Основи на публичната администрация

10В.Административни ограни


Структури в обществото които управляват. Административните органи са органи на изпълнителната власт който се образуват по определен от зкона ред за да упражняват подзаконова управленска дейсност по задоволяване на обществени потребности в рамките на определена компетентност. Единната държавна власт във функционално отношение се дели на: Законодателна власт(създава законите-народно събрание); Изпълнителна власт(тя управлява в изпълнение на законите); Съдебна власт(правораздава въз основа на законите). Подзаконовата дейснот изпълнява дейността на изпълнителната власт от страна на министрите чрез издаването на позаконовите нормативни актове, постановления, наредби. Според правната си уредба административните органи биват: Конституционни(уредени са в конституцията ни основни органи на публичното управление. Те са гръбнакът на административният апарат-министри, областни управители, кметове); Извънконституционни(не са уредени в конституцията, а в отделни закони-държавни агенции, комисии, съвети и др.); Според своят състав административните органи се делят на два вида: Еднолични – състоят се от едно лице- министри, кмет; Колегиални или колективни – имат определен числен състав – МС, държавни комисии и др. Според територялният обхват на техните правомощия(съвкупност от права и задължения) те биват централни – имат правомощия върху територията на цялата страна – министерски съвет и министри; Регионални – в границите на определен регион - регионални директори; Местни – в тоделни общини – кметове. Според обема на компетентността си те са : С обща компетентност – всички области(кметове, МС, области управители): Със специялна компетентност (Министри). Определение за компетентност—определен обем от правомощия от усобен характер предоставени на един орган за осъществяване на публичната власт. Делигиране на правомощия – уредена от закона възможнст за временно предоставяне на част от правомощията на един административен орган на някои от подчинението му административни органи или на отделни длъжностни лица. Съществуват следните принципни ограничения на възможността за делигиране: 1. Неможе да се делигират правомощия каквито административният орган не притежава. 2. Неможе да се делигират изключителни правомощия – единствено може да притежава определен административен орган и никои друг(боклука се дава на концесия от общината) 3. Неможе да се пределигират, делигирани вече правомощия, освен ако такава възможност не е предвидена в закона. Делигирането на правомощия трябва да бъде изрично направено в писмен вид като делигирането може да бъде придружено с писмени указания за упражняването на делигираните правомощия.


11В..Еднолични административни органи


Тези при който правомощията при вземанена решения в рамките на определена компетентност принадлежи на едно физическо лице. Едноличният орган може да взема решение напълно самостоятелно или да ползва помоща на съвещателен орган. Самостоятелното взимане на решение има следните предимства: 1. Пълно разгръщане на управленските способности(ако ги има) на органа 2. Бърза реакция при променящи се условия 3. Точно определена лична отговорност за взетите решения 4. Усигуряване по добра дисциплина на труда и съгласуваност между звената, което води до стабилност на организацията. Недостатъци: 1. Необходимост от всестрании знания и опит. 2. Възможност за допускане на грешки – няма дискусия, няма обмен на мнения 3. Снижена възможност за контрол което довежда до опорочаване на управленската дейност на едноличният орган. 4. Налагане на свой стил и етика в организацията – особено вредно е при проявена авторитарност и нисък морал. Начини за преодоляване на недостатъци: 1. Високи изисквания за образование, квалификация и опит 2. Изборност (конкурсно начало за заемане на дейността) 3. Стриктен контрол върху дейността на едноличният орган. 4. Строго отговорност за неправилни решения. 5. Съвещателен орган, който да изготвя проекти за решения на едноличният орган. Те са два вида: Официални (нормативни) - създават се по силата на закона – например политически кабинети на министър председателя, на неговите заместници и др. Неофициални (ненормативни), не се предвиждат по закон, а се създават по волята на едноличният орган, като според времето си на съществуване могат да бъдат 2 вида: Постоянни – за целият мандат на едноличният орган и Временни. Два начина за управление на едноличният орган от съвещателният орган: 1. Непосредствено участва в дискусията на поставения от него проблем. 2. Ползва представеният му проект за решение без да е взел решение в обсъждане на съвещателният орган. Едноличният орган има право да се възползва от проектите за решение на съвещателният орган, но не е длъжен да ги възприема – крайното решение го взима ЕО, независиму от мнението на съвещателният орган. Решението се оформя писмено и се подписва от ЕО, това представлява акт на управление и поражда определени правни последици, който спред характера си и техните адресати биват два вида: 1. Нормативни – съдържат общи правила за неопределен кръг лица 2. Индивидуални – съдържат конкретни правила за поименно посочени лица(заповеди на министри). ЕО носи лична отговорност за взетите от него решения, независимо дали ги е взел самостоятелно или е ползвал съвещателен орган. Според своето съдържание отговорността може да бъде 2 вида: 1. Политическа – настъпват определени политически последици(политическо недоверие и оставка) 2. Юредическа отговорност – настъпват правни последици за ЕО, според който тя може да бъде наказателна и административна отговорност и дисциплинарна – нарушаване на определена дисциплина. Наказанията се налагат от администрацията; гражданска имуществена отговорност. Съгласно действащото законодателство никой ЕО на властта не се ползва


Други реферати:
Портфейлен анализ и изграждане на портфейл от акции
Собствено финансиране на фирмата
Теоретични основи на данъка
Приходи от лихви и глоби
Същност на финансите на фирмата


Изтегли реферата



Същност на финансите на фирмата - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия