Никола Фичев - живот и творчество

2


Иван Вазов – “Немили-недраги”

Как речта на Странджата въздейства върху хъшовете?


Повестта “Немили-недраги изобразява съдбата на българските хъшове – тяхното мъченичество и страдание, техният героизъм.

Голи, гладни, бездомни, хъшовете често дирят подслон при Странджата. При него те намират роден дом, утеха, надежда. А когато страстите се разгорещят и възникнат големи спорове, само мъдрите слова на домакина са в състояние да успокоят страстите им, да прекратят войната помежду им.

Речта на Знаменосеца има изумително въздействие върху хъшовете – тя ги облагородява, възвисява ги, трогва ги, прави ги по-малко лоши помежду си, помага им да осмислят своето страдание и мъченичесто, влива надежда в измъчените им души. Чрез нея те, като по-добре осъзнават благородството на великата си мисия и своя свещен дълг, така и им дава сили по-лесно да осъзнаят трагичната си участ, защото ги убеждава, че “хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик”.

Старият хъш става изразител на харктерните настроения и стремежи на революцоонно настроиените емигранти, които търсят всякаква възможност да принесат живота си пред олтара на свободата. Странджата заявява, че “ако не днес, то утре ще удари пак часът”. В думите му зазвучава надеждата, че жадуваният миг ще настъпи скоро. Той изисква от тези предани синове на България да бъдат готови за часа, когато родината ще ги повика. Според Знаменосеца, особено важно е съзнанието у всеки един български революционер, че страданията, на които са подложени, и трудният им живот на емигранти имат своят дълбок смисъл: “Братя, няма защо да жалим. Ако ние тука сме скитници и готлаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле.”

Пламенните думи на Странджата издават неговото дълбоко вълнение в този миг на равносметка на хъшовския живот. Изразите, които очертават връзката с родината, дават представа за смисъла на живота. Те носят огън в сърцата си, вярват, че отечеството има дужда от тях и че скоро ще настъпи часът, в който да покажат своя героизъм и всеотдайност към борбата. Самият Знаменосец е особено развълнуван от мисълта, че може би е близо мигът, в който още веднъж ще издигне “левското знаме” в Балкана и ще умре геройски, както подобава на истински хъш. Старият знаменосец ясно изразява убеждението си, че “народ без жертви, не е Народ!” и че свободата може да се постигне единствено след скъпата жертва, която ще пренесе всеки един от революционерите емигранти. Затова с особен патос звучат думите му: “Нашите ръце няма да останат празни и нашите сърца ще затуптят, и ще викнем: смърт или свобода. И ще умрем в слава и в борба… Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живее България!” Словата на Знаменосеца подчертават мечтата на хъша-герой да умре със славата в битка за свободата на родината, а не да издъхне “като куче” в чуждата страна. Възклицанията в края на речта дават силен израз на най-съкровените чувства и мисли на героичните синове на България.

Обръщенията “братя мили”, “свои братя” и тяхното неколкократно повторение показват дълбоките, топли и сърдечни чувства на стария хъш към неговите братя поборници. Реторичните въпроси, възклицанията, повторенията, цялата задъханост и припряност на фразите говорят за благородното вълнение на стария и болен хъш, за добротата му, за желанието му да подкрепи и укоражи тези хора, да вдъхне оптимизъм в измамените им сърца.

Развълнуван, храбрият знаменосец им припомня тяхното романтично хайдушко минало, приноса им за духовното пробуждане на целия народ: “Нашите славни битки в отечесто България ги помни народът!”.


Други реферати:
Планирането-наука или изкуство
Бизнес план на СПА център
Планиране на инвестициите
Бойлерът
Хляб тип Софийски


Изтегли реферата



Хляб тип Софийски - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия