Надгробни и религиозни паметници

Надгробни и религиозни паметници


Най - известните, поне за Франция, са мегалитите, но строителите - дюлгери от европейските села са използвали също така по стабилен и внушителен начин, пръстта и дървото. Надгробните постройки се дължат на малък брой елементарни религиозни идеи, въплатени в едновременно прости и разнообразни технически решения. Всяка гробница може да бъде покрита - за да бъде запазена от животни и крадци - с пръст или тумулус. Мъртвияте оставен или затворен в „дом“, напомнящ за този на дивите, като същевременно е предназначен да пребъде във вечността. Това може да бъде яма или кладенец, изкопан в земята, постройка от дърво, пръст или сист. Когато „къщата“ на мъртвия е градена от леко одялани камъни с по-големи размери, отколкото изискжа простата техника, тогава тя е мегалитна. Тази категория, за която на френски се използва бретонската дума долмен, включва различни форми. Най- простият вид е камерата - кръгла, квадратна, правоъгълна или многоъгълна. В други гробници към нея е прибавен коридор. Трети - покритите коридори представляват тунел, понякога разделен с плочи на отделни помещения. Другаде гробниците с кръгло помещение, вместо да бъдат покрити с водоравни плочи както повечето мегалити, имат фалшив свод, построен по принципа на еркера; тогава имаме градеж, близък до т.н. tholoi от Крит и от Елинския полуостров, който ще разгледаме по-подробно по повод развитието на тези 2 района. Голямата част от мегалитните надгробни съоражения са издигнати върху земята, но в някой случай частично или напълно са изсечени в скала гробници с коридор, единични помещения, толои и цели изкуствени пещери: последният термин напомня,че тези погребения са подобни на естествените гробни пещери. Гробниците невинаги се различават силно от религиозните паматници. Предназначени за ритуали, в тях често намираме схематични гравюри и доста рядко рисунки. На някои има менхири, побити ветикално като символ в края или на върха на могилата. Мехирите - статуи вътре в гробницата или отвън на открито представят по много схематичен начин някоя важна персона или по-често Богинята - майка. Изправените,побити в земята менхири могат да образуват редици или кръгове - според ритуалите, за които не знаем нищо. И най-сетне в някои райони на Запада са издигнати храмове от дърво или от камък.Ако постройките от дърво или глина изглежда са резултат от местните влияния, мегалитите, по-добре запазени и по-добре изучени, са предмет на различните теории за прозхода и развитието на архитектурата им. Колкото до началото, често се прибягва до класическото обяснение, че цивилизация идвала от Изтока. От дълго време са известни полята с мегалити в Трансйордания и Палестина ; археолозите предполагат, че жреците, търсачите на минерални суровини или колконистите, дошли от Близкия изток, са разпространили обичая да се правят паметници от големи камъни. Според други археолози поне част от западните мегалити са видоизменени егейски толои. Но с метода С 14 някои мегалитни погребения са датирани от IV хил.пр.Хр., докато по-задълбочените изследвания определят III - II хил.пр.Хр., за толоите от Беломорието, а мегалитите от едната и от другата страна на р. Йордан са датирани между 2300 и 1800г. пр.Хр.

Истината е по-сложна, отколкото можем да си представим от едно поколение насам. Съвсем простите идеи и техники, заложени в мегалитната архитектура,се пораждат изолирано в множество райони, които не са имали никаква трайна връзка помежду си. Между различните райони на Запада е имало, разбира се, омяна на идеи, но най-важното в мегалитизма е осъществено в рамките на регионални цивилизации, всяка от които издига през една и съща епоха различен тип паметници, така че сегашното състояние на науката подтиква към изучаване на областите на западния мегалитизъм.

В момента Армориканският масив предлага най-завишените дати (ок. 3500г.пр.Хр.). Въпреки разрушенията, в областта все още има 1000 мегалитни погребения, 800 единични менхири и 50 каменни алеи. След IV хил.пр.Хр. жителите по крайбрежието и особено тези от Морбиан са издигнали едновременно мегалитни гробници и големи продълговати могили - тумулуси със систи, които не са мегалитни и нямат коридор за достъп.Най - вайната сред тях е могилата в Сен Мишел в Карнак. Несъмнено тези покрити алеи, кръгове и големи изолирани менхири се появяват през III хил.пр.Хр. ПРез същата епоха някои мегалитни гробници са украсени с гравюри. На Британските острови, богати на мегалити, почти както Бретан, след средата на IV хил.пр.Хр. е датирана двойната редица от продълговати тумулуси и от мегалитни камери, засипани с тумулуси.От друга страна , местните жители започват да изграждат henges. След 2500г.пр.Хр. най - често срещаната монументална гробница има камера и коридор; най-добрият пример е тази в Ню Грейндж. Върху един от камъните са гравирани спирали, по-хубави от тези на острол Гаврини.


Други реферати:
Пищови за АСТ
Пищови по ЕЕ
Пищови по Електротехника
Пищови по техника на високите напрежения
Цикъл на ДВГ при Р=const


Изтегли реферата



Цикъл на ДВГ при Р=const - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия