ГЛАВА 1
ОСНОВИ НА КОМПЮТЪРНОТО МОДЕЛИРАНЕ

Теорията на моделирането представлява част от теорията на системите, която е съвкупност от постулати, определения, методи и средства за създаване, изследване и анализ на модели. Основната задача на тази теория създаване на технически и технологични средства за прилагането на модели при изучаване на дискретни системи и процеси, които с достатъчна точност и пълнота да отразяват основните свойства на реалните обекти.

Моделирането се състои в построяване на модел на изследваната система, провеждане на експерименти с този модел и интерпритиране на получените резултати. Основните приложения на компютърното моделиране са при:

• Проектиране на технологични схеми и технически системи;

• Модифициране и усъвършенстване на системи;

• Оптимизация на функционирането на сложни системи и процеси;

• Обучение и реагиране на поведението на системите при определена ситуация;

• Прогнозиране на поведението при вземане на решения.

Все по-често се разработват сложни и комплексни модели, чиито параметри автоматично се определят чрез наблюдение на реалните трафични източници съвременните канално ориентирани широколентови цифрови мрежи с пакетна комутация, поради което е обосновано прилагането на компютърно моделиране.

Поддържането на голям брой трафични източници (аудио, видео, пакетни данни) с разнообразни характеристики (действителна, променлива, постоянна скорост) налага силно опростяване и абстракция на реалните процеси. При това моделирането се ограничава от случайни стохастични процеси и апроксимация на разпределението на реалните системни величини. Моделирането на характеристиките и параметрите на телетрафичните системи се осъществява чрез формализирано