Обща характеристика на праславянския език

Обща характеристика на праславянския език


Праславянският е езикът основа, от който възникват днешните славянски езици. Той не е засвидетелстван в писмени паметници, а се възстановява чрез сравнителното изучаване не славянските индоевропейски езици.

Важно значение за реконструкцията на праславянски има старобългарският език – най-рано засвидетелстваният писмен славянски език. Но старобългарският в никакъв случай не може да се отъждествява с праславянският. Когато възникват старобългарските писмени паметници, славянските езици са били значително обособени. Със своите най-съществени черти във фонологичната система, в глаголната система, в лексиката и синтактичната си структура той показва най-голямо сходство с българския език и затова с право се смята за негов най-ранен исторически етап. Едновременно с това поради своята старинност старобългарският език отразява редица особености, общи и за другите славянски езици и присъщи на праславянски. От това се определя изключителното значение на старобългарския език за сравнителното славянско езикознание.

Наред със старобългарския важна роля за възстановяването на праславянския имат данните на някои архаични славянски диалекти. Редица черти, които вече не се откриват в днешните славянски езици, се пазят в отделни архаични диалекти. За това сравнителното изучаване на славянските диалекти дава много ценен материал за възстановяването на праславянските.

Важно значение за възстановяването на праславянския и особено за установяване хронологията на някои явления предимно в областта на фонетиката имат славянската топонимия и славянските заемки в съседни неславянски езици.

Възстановяването на праславянския се осъществява чрез сравняването на родствени морфеми, при което се установява една изходна праформа. От нея по определени закономерности се извеждат всички засвидетелствани в живите славянски езици форми на същата морфема. Новобългарската дума глава има следните съответствия в другите славянски езици: срхрв. глава, словен. glava, рус. голова, укр. голова, чеш.словаш. hlava. Родството между изброените форми е очевидно. И все пак наблюдаваме голямо разнообразие в застъпването на коренната морфема (основата-окончание – а е обща за всички славянски езици): глав-/hlav-, голов-/ уолов-, glow-/ hlow. Нито една от изброените форми не може да бъде призната за изходна, тъй-като от никоя не могат последователно да бъдат изведени всички останали. Промяната g > h, която откриваме в чешки, словашки, горнолужишки, украински и белоруски е късно явление. В старочешки е засвидетелствана след XII в. Старобългарската форма, която съвпада напълно с новобългарска, е възникнала, в резултат на изменения и поради това не можем да я смятаме за първична(праславянска).


Други реферати:
Увод в интегралните схеми
Коляно мотовилков механизъм
Измервания
Инженерен анализ
Анализ на детайл


Изтегли реферата



Анализ на детайл - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия