Народното състояние

Някога живеехме в различно време , всичко беше много по-красиво , по-чувствено и по-истинско. Във времето когато имахме всичко , което ни правеше щастливи , ние станахме роби на собствените си пороци. Алчността измести честността , благотворителността се превърна в най-новия и модерен вид реклама. Всичко тотално се промени , ние го променихме и изглежда всичко беше изгубено и забравено. Всеки чакаше своя звезден миг , това за което беше чел в книгите , своето първо влюбване , своят пръв сексуален контакт , своето първо семейно тържество , първото осъзнаване на своето призвание и още много важни за един човек неща. За жалост някои не успяваха да дочакат своят звезден миг , а други си отиваха в очакване. Светът се бе превърнал във всичко онова , което по скоро ни правеше нещастни , отколкото щастливи.

Бях дете на не повече от 10-12 години , в мен се зараждаха първите трепети в живота. Очаквах своя звезден миг , исках да бъда звезда. Живеех в малко селце , близо до големия град и всичко беше съвсем нормално , преди да разбера , че нищо не е такова , каквото изглежда. Картината на живота ми беше моногамна , сивото ежедневие ме завладяваше , опитвах се да променя живота си , правех странни неща , околните гледаха телевизия , аз четях книги , те мислеха за поразии , аз мислих как да създам нещо. Това ме отличаваше , постепенно растях и съзрявах , но влечението ми към градацията не стихваше , а напротив усилваше се. Нашите бяха обикновени хора , макар да не можеха да се мерят с богаташите , бяхме едни от най-заможните в селото. Бях любознателен , бях устремен и уверен в това , което искам. Дойде време да се влюбя , не мисля че това беше моята истинска първа любов , бях на 17 , тя беше на 15 , имахме красива и кратка връзка , аз исках да създам семейство с нея , ах колко наивно звучи сега. Прекарвахме времето си заедно , красиви мигове , които сякаш бяха безкрайни и изпълнени с нежност и умиление. Често се разхождахме , аз обичах природата , говорихме си , доказвах любовта си и като че ли можех да си карам така цял живот. Един ден просто се разделихме , аз страдах много , спомням си , че дори плаках , а сега това звучи глупаво. Работата ме направи това , което съм. На нея дължа всичко и нищо в живота си. Започнах с работа на 13 години. Работих като общ работник и ми беше приятно да си вадя пари , макар да не бяха много ми стигаха. Постепенно се издигах в йерархията , докато накрая не заех мястото си начело на бащиния бизнес.

Това беше един период на положителна градация на моя характер. Имах и слаби моменти , бях изпуснал края , може би беше около 16-тата ми годишнина. Алкохола бе взел превес над мен , придружен със наркотици и всичко това бе , за да страдам и да се чувствам като виден автор от романтизма. Макар и малко претупана тази кратка история на моя живот ви дава ясна представа за времето , в което живеех. Време , когато имаше истинска любов , истински хора , чийто качества значеха нещо за останалите. Интересно е как човек преминава живота си , но не помни всичко в него , всяко едно вдишване и издишване е просто даденост , а всъщност на него се базира целият човешки живот. Паметта която носим е онова нещо , заради което си струва да живеем. Сещайки се за детските си години , семейните вечери , родови сбирки и цялата нежност и топлина от страна на родителите си , аз търсих точно това през целия си живот – семеен уют.

Всеки един приятен детски спомен , може да накара човек да се промени във всеки един момент. Това което един човек , било то мъж или жена , може да даде на


Други реферати:
Рис
Сетивна система
Синтетични миещи вещества
8 процента бариера за коалициите – реалност, медийно отразяване и политически ефект
Защо да гласуваме за Европейски парламент


Изтегли реферата



Защо да гласуваме за Европейски парламент - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия