Образът на Гергана от Изворът на Белоногата


Изворът на Белоногата” е най-хубавата и напълно завършена поема на П.Р. Славейков. За сюжет е взет мотивът за неразделната до гроб любов между двама млади, често повтарян в народните песни. Покрай него в поемата е вплотено народното поверие за вграждане на човек за вграждане на човек или сянката му в сграда, за да бъде здрав строежа. Този мотив стой в началото и в края на поемата и затваря нейната кръгова композиция.

     След описанието на картината на мястото на действието, авторът въвежда своите герои – “мамина мила Гергана” и “първо и либе Никола”. Образът на Гергана е очертан с изрази, заети от народната песен – “пиле шарено”, “кротко агънце”. Описанието на девойката се развива в рамките на устойчива художествена символика, което освобождава автора от нуждата да разказва за нейния характер. Гергана е въплащение на народния идеал за девойка, защото притежава всички онези изключителни качества, които цени българинът в периода на възраждане, а и сега: освен физическа красота тя притежава нежна душа и плахо сърце, тя е горда българка с несломима воля и в очите на читателя сякаш извисява изполински ръст. Поетът се впуска в дълбините на народния морал, на всичко онова светло и чисто, върху което се крепи светът на българина, обхващащ красотата, гордостта и милостта на народната ни самобитност, и така изгражда образ-образец-личността на Гергана.

     Композицията на “Изворът на Белоногата” изтласква на преден план епичното – в творбата лесно се проследява един прецизно изграден сюжет, при който всеки следващ епизод естествено произхожда от предишния. Въпреки видимото придърпване към епичния елемент в структурата на жанра обаче, поемата омайва читателите си не толкова със случките, за които разказва, колкото със своята дълбока, бликаща от всеки ред лиричност.

     В първите експозиционни стихове поетът въвежда читателя във времето и мястото на действието. Като блян по нещо безвъзвратно изгубено звучат тези невероятни стихове:
               дет се мержеят – чернеят
               десетина дървя върбови.

     В следващите стихове авторът въвежда своите герои – Гергана и Никола. За момичето той отбелязва, че е “като бисер между мъниста”, а за любимия и – че е най-личния юнак от ергените. Ключовата дума за разбиране смисъла на по-нататъчното им поведение е “помежду”, употребена трикратно. Тя подчертава принадлежността им един на друг, техния манталитет, който е манталитетът на традиционния човек.

     След експозиционните стихове поетът въвежда читателя на сюжетното действие. Началото на сюжетното време е “време... потайно, /грозна, невярна полунощ”. В света на любовта, на бисерните чувства, на красотата нахлува дисхармонията. Причината за това е нарушаването на забраната да се иска китка. т.е. да се показва щастието, любовта в “опасното” полунощно време, когато бродят веди, “змееве, змейски духове и самодиви – нощянки”. Този привидно невинен жест – молбата за китка – се превръща в много важно събитие в рамките на света, изграден в поемата. В отказа на Гергана да даде китка се открива нейната изключителна предпазливост, а в рамките на епическия мотив, и нейната начетеност.


Други реферати:
Lehrwerkanalyse
Образователна система на Малта
Ограмотяване при деца-билингви
Общуване при стрес
Педагогика на ранното детство


Изтегли реферата



Педагогика на ранното детство - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия