Особености на старогръцката трагедия

Особености на старогръцката трагедия

В сравнение с останалите литературни родове дра­мата се появява последна - в късната архаична епо­ха. Тя съответства на този етап в човешкото разви­тие, когато са налице изострени конфликти между по­литическите и социалните групировки в обществото. Този драматизъм намира своеобразно проявление в античната трагедия и комедия, където авторите, като интерпретират познатите митове, представят живота чрез човешката съдба и чрез конфликтите между хо­рата.

Старогръцката трагедия за древните гърци е неде­лима част от обществения им живот. За разлика от лириката и отчасти епоса, които са достояние предим­но на аристократичния елит, драмата е достъпна за всички. Театралните постановки са важна част от го­лемите празници - дионисии. финансирани от богати граждани като техен обществен дълг, тези постановки са посещавани от цялото население на полиса. Но ан­тичният театър не се покрива напълно със съвремен­ната представа за театър. Освен че има обществена функция, различна от чисто художествената в наше вре­ме, старогръцката трагедия се отличава със специфич­ни особености на постановката, актьорите и съдържа­нието на драматичните произведения.

Античната драма възниква върху основата на култа към бог Дионис. Самите митове за този бог са изпъл­нени с драматизъм, преображения и перипетии, мина­ващи през смърт и възкресение. В честванията на Дио­нис се организират сценични постановки, характеризи­ращи се с единство на слово, музика и танц и разказ­ващи случки от живота на бога. Част от обреда е пуб­ликата да задава въпроси, а хорът, пеещ дитирамби (песни в чест на Дионис), да отговаря. След време от хора се отделя актьор, влизащ в ролята на бога. Пос­тепенно се увеличава и броят на актьорите - от двама при Есхил до петима при Еврипид.

Театралните представления в Древна Гърция не служат за забавление, а са тясно свързани с общест­вения живот. Оттам друга е и нагласата на публиката за разлика от съвременната. Ако днешните зрители оти­ват за удоволствие, за естетическо преживяване, древ­ните гърци имат съзнанието, че участват в ритуал, в свещенодействие, което е важна част от живота на по-лиса. Интересът на публиката е движен не от това, какво ще стане на сцената, а как ще бъде показано то. Тъй като източник на сюжети за трагедиите е митологията, на всички е известна развръзката. Но за древните гър­ци в случая е важен подходът на автора, начинът, по който ще бъде интерпретиран познатият мит, и поуки­те, които ще внуши.

Представленията се провеждат през деня. Няма изкуствено осветление, липсват декори или те са съв­сем схематични, актьорите носят специални високи обувки - котурни, както и маски, които показват тях­ната социална принадлежност и душевното им със­тояние. Любопитен сценичен механизъм е „йеиз ех гласите", с който се спускат боговете, които на фи­нала трябва да разрешат трагическия конфликт.

Главните изпълнители са актьорите и хорът, който се отъждествява с публиката и изразява нейните наст­роения - разпитва героя, коментира постъпките му. С развитието на атическата трагедия ролята на хора пос­тепенно намалява за сметка на все по-специализира­щите се функции на актьорите.

Основните жанрове на античната драма са траге­дия, комедия и сатирна драма. Според етимологията на термина трагедия е „песен на козлите", което показва директната връзка с култа към бога, придру­жаван от сатири - митични същества, приличащи ед­новременно на хора и козли. Названието на комедията („песен на развеселена тълпа") също има връзка с ми­товете за Дионис - бог на виното, веселието и плодо­родието.

Най-уважаваният драматичен жанр от древните гърци е трагедията, за разлика от комедията, която открито изразява непочтително отношение към всич­ко, което официално е почитано. Старогръцките ав­тори обединяват трагедиите си в трилогии, придру­жени от сатирна драма, представяща в пародийна светлина същия митологичен сюжет. Единствената трилогия, която изцяло е достигнала до нас, е „Орестия" на Есхил („Агамемнон", „Хоефорите" и „Евмени-дите"). В нея са интерпретирани митовете за завръ­щането на Агамемнон след Троянската война у дома му, където загива от ръката на жена си Клитемнестра, и за отмъщението на сина му Орест, който пък, от своя страна, е преследван от Ериниите - богините на отмъщението. Античните драматурзи по различен на­чин се отнасят към традицията да бъдат създавани трилогии. Есхил я спазва стриктно - трагедиите му са сюжетно свързани, със здрави връзки между тях. Софокъл, от своя страна, само формално спазва трило­гията - отделните произведения при него са по сюже­ти от един и същ митологичен цикъл, но всяко от тях има сюжетна самостоятелност („Едип цар", „Едип в Колон" и „Антигона"). Последният от тримата велики ан­тични автори на трагедии - Еврипид, изобщо не се съ­образява с традицията за създаване на трилогии.


Други реферати:
Конус. Лице на повърхнина на конус-урок по математика за 6 клас
Въведение в статистиката
Квадратно уравнение
Класическа вероятност
Комбинаторика


Изтегли реферата



Комбинаторика - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия