Пирамидата на Маслоу

Биография и увод:

Ейбрахам Маслоу е роден през 1908 г. в Ню Йорк в семейството на руски евреи. Родителите му са неграмотни, но го заставят от най-ранна възраст да получи отлично образование. Поради това детството му е нещастно и самотно, той често се уединява с книгите и така израства свит и срамежлив. По желание на родителите си учи в “City College”, Ню Йорк, а временно и в Корнел. Баща му настоява той да завърши право, но въпреки това Маслоу заминава да учи психология в университета на Уискинсин. Там, против волята на родителите си, се жени за първата си братовчедка и има от нея две деца. В Уисконсин той се запознава с Хари Харлоу и двамата провеждат редица изследвания върху маймуни в областта на сексуалността и поведението за установяване на надмощие. През 1934 защитава докторска степен по психология в Уискинсин. След завършването си се завръща в Ню Йорк, където в университета Колумбия продължава изследванията си в областта на човешката сексуалност, като едновременно прави преподавателска кариера в Бруклинския колеж. Там той се запознава с редица видни психолози, които по това време емигрират масово от Европа. Сред тях са фройдистът Алфред Адлер, антроположката Рут Бенедикт и гещалт психологът Макс Вертхаймер. На Бенедикт и Вертхаймер той се възхищава не само в професионален , но и в личен план. За него те са толкова израснали като хора и в двете области, че дори започва да си води бележки за поведението им. Те го вдъхновяват да започне изследвания в областта душевното здраве и развиването на човешкия потенциал. През 1951 г. става декан на факултета по психология в университета Brandeis. Там той са запознава с Кърт Голдстийн, от когото взаимства идеята за самоактуализацията. През 1968 е избран за председател на Американската асоциация на психолозите. Умира от инфаркт през 1970.

Основните научни постижения на Маслоу са въвеждането на йерархия на нуждите и “метануждите”, самоактуализацията и “върховите изживявания”. Мотивацията е основна тема в изследванията му. Докато по-ранните психолози се занимават основно с душевно болни пациенти, той поставя своето внимание върху здравите и дори преуспели хора и развиването на техния потенциал. Маслоу смята, че “Музикантът трябва да свири, худижникът – да рисува, а поетът да пише, ако искат да постигнат истински вътрешен мир. Това, което човек може да бъде, той ТРЯБВА да бъде.”. Според него човек престава да бъде егоист едва когато бъдат задоволени определени негови потребности. От друга страна задоволяването на една нужда извежда на преден план задоволяването на друга, по-висша. Така едно общество може да се развива едва когато неговите членове са задоволили най-първичните си потребности, т.е. са достигнали определено ниво в йерархията на нуждите. Маслоу е сред основателите на хуманистичното движение в психологията, което се появява през 50-те и 60-те години на 20-ти век като трето поколение психология, след фройдизма и бихейвиоризма, и все още е смятан за една от най-важните фигури човешката психология.


Други реферати:
Информационни системи
Анализ на няколко произведения
Ангелинка
Анализ на 24 песен Илиада-Омир
Литературна таблица с основни моменти от произведенията


Изтегли реферата



Литературна таблица с основни моменти от произведенията - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия