Патриархалният човек през погледа на разказвача от повестта Преди да се родя

Патриархалният човек през погледа на разказвача от повестта “Преди да се родя”

1. Функция на аз-повествование:

а) при използването на аз-повествование се създава впечатление за истинност на казаното. Разказващият сякаш е бил свидетел или пряк участник в описваните събития, което гарантира тяхната достоверност;

б) аз-повествованието превръща изговореното в нещо, лично и съкровено, на което читателят е бил избран да бъде свидетел;

в) понеже историята, осъществена от 1л.ед.ч., има претенция да сподели лично преживяване, личен опит, тя естествено се отказва от амбицията да изрича общовалидни истини. Ако читателят реши така да приеме нещата така, това ще е въпрос на негов избор;

г) повествователят от “Дервишово семе” разказва за собствения си живот, докато разказвачът в повестта предава събития, случили се преди раждането му. В първия случай достоверността е сполучливо имитирана, докато в повестта аз-повествованието не може да изпълни предназначението си – думите на говорещия се възприемат с висока степен на резервираност;

д) и двамата разказвачи са част от патриархалното общество. Единият през цялото време изпълнява законите на патриархата, докато вторият е роден във времето на това общество, но осъществява разказа си в друга културна епоха;

е) и двамата разказвачи имат известни несъгласия с родовия морал. Рамадан преживява несъгласието си драматично, докато разказвачът от повестта иронично оценява миналото, но в действителност зад смеха скрива и любовта, и носталгията си към отминалия патриархален свят;

ж) в “Дервишово семе” разказвачът имитира диалог, а в повестта формата е монологична;

з) езикът на двамата разказвачи е различен: на Рамадан – простонароден, диалектен; в повестта – смесица от различни стилове;

2. Патриархалният човек в повестта:

а) според поведението на бабите и дядовците;

Образите на баба Неда и на баба Митрина изграждат информация за ролята и манталитета на жената в патриархалния свят. Действията на Петровата майка от началото на първа част – “пришляпа купчината тор”, “почна да си чопли зъбите”, “уригваше на лучена чорба” – дразнят човека от модерното общество не само с липсата на каквато и да е етикеция и култура, във външното поведение, но с липсата на изтънченост, която е притежание на интелектуалната душа. Баба Неда се кани да съобщи новина, засягаща в изключителна степен бъдещето на първородния й син. Нито обстановката, нито думите й, нито цялостното й излъчване са подходящи за момента – в поведението й отсъства всякакъв такт, майчинска нежност или загриженост към чувствата на Петър. Очевидно за Петровите родители женитбата не е нищо повече от добро споразумение, чиято полза не се измерва с щастието на сина им, а с влизането на две нови работни ръце в семейното стопанство. Майката дори не забелязва


Други реферати:
Гротесковият свят на хората марионетки
Спорът за човешката природа във Вапцаровата Песен за човека
Лицата на гения в публицистиката на Ботев
Българският език-национална ценност
Жертвите на големия град в Зимни вечери


Изтегли реферата



Жертвите на големия град в Зимни вечери - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия