Органични киселини


Наситени дикарбонови киселини


Свойствата на наситените дикарбонови мастни киселини зависят от състоянието на двете карбоксилни групи. Има няколко основни типа киселини с нормална структура, а всички останали се разглеждат като техни производни. Основните киселини имат тривиални наименования: оксалова, малонова, глутарова и др. Някои от тези киселини са разпространени в растетията и животните.

Свойства. Тези киселини са безцветни кристални вещества, от които първите членове са лесно разтворими във вода, а по-висшите – трудно. По-лесно разтворимите са тези с нечетен брой въглеродни атоми. Киселините с четен брой въглеродни атоми се топят по-високо от съседните хомолози с един въглероден атом повече и по-малко, какъвто е случаят и при други хомоложни редове.

По отношение пространственото разположение на карбоксилните групи и точките на топене киселините с нечетен брой въглеродни атоми проявяват цис-, а тези с четен брой – транс-формите. Дикарбоновите киселини имат висока дисоциационна константа. Оксаловата киселина е най-силната между дикарбоновите и монокарбоновите киселини. Това се дължи на взаимното влияние на двете карбоксилни групи. Електролитната дисоциация на дикарбоновите киселини става на два етапа – освободеният отрицателен йон при първата дисоциация се движи към другия водороден атом, затова и втората дисоциационна константа е по-малка (при оксаловата киселина).

Химични свойства на тези киселини са свойства на карбоксилната група, но за разлика от едноосновните мастни киселини те дават удвоени производни. При нагряване със и без дехидратиращ агент те претърпяват разпадане, което зависи от относителното положение на двете карбоксилни групи. Оксаловата киселина при бавно нагряване до 1000С сублимира, а при бързо нагряване при висока температура се разпада изцяло на вода, въглероден двуокис и въглероден окис. Това разпадане става постепенно, като първо чрез декарбоксилиране се образува мравчена киселина, която при висока температура дава вода и въглероден окис:

НООССООН → СО2 + НСООН → Н2О + СО

Малонова киселина, също и нейни алкилови производни при нагряване над точката на топене се разпадат, като губят една молекула въглероден двуокис и минават в монокарбонови киселини:

НООССН2СООН → СО2 + СН3СООН

Янтарните и глутаровите киселини дават пръстенни анхидриди, а адипиновите и пимелиновите – пръстенни кетони, които са познати като правило на Blanc. Това правило намира приложение за установяване структурата на пръстенни съединения. Например ако пръстенът съдържа кислороден атом, при окисление той се разкъсва и се получава дикарбонова киселина. Ако пръстенът е петатомен, ще даде една глутарова киселина, а ако е шест атомен – една адипинова киселина. Тези киселини се разпознават по пръстенните съединения, които дават при обезводняване.

Оксалова киселина. Тази киселина е една от най-разпространените киселини в растенията. Намира се в спанака, ревена, доматите, гроздето и др. В киселеца и други растения тя е застъпена като кисела калиева сол (калиев тетраоксалат). В стените на


Други реферати:
Декамерон
Дон Жуан на Молиер
Героите в романа Дядо Горио от Оноре дьо Балзак
Психология в развитието в детско юношеска възраст (Маджаров, Г. Индивидуално развитие на психиката. Онтогенезис)
Тайните на енергията-Алла Свиринская


Изтегли реферата



Тайните на енергията-Алла Свиринская - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия