Памет и хардуер

Логическа организация на паметта

Конвенционална. Драйвери на DOS. Резидентни програми.

Горна област на ОП –UMA,UMB. Неизползвано адресно пространство, прозорец на разширената ОП, видеобуфер MDA, CGA, SVGA.

Паметта в РС е изпълнена от едни и същи чипове, които независимо от това, не работят по един и същ начин. Управлението на паметта се определя от микропороцесора използван в устройството на компютъра. Тъи като обемът на паметта която микропроцисорът може да управлява нараства неимоверно много и тя се използва с различни предназначения, възниква иерархия от памет, всяка от които е с различни възможности и съвместимост.

Паметта в РС според логическата организация се дели на:

-конвенционална

-горна област от паметта – UMA;

-висока област от паметта - НMA;

-допълнителна памет - XMS;

-разширена памет- EMS;

-област на видеопамет-част от UMA;

-област за адаптивен ROM или RAM - ( част от UMA );

-област за системния ROMBIOS –част от UMA.

фиг.1

1.Конвенционална памет

В началото е имало само един вид памет, тази която програмите са могли да използват, една операционна система - DOS. Под управлението на DOS само 640 KB памет с адреси от 0000H до 9FFFH са били достъпни за програмите.

640KB е максималния обем памет, който DOS може да адресира, независимо от процесора в системата. DOS ограничението е наложено не само от създателите на OC но и от архитектурата на оригиналния PC.