Национална ангажираност на Вазовите поетически сетива ( Новонагласената гусла)

ИВАН ВАЗОВ - „НОВОНАГЛАСЕНАТА ГУСЛА”

НАЦИОНАЛНА АНГАЖИРАНОСТ НА ВАЗОВИТЕ ПОЕТИЧЕСКИ СЕТИВА

В стихотворението „Новонагласената гусла” - представителна творба на Вазов от ранната му стихосбирка „Пряпорец и гусла”, излязла през 1876 г., ясно се откроява стремежът на младия автор да формира проблематиката на своя творческа вселена, да пренастрои поетическите си сетива Към нов вид гражданска позиция на своята лирика. Но в тази творба присъства и Ботевата по­етична ангажираност с националноисторическите проблеми на времето.

Най-силно доказателство за традици­онните връзки на приемственост и развитие в българската литература е пър­вият стих на Вазовата творба: „Ази до тоз ден младост минувах”, в който се оглежда трагичният проблем за себереализацията на предосвобожденското поколение българи, носители на националния духовен заряд.

Този Вазов стих кореспондира с Ботевото стихотворение „Борба”. Сякаш чу­ваме в нов поетичен вариант: „В тъги, в неволи младост минува”. Но голямата по-етическа ангажираност на Ботевата ми­съл с националните проблеми на времето тук има друго измерение. Творчес­кият АЗ на Вазов, макар и съвременник на бунтовни национални събития, все още търси своето място в бурните кипежи на общество и време. Той не носи дейст­вения размах на личния избор. Нацио­налният обществен живот извън поетич­ния свят на търсещия лиричен АЗ, както светът въобще, и проблемите на време­то не са превърнати от Вазов в творчес­ка вселена, в център, който да пулсира в единен ритъм с поетическите сетива на автора. Засега творец и време живеят в различни светове, въплъщават различни национални стойности.

Вазов осъзнава, че ранната му поезия е само далечен резонанс от епохални исторически събития, че самият той е зри­тел на националната история и съдба. В това тясно, интимно затворено пространство, изпълнено с вълнения и тревоги, е големият творчески проблем на поета, т.е. да пренастрои, да проме­ни сетивата си: с гусла в ръбата радост бълнувах, /без да усещам ядове скришни.”

Проблемът за обществено ангажирана младост тук не присъства. Появява се пасивното творческо съзерцание, кога­то младостта е илюзия - блян за щаст­ливо бъдеще.

Вазов търси основание за промяна в са­мия себе си, откривайки сякаш чужд, не­познат творчески свят, затворен в тяс­ното поле на интимното:

Ази възпявах моите надежди,

моите желанья, лудешки мили.

черните очи, витите вежди...

Единственото извинение намира в очертаната поетическа рамка на род­ното, в която открива родна небесна вис и земна българска шир. В това простран­ство на високо и ниско, на небе и земя, Вазов ще потърси реалната промяна на поетическите си сетива:

Ази възпявах всичко, що кити

горе небето, долу земята.

Ази възпявах наште полени,

и тез балкани чудни, зелени...


Други реферати:
Приоритети за развитие на туризма в община Царево
Икономика на труда-лекции
Предоставяне на равни възможности
Икономика на труда-пищови
Икономика на труда (пищови)


Изтегли реферата



Икономика на труда (пищови) - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия