Обмяната на минералните вещества в организма

В зависимост от дневната нужда на организма необходимите минерални вещества се разделят на две групи. Тези, които трябва да се внасят в грамови количества, се наричат макроелементни. Някои от тях, като електролити (Nа¯, К+, С1¯), поддържат осмотичното налягане, а други (Са2+, фосфор и Mg2+) изграждат кости и зъби. Минералните вещества, чиято дневна нужда възлиза на мг, мкг или още по-малки количества, се наричат микроелементи. Такива са Сu, Zn, F и др.


I. Макроелементни


Натрий: Приема се като натриев хлорид с храната и дневната нужда е 4 г/ден при възрастни без данни за фамилна хипертония. При индивиди със семейна предразположеност към високо кръвно налягане това количество се ограничава до 1 г/ден.

Усвояването на Na+ става в червата по два начина — чрез белтък преносител, чиято синтеза се активира от алдостерон, и чрез общ с глюкозата преносител. Присъствието на глюкоза в чревния лумен ускорява усвояването на Na+. Това е причина за корекция на Na+ и водни загуби при диарии и особено при холера чрез перорално приемане на разтвори, съдържащи глюкоза и NaСl. Холерният токсин чрез сложен механизъм, индиректно инхибира натриевия преносител в червата и усилва, секрецията на Сl¯ u НСО3¯ в лумена. Увеличеното количество електролити в лумена причинява осмотично ангажиране на Н20 водещо до тежки диарии. Холерният токсин не засяга общия преносител за Na+ и глюкоза.

Задържаното в организма количество натрий се разпределя около 1/З в костите като трудно йонизиращи се съединения, но максималното му количество е в извънклетъчната течност. Отделя се чрез урината и потта.

Значението на натрия се състои на първо място в поддържане на осмотичното налягане на извънклетъчната течност, защото е най-важният и катион. С тoва си свойство натрият поддържа обема на кръвта (изоволемия ). От тук произтича огромното му значение за дейността на сърцето и бъбреците. В кръвта NaCl и KCl поддържат глобулините в разтворено състояние и регулират хидратацията на кръвните белтъци. Натрият участва в изграждането на хрущялната и костната тъкан.

Задържането на натрия в организма се извършва чрез регулиращото действие на хормона алдостерон. Той е минералкортикоид, секретиран от надбъбреците; стимулира обратната резорбция на натрия в дисталния тубул на нефрона. При този процес става размяна с калия, който се екскретира в урината. Алдостеронът активира реабсорбцията на натрия и от лумена на чревната лигавица, слюнчените и потните жлези. Регулацията на алдостероновата секреция се осъществява кибернетично (повлияване чрез обратна връзка) посредством сложната ренална пресорна система. Началното и звено са така наречените югстагломерулни клетки, Те са обемни рецептори в стената на приводящата артериола при влизането и в гломерула. След загуба на кръв, вода, натрий и хлориди обемът на извънклетъчната течност и налягането в приводящата артериола намаляват. Тези промени са сигнал за юкстагломерулните клетки и те секретират протеолитичния ензим ренин в кръвта. Последният отцепва от белтъка ангиотензиноген (произведен в черния дроб и отделен в кръвта) декапептида ангиотензин 1 . Toй от своя страна чрез превръщащ ензим, локализиран в ендотела на белия дроб, загубва два аминокиселинни остатъка и се превръща в октапептида ангиотеязин II , който стимулира секрецията на алдостерон от надбъбреците. Бъбреците и други тъкани съдържат ензима ангиотензиназа, разграждащ аигиотензин II. Последният е вазоконстриктор и е едно от най-мощните хипертензивни вещества — два пъти по-активен от норадреналина.








Намален обем на

извънклетъчната течност


Други реферати:
Мотивът за триединството личност-народ-свобода в романтичните разкази на Максим Горки
Борба за съществуване
Музеят
Бъдещето на Генетично Модифицираните Организми в променящия се свят
Научното в художествената литература


Изтегли реферата



Научното в художествената литература - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия