Обречеността и отъждествяването между живот и книга в Книгите на Атанас Далчев

Обречеността на отъждествяването между живот и книга в „Книгите” на Ат. Далчев


1. Функция на заглавието:

- членуваната форма загатва, че то би могло да се отнася до всички книги, т.е. до всичкото знание, всичката наука и мъдрост на света

- съотнесено към конкретния човек обаче познанието от „книгите” в своята цялост е невъзможно

2. Смислови акценти на първа строфа:

2.1. първите два стиха

- Далчевият човек иска да „владее” книгите (това е признато още в първите два стиха, пунктуационно обособени чрез точка и запетая: „Пред мен...”).

- Архаизираните форми на наречията за време усилват впечатлението за някаква особена ритуалност и тържественост на това стоене пред „книгата разтворена” и внушават впечатление за безкрайна продължителност и същевременно застиналост на времето, преживяно по този начин.

Аз-ът изглежда свещенодействено взрян в книгата – не я прелиства, не я чете, а мълчаливо я съзерцава. Той неподвижно съучаства в тайнството, което се отключва с нейното разтваряне (според някои ритуални практики отворената книга оплодява материята и й вдъхва живот).

2.2 второто двустишие

- То рязко отменя очакванията, породени от първото. Двукратното отрицание „не познавам”, „не зная” обезсмисля денонощното бдение над книгата и подсказва, че или тя не е изворът на знание, или лирическият Аз не успява да го намери в нея.

- Наред с това се премълчава защо човекът въпреки това стои над книгата, след като продължителното общуване с нея не е направило за него света по-познаваем („не познавам...”).

- Очертава се някаква неразгадаема, ирационална зависимост на лирическия Аз от книгите.

3. Смислова функция на втора строфа:

- Между значенията на началната и следващата строфа се гради особена обвързаност в полето на фигуративността. От една страна, разтворената книга е метафорично уподобима на птица. От друга, символиката на „прелитащите” и отлитащи птици отпраща към идеята за свобода, волност и неограниченост, докато книгата получава в творбата противоположни значения – тя се възприема от лирическия Аз като своеобразен затвор, защото го изолира и отчуждава от света.

- Преходът от пространството на света (съществителното „ден” внушава, че инициативата за ставащото в света принадлежи на светлината) към пространството на Аз-а е пунктуационно отбелязан чрез двоеточие. Тук то функционира като знак за някаква странна съпоставимост между действията на деня навън и това, което човекът в своята самота и изолираност прави със своите дни (цитирай второто двустишие)

- В света на лирическия човек денят от синоним на светлината се свежда до единица мярка за бавно отминаващото време на един „никому ненужен” живот.

4. Мястото на трета строфа за реализиране на авторовата идея:

- Когато в трета строфа най-сетне се заговаря за четенето, изказът изненадващо преминава от аз в ти. Второто лице, в което лирическия Аз изрича тук тъжното откритие за безвъзвратно пропуснат живот, се усеща като знак за неговото дистанциране от самия себе си. В тази отчуждена форма на изказ той споделя собствения си опит.

5. Обобщаващата функция на четвърта строфа:


Други реферати:
Политическия лидер-нива на лидерстване
Административен акт-понятие
Обща теория на правото
Понятие за правна норма
Правен режим на данъка върху добавената стойност


Изтегли реферата



Правен режим на данъка върху добавената стойност - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия