Обесването на Васил Левски

ХРИСТО БОТЕВ - “ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
 
Плачът по героя

Доминиращ мотив в Ботевата поезия е нравствено изстраданата и героично отстояваната свобода. Визията за нея неизменно включва саможертвената смърт. И в последното си стихотворение  поетът изгражда митология на смъртта на героя, отказвайки се от непосредственото възпроизвеждане на моделите на предходни текстове като “На прощаване” и “Хаджи Димитър”.

По думите на Далчев стиховете на елегията “Обесването на Васил Левски” звучат като “надгробна песен над вселената”. С гибелта на Апостола на българската свобода осиротява общността. Всеобщата покруса, оплакването на невъзвратимата загуба е изразено като сродяване с природните стихии. В трагичен център на националния космос се превръща бесилото на “единия” жертвен син на България.

Елегията e писана към края на 1875 г. Известна е в две редакции, различаващи се съществено една от друга. Първата е позната под името “Дякон Васил Левски”, а втората ­ “Обесвание на Васил Левски” ­ съдържа една строфа по-малко, а четвърта и пета строфа са с разменена последователност.

Второто заглавие недвусмислено посочва реалния исторически факт. То кореспондира с  образа на бесилото ­ смислов и структурен център на творбата. Думата “обесването” насочва не към смъртта, а към осъществяването на смъртното наказание, резултат на предателство. Същевременно отглаголното съществително се натоварва със семантиката на удължения до безкрайност миг на умирането и неумирането.

Поетиката на стихотворението “Обесвание на Васил Левски” се гради върху различни типове трансформации ­ лексикални, образни, както и на преосмисляне на цели художествени системи. Стихотворението преобръща преди всичко семантичната система на баладата “Хаджи Димитър”, неговата променена поетическа техника задава друг хоризонт на възприемане. Отказът от поетиката на баладата превръща митологичните образи на животни (сокол, орлица, вълк) в хищници (гарван, псета, вълци), обвързани със семантиката на хтоничното. Ако в баладата смъртта се интерпретира от гледна точка на безсмъртието на героическата личност, в “Обесвание на Васил Левски” се акцентира върху трагичния факт на смъртта на героя. По различен начин е изграден и централният образ. В “Хаджи Димитър” неговото митологизиране е следствие от баладичната атмосфера и присъщите преобразувания на художественото време и пространство;  съдбата на централния персонаж  е “разказана” в сентенция с универсална значимост (“Тоз, който падне...”). В  “Обесвание на Васил Левски” са предпочетени лаконичен изказ, натуралистично изображение, експресията.

“Обесването на Васил Левски” съчетава жанровите особености на  елегия, ода и балада. Героят и родината са двата полюса в образната система. Пресъздадено чрез множество конкретни детайли, родното пространство се смалява и персонифицира в образа на оплакваща майка. Обръщението от I строфа на творбата започва да изгражда това внушение: 

   О, майко моя, родино мила,


Други реферати:
Западноевропейско странознание
Науката не знае колко много дължи на въображението
Моят любим стил музика
Икономическа политика на ЕС
Моят избор


Изтегли реферата



Моят избор - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия