На прощаване-Какво мотивира житейския избор на борците за национална независимост

Какво мотивира житейския избор на борците за национална независимост

Съчинение разсъждение върху “На прощаване”


Ботевото стихотворение “На прощаване” е изповед на човека, направил своя жизнен избор в трудна и драматична за народа си ситуация. В творбата категориччно са заявени мотивите, които го подтикват да поеме страшния, но славен път на борбата за Свобода. Те са мотиви и на всеки един от хилядите българи, почитани всяка година на 2 юни с една минута мълчание.

Решението на бунтовника от стихотворението е родено от две силни, полюсни по своята емоционална същност чувства – любовта към близките и омразата към тиранията. Неговата житейска позиция е мотивирана и от убедеността, че избраният път е единствено достоен за всеки, за когото честта и дългът пред народа са високи нравствени ценности. Героят е убеден, че изборът му ще има своите последователи. Подтик в неговото решение е поривът към най- ценната човешка ценност – Свободата.

Още в началото на стихотворението завладява топлотатана обръщението към майката. Можем да открием един от водещите мотиви, които обославят избора на лирическия герой – силната любов към България. Родината за него не е абстрактна, а има своите конкретни измерения. Едно от тях е свързано с образа на майката. С нея, с най- близкото до сърцето му същество. Синът споделя вълнуващите го в един решителен момент мисли и чувства, разкрива причините, които мотивират решението му. Доказателство за любовта към майката можем са намерим в цялото произведение. За нея говорят обръщенията, сред които се открояват гальовните форми “мале”, “майноле”, заети от народнопесенната традиция. Синовно чувство на обич долавяме и в повелителните форми на първия стих: “не плачи”, “не тъжи”. Обичта на майка и син се корени в кръвната връзка между тях. Бунтовникът е откърмен с млякото и. Тя го е отгледала и възпитала да бъде горд и непоколебим. Заатова любовта към нея е част от мотивацията на лирическия герой да поеме пътя на борбата.

Друго измерение на любовта са дълбоките чувства към другите му близки хора – любимата, братята, бащата. Либето е характеризирано в духа на народната песен. Образът и стои редом с този на майката като споменът за чертите на двойката прониква в скръбното сърце на бунтовника, поддържа огъня на любовта.

Пестеливо, но въздействащо в поетичната тъкан на творбата присъстват образите на бащата и братята, характеризирани чрез прилагателно и глагол с един и същи корен: “черни чернеят”. Акцентът върху черния цвят поражда представата за тяхната съдба в поробеното Отечество. Синовна тревога и братска загриженост изпълват сърцето на младия човек. Ето защо имаме основание да заключим, че част от мотивацията на житейския избор на бунтовника е обичта към тях и болката за участта им.

В съзнанието на Ботевия лирически герой мисълта за братята е неотменно свързана с родната земя, с дома, където човек се чувства сигурен, стоплен, защитен. Чрез синекдохата “бащино огнище” Ботев създава неповторим по въздействието си образ на родината и изразява топлата привързаност към нея – обичана, но далечна.


Други реферати:
Защита на документ с парола в Word
Използване на Apache
Използване на Arrange-Transformation
Използване на функции в C++
Изпълняване на програми


Изтегли реферата



Изпълняване на програми - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия