Образът на света, създаден от История славяноболгарская

Образът на света, създаден от „История славяноболгарская"

За да си отговорим на тези въпроси, трябва да разгърнем отделните глави, където тази българска история е разказана, и да видим как е направено това, Изследователите сочат, че Паисий много точно композира своето съчинение, като представя политическата история, културната история и религиозната история. Деятели на първата история са царете, на втората - учителите, на третата - светците. По принцип, за да се напише един разказ, трябва да има герои - героите на „Историята" са царете, учителите, светците. Те са онези символно значими личности, които представят същината на българския род и са гаранти за правдивостта и значимостта на представената картина. Да се припомнят и изредят имената на тези личности, означава да се утвърди ценностно българският свят. Защото известно е, че историята е пазителка на имената, но тя пази преди всичко знaчимите имена.Това са имената на заслужилите, на подвижниците, на хората на подвига - независимо дали е светски, или религиозен. Да си зададем още въпроси -как историята преценява заслугите, какво цени тя?

Историята цени преди всичко делата - не-случайно още в заглавието е казано, че това е книга за „всички български деяния". За политическата история като основни деяния са изтъквани войните. Именно във войните българските царе доказват своята сила, печелят битките и се сдобиват със слава. Като условие за победите и славата Паисий обикновено изтъква добродетелите. Тогава, когато добродетелите липсват, идват и пораженията. Като пример - падането на България под гръцка власт е обвързано с греховете на цар Самуил и ерети-ческите движения - „Така в това време поради греха на българския цар Самуил и новатианска-та и арменската ерес, които се разпространили сред българите в Охридската област, българското царство паднало окончателно под гръцка власт." В културната област като основополагащо деяние е посочено съставянето на славянското писмо от братята Кирил и Методий. Съставянето на писмото е разтълкувано като висок подвиг, защото то спасява славянския свят от асимилаторските домогвания на гърци и латинци. Да създадеш писмото, означава да дадеш отпор на коварството на чужденците, да браниш своята същност. В разбиранията на Паисий писмото е важно и поради факта, че то е път към християнската вяра -„Кирил и Методий възприели епископски сан, за да учат българите и останалите славяни на християнска вяра." В главата за българските светци акцентът е поставен върху религиозния подвиг като дело и жест на отстояване на религиозната и културната самоличност на българите. Светците са хора, които градят манастири, събират „избрали думи от славянския език", търпят бесовете в пустинята, убиват змейове, изгарят в кулата на Зографския манастир - все в името на православната българска вяра.

Така Паисий създава обемен, цялостен образ на строителите - политически, културни и религиозни - на българската държавност. Всички тези хора, независимо дали са царе, учители, патриарси или пустинници, са обединени от това, че притежават особени способности и имат особени заслуги. С меч или със слово те бранят земята, просвещават народа, укрепват вярата. Да се грижиш за Земята, Вярата и Словото - това е залогът, за да просияе името ти със знаците на един „чуден живот". Животът е „чуден", защото сам е чудо - преображение на доброто и спасение от злото. Основна мяра за човешкото е станала верността към каузата на общността, фигурата на самия Паисий е доказателство за това.

За да си изясним още аспекти от образа на света, очертан в „Историята", можем да се обърнем и към спецификата на нейния полеми-чен модел. Наистина „Историята" е полемична книга, книга която непрестанно спори с някого. Нека да се запитаме - какъв е по-конкретно смисълът на тези полемики? Защо така настоятелно светогорският монах се занимава с онези, които скриват истината, лъжат, преиначават фактите и пр.?

Преди всичко този модел дава възможност да се привличат и оборват различни позиции. Никой не идва на писмовното поле сам - преди него са работили много други книжовници, те са създали „словесната нива". Проблемът е какво е „поникнало" на тази нива. Работата на Паисий влиза в полемичен диалог с трудовете на много книжовници. Тя не просто използва чужди източници, а поправя погрешни мнения и твърдения. Многобройни са местата в текста, където чуждото мнение е приведено, за да бъде оспорено и оборено. Така композицията се разгръща върху приведените факти и приведените грешни мнения. Затова изложението не може да застине в някаква обективистична описа-телност, то непрекъснато има пред себе си един провокативен и користен чужд поглед. Какmo историята е място на истински сблъсъци, така и писането е „място", където се сблъскват „своето" и „чуждото". Всички, които не споделят и не подкрепят истината за българския свят, са обявени за „чужденци", с които „Историята" иска да се разправи.

Със своята полемичност книгата на Паисий пряко и косвено поставя проблема за човешкия живот в света като проблем за истината. Да го кажем така - историкът е човек, който не просто търси, събира и подрежда факти - той търси преди всичко истината. Историята е сама по себе си изследване на истината. Затова полемичният заряд на атонския монах е толкова силен - защото в съчиненията на чужденците истината е укрита и поругана.


Други реферати:
Фруктоза и нейните стойства
Текстилни влакна
Производство на амоняк
Синтетични миещи препарати
Минерални торове


Изтегли реферата



Минерални торове - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия