Натурализмът в социологията на 19 и началото на 20в

Натурализмът в социолог.

на 19 и началото на 20в Т 2

В този период се развиват няколко школи, които сега се възраждат.

Фундаменталната база на тези натуралистич. школи е еволюцио

нализма. Духовно познавателния климат от 2-та половина на 19в се определя от естеств. еволюц. в науките за природата.Влечение от успехите на естествознанието и това се пренася и в обществената мисъл

появяват се твърдения, че има един

ство м/у законитена природата и закона на историята.Соц. науки

трябвада взаимстват от др.науки, да обясняват обществените процеси.

Провиденциализъм-поведения в

решенията, по волята на бога, а не на вътреш.закони. Финализъм – крайна цел, етап в развит. Тези 2 идеи доминират от религията и са в противиреч. с естествознанието. Соц. революция е своеобраз. продълж. на биологич.революц.

образув. на група фактори на природ. среда обясняв. от съответ. естестсвени науки пораж. и съотв

етните натуралистич. школи.

2.Осн.групи натурал.школи

мханична – тези мислители сравняв. и уподобяват социали физически

процеси и явлен.обясняв. ги с механиката, физиката, енергети-

ката.Тогава се заражда агрегатната концепц.на общ-то.По този начин об-ществото е не организъм, колкото механизъм-взаимодейств. пом/у си части.Тази школа редуцира общ-то.Споредфизикосоциологията зако-

на за претегляне и отблъскване

има своите социални форми.

Осуалт твърди, че има 1 универса-

лен критерий за разбир.на природа -та, а също и на общ-то и културата. Закон за разсейв. на енергията и нара

стване на ентропията.Щом енерг. се разсейв. непрекъсн.ще дойде края на вселената. Според Осуалт освен природна има и социална ентропия –песимистична теория.

географска – за ролята на географ.

среда за развит. на общ-то. Как влияе климата, релефа, природ.богат

ства-стига се до 2 крайности-1. ме-

ханичния географ. детерминизъм-че вс. зависи от геогр. среда. 2.абсолю-

тенкултурен детерминизъм-геогр. среда няма обществено развитие.

Според Ренан Исус е реален човек, идеята му е, че духът на монотеизма се ражда в пейзажа на пустинята. Антропогеографска-според Рахцел територ. оказват пряквлияние в/у психич. и соматични различия м/у хората.Че планините и конкрет. пространствената затвореност пора

ждат стремеж към национализъм, а равнините и моретата-тъга по прост

ранство, по експанзия, извън първоначал. предели, стремеж към разширяв., към смели начинания.

Естеств. граници планини, морета

са причин. за създав.на изолир. гр. от хора, народи, етноси, със слаба поли

тич. власт.Докато равнините налагат създав. на 1 интегрирана държава от защита от набези.Преобладав. влия-

ние нагеограф.особен. се отраз. пря

ко в/утенденциите в политич.разви-

тие и стремежа към експанзия.Дава теоретич. аргументи за фашизма-недостатъч. на жизненото простран-во, има потенциал, няма простр-во.В Америка има тясна връзка м/у изме

нен. на климата ипрогреса на цилили

зац.,про-меня се здравн.статус.Идея за естеств. Преместв. Все по на север

-теория за дрейфа на цивилизац. (Северен дрейф)Това повлиява в/у активн.нахора-та от различ. географ.

райони.Културн. и социалн. форми

могат да възник. само в страни с умерен климат.Субтро-пика няма големи разходи натруд,хората се характеризир.с леност.В полярния-борба със студа,у хората се форми-ра смиреност пред силата на приро-

дата-няма сили за култура.

расово-антропологична-реа

кционна теория.Физич. антро

пология до голяма степен е в зачатъчно състояние, посочв.

се расови различия.Базови посто-

лати: 1.социо-културн.живот е продукт на расово-антропологични фактори.2. расовото неравен. Пораж-

да културни неравен.-превъзх.на 1, непълноц. на др.3.соц.поведение на хората в общ-то е детерминирано изцяло или в отделни части от биологич.наследственост.Расовите смешения са вредни,идея за чис-тота на расата.За основопол.се счита фр.филос.Артур дьоГобино-песи-

мист.Песимист. концепция-осн.идея е неизбе-жната гибела на цялата цивилиз.Защото общ-то има 1 неиз-

беж. процес на смесв. на расите.В начал. Това е необход.но после това е причина за изражд., смърт на циви-

лизац.Според Гобино осн.чов. раси

са степенув. в тристепенна стълба-висша раса-бялата-изразено превъз-

ход., главен източник на развит. на общ-то.В нея има вътреш. йерархия,

където най-високо е арийската. Жълта раса-средна и черната раса-най-нисшата. На тази база се ражд. др. теории:„Историофилософия” на Чембърлейн.-идеята му е че най-ви-сшата раса е тефтонската.Тя е приз-

вана да създ.висш-ата европейска култура.”Антропосоциология”главни представит. са Жорж Лапуш и Ото Амон.Осн. идея е сравнен. Н антро

полог. данни на расите и особено на черепния показател.Процентното съотнош. на най-голям. ширина към най-голям. дълж.Тази теория изслед-

ва взаимн.теории м/у расите ивъвеж.

понятиет.социален подбор.Социал. подбор има 6 форми: военен, по-литически, религиозен, морален, правен и икономически.Този фунда

ментален черепен показател води до социален упадък,защото череп. пока-

зател постоян. намалява с тенденц. за изчезв. на най-висш.расовтип.

Колкото е по-малък показателя-толкова по-висша е расата и обрат-

но, деградира и се стига до изражд. смърт.

биоорганична-има мн.разновид-

ности.Изходниелементи под влия-

нието на Конт и Спенсър общ-то се уподобява на биологич. и социалния

организъм.Общ-то се представя като

жив организъмОргани, институции според тази школа социалн. развитие е в съответствие с биологич. закон на Мюлер и Хекел, който закон гласи:онтогенезата е съкратено въз

произвежд. на филогенезата т.е. развит. на жив. организъм повтаря първите етапи на вида.Историята на чов.цивилиз. се възпроизвеж. от историята на отделните народи-спорна теза.

социал-дарвинистка-Дарвин и Хъксли.Те са били против меха-

ничното пренасяне на откритието в общ-то.Спе-нсър е истинския откри-

вател на школата. Тезата на Спенсър

Той твърди, че законът за ествения подбор и борбата засъществуване е и социален закон.


Други реферати:
Геодезия пищови
Машинознание
Машинознание
Механика (машинознание)
Машинни елементи


Изтегли реферата



Машинни елементи - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия