Обесването на Васил Левски-Христо Ботев

Обесването на Васил Левски” – Христо Ботев

Анализ


Поетическото наследство на Ботев е характерно със силата на чувствата, с дълбочината на мисълта и с богатството на красотата на образите. Дълбоката същност на Ботевата поезия е в драматичния сблъсък между мечтата и нейната недостижимост, между робската ограниченост и устрема към пълна свобода, мвежду земното и абсолютното. В неговите стихове е отразен смисъла на живота.

В последната си творба „Обесването на Васил Левски” Ботев съединява в единство образа на родината и образа на майката.

Лайт-мотивът в тази елегия е плачът. Той „изгражда” страданието, води настроението, върху него се разкрива величавата смърт на един от синовете на България – Апостола, и образа на родината – майка. Поета извежда образа на Апостола в два стиха – „черното бесило” и героят, който „виси със страшна сила”:

„Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо

виси на него със страшна сила.”

Елегията започва със строфа, в която поетът разграничава родината – майка и проклетата птица – гарван, тоест общото страдание е съпоставено с прокобата на птицата:

„О, майко моя” родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачещ?

Гарване и ти, птицо проклета

на чий гроб там тъй грозно грачеш?”

Във втората строфа поетът извежда образа на робинята – майката е „черна робиня”, защото тя изживява тежкото робство:

„Ох, зная ти плачеш, майко,

затуй, че си черна робиня...”

В този стих се отличава траура на майката – тя е „черна робиня”, душата й скърби от болка и мъка, всичко в нея се е стегнало от тежката участ, от скръбта. Траура се усеща и в „черното бесило”, където виси един от синовете на България. Черният цвят е знак за траур. Не случайно Ботев го е използвал в стихотворението. С него иска да покаже трагичната смърт на Апостола в името на Отечеството.

В третата строфа поетът извежда в близък план картината на бесилото и усещането, което героят създава дори и със смъртта си:

„Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син , Българийо,

виси на него със страшна сила.”

Тук е показано „черното бесило”, на което синът на България „виси на него със страшна сила”. Дори и в смъртта си, силата на този велик български син не го напуска, силата на неговият дух е още жив - „ страшна сила”. Сила, която ще бъде необходима за продължаването на святото дело в името на родината. Тук Апостолът е показан като син на България, защото всичко, което е направил е било единствено в името на неговата родина.

В четвъртата строфа поетът разделя образа на родината. Митологическите същества (гарван, псета и вълци) се доближават не за да помогнат на бореца, не да облекчат неговите болки или да въздигнат величието на подвига, а за да разкрият страданието на несъвместимите помежду си, но събрани в едно животни:

„Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищат децата.”

От друга страна е показано населението като част ог родината – старците се молят тихо( търсят надежда в Бога), изразявайки една надежда, жените плачат, а децата пищят.


Други реферати:
Модел за устойчиво развитие на община Пловдив
Използването на инструмента за трансформация Електронно правителство
Безработицата в община Рудозем
Аспекти на политиката на административно-териториално устройство и административно-териториални промени
Закон за обществени и частни училища-1885г.


Изтегли реферата



Закон за обществени и частни училища-1885г. - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия