Невъзможната любов в Крадецът на праскови

Повестта “Крадецът на праскови” е написана от Емилиян Станев,тя разказва за невъзможната любов между двама влюбени-Елисавета /Лиза/ и Иво Обретенович /пленника/.Да направиш свободен избор означава сам да избереш това,което смяташ,че е най-добро за тебе.Времето е несвободно,защото е време на война и на пленниците се гледа с предразсъдаци.Свободният избор на Елисавета означава да пренебрегне нормите на патриархалния морал,за който изневярата е престъпление.


Повестта „Крадецът на праскови” е написана през 1948г., непосредствено след II Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася във времето на Балканската Междусъюзническа и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.Внушена е идеята, че свободата и щастието са най-важните човешки ценности.Но те са невъзможни във време на войната и на предразсъдъци.В повествованието е защитена темата за невъзможната любов, за непълноценния човешки живот, за омразата в човешкия живот, която прави неосъществима любовта на човека с човека.


В хаоса на войната се раждат мъките,бедността,гладът и болестите.Разрушителната сила на бойните действия усещат дори и хората в тила.Почти всички деца на учителя Андреев,умират по време на войната "от недояжване и туберкулоза".Изброяването на детските имена внушава ужасяващите последици от войната върху най-невинните и чисти създания - децата.В композицията на повестта съществува един мотив,които предопределя поведението на героите - епидемията като наказание за човешката страст да се унищожава,противоречаща на същноста на индивида. Нарушен е естественият ритъм на човешкия живот - хората престават да се ръкуват и мислят единствено за физическото си оцеляване. Отчаянието прави незначителен приближаващия край на войната,хората оскотяват и забравят дори глада и свойте близки на фронта.Гладът и мизерията отнемат човешкият облик на пленниците и карат "тия полуживи хора","приличащи на полудели от глад маймуни" да пълзят на четири крака,да се бият за гроздето,което Елисавета им дава.


Срещата между полковнишата и пленника,крадец на праскови,е представена през погледа на “автентичен свидетел”- пнесионирания учител по математика г-н Петров с прякор Козичката,-което й придава знак на достовереност.Красотата на военнопленника,която силно впечатлява бившия учител – къдрави “смолисточерни коси”,големи тъмни и блестящи очи,бели зъби – не може да е останала незабелязана и от Елисавета.Не е възможно възхитеният му поглед,спрял се върху нея,да не е получил някакъв отклик в сърцето й и да прости кражбата.Набраните от него праскови и грозде,които в текста не са само плодове на земята и слънцето,а приемат и библейската греховна роля на “забранения плод”,вместо да ги разделят,ги свързват един с друг.


Постепенно авторът ни разкрива образа на главната героиня като наследница на видно, но обедняло семейство, което я подтиква да търси брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода, отколкото на нуждите от човешка близост и любов. Но по-късно, когато тя действително се влюбва, разбира че връзката между нея и съпруга й е по скоро формална, отколкото истинска: "Той беше виновникът за пропиления й живот, той беше я излъгал, беше я купил с офицрския си чин и блясък, с обещанието да й създаде щастлив и сигурен живот". Донякъде нуждата и внушаването на родителите й, подтикват младата и неопитна учителка Елисавета да се омъжи за "бляскавия" офицер. Но след като прекарва известно време като негова съпруга тя прозрява истината, че живота й не е пълноценен: "В самотните часове,


Други реферати:
Психологическият реализъм в творчеството на Пенчо Славейков
Пътят и споменът в елегията на Димчо Дебелянов Да се завърнеш в бащината къща
Бозайници
Екология, разпространение и значение на водораслите
Изумителната комуникация между мравките


Изтегли реферата



Изумителната комуникация между мравките - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия