Обединена Европа-Форма и съображения

Обединена Европа: Форма и съображения



Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност. Но рядко се среща яснота, когато става на дума за един основополагащ въпрос - дали тази идея се поражда от необходимостта от защита от застрашаващия натиск на неевропейските държави и интереси или нейните проповедници се целят по-високо, стремят се към органично единство, имащо положително съдържание и собствени закони. Трябва ли европейското единство да се основава само върху реалната политика или то трябва да има под себе си една преди всичко духовна основа?


Повечето от федеративните решения се отнасят към първата алтернатива - те могат да се сведат само до едно случайно съединяване на сили, които ако бъдат напълно лишени от вътрешни връзки, при промяна на обстоятелствата отново ще се разединят. Съществува едно противоположно, органично решение, но то е свързано с трудно изпълними предпоставки. Да ги разгледаме накратко.


Преди всичко трябва да се посочи, че изразът "европейска нация", макар и да може да има значение като мит, не е безупречен от гледна точка на строгото систематично мислене. Терминът "нация" на Запад има по-скоро натуралистичен, отколкото собствено политически смисъл и предполага едно неотстранимо сбоеобразие на определения етнос, език и история. Всички тези особености не могат и не бива да бъдат разложени в едно смесено европейско единство. Не бива също да ни въвеждат в заблуждение повече или по-малко стандартизираните черти на европейския начин на живот. Тези черти се отнасят по-скоро към цивилизацията, отколкото към културата, и е по-правилно да ги наричаме съвременни, а не европейски, тъй като могат да се срещнат навсякъде по света.


Европейското единство може да бъде само едно единство от по-висок порядък от всяко такова, обозначавано с термина "нация". То може да има единствено формата на "организъм, състоящ се от организми". Начело и в центъра му трябва да се намира една духовна действителност - издигащата се над всичко висина на "unum quod non est pars" ("единното, нямащо части"), използувайки израза на Данте.


Органичното единство е немислимо без принципа на устойчивостта. Нека видим сега как може да се осигури тази устойчивост на европейското единство. Ясно е, че цялото не може да бъде устойчиво, ако неговите части вече не притежават устойчивост. Затова предварителното условие за европейското единство е нещо, което бихме искали да наречем органична интеграция на отделните нации. Европейската структура не ще бъде действително здрава, ако тя от една страна се опира на един своеобразен международен парламент, а от друга - включва в себе си политически системи, които, както това става при демократично-представителската система, не могат да осигурят приемственост на управлението и ръководството, защото непрекъснато се променят под натиска от низините.


Историята потвърждава това. Разпадането на средновековната европейска Ойкумена започва в момента, когато националните държави и най-напред - Франция, благодарение на легистите на Филип Красиви, - провъзгласяват приоритета на империята и установяват ново право, според което всеки крал става "император" на своята отцепила се и издигната в абсолюят нация. Но тази узурпация неизбежно повлича след себе си други като една своеобразна историческа Немезида - вътре в суверенните, отцепили се от Империята национални държави, индивидите от своя страна се обявяват за суверенни, независими и "свободни", отхвърлят всички висши авторитети и утвърждават атомистичния и индивидуалистичен принцип, поставен в основата на "демократичните" системи.


Затова органичното възстановяване на единството предполага двоен процес на


Други реферати:
Деформацията на възрожденския обществен идеал в образа на Бай Ганьо
Българският език-защита и възхвала на родната реч
Величие и падение в Бел Ами
Двубоят между Ахил и Хектор
Зимни вечери


Изтегли реферата



Зимни вечери - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия