Планиране и прогнозиране-пищови

1. Стремежът за изучаване на бъдещето, за да се вземат по-добри решения, съществува още от дълбока древност. Хората, които изучават бъдещето се наричат футуролози, прогнозисти. Науката, която основно се занима с изучаване на бъдещето се нарича футурология. Терминът „футуролог” първонач. се използвал в културната сфера. Създаването на надежден научен инструментариум за разкриване на бъдещето в условията на динамични и всеобхватни промени предполага разработването на: нови теории за промяната и причиността, нови категории и квалификации, нови методи за да се свърже огромната по количество и качество информация. За да се предвиди бъдещето на един обект прябва да се очетат трептенията на всеки елемент от обекта, както и влиянието на всички ел. на външната за него среда. Икономиката както всяка соц. с-ма може да се изследва в „чист” вид и в конкретна ситуация. Изследването на икономиката в чист вид се осъщ. от общата иконом. теория. Теорията фиксира общото, закономерното, задълж. повтарящото се. Синхронният анализ се прилага за описване същноста на явлението, неговото моментно състоятие. Диахронният анализ се прилага за изследване на иконом. процес във времето. Всяка теоретична наука се разработва като ретроспективна, презантивна и прогностична.Прогност. теория може да предвиди само осн. направл. и тенденции, по които ще протича бъдещото развитие на иконом. Каквито и трудности да има пред прогн. иконом. теория, приоритетната й роля нараства. Това изисква като всяка теорет. наука тя да реализира футурологичната си функция. Развитието на науката обуславя прогресираща диференциация. Появява се и прогресираща интеграция м/у отделните теоретични науки. При изуч. на кач. хар-стики на иконом. С-ми в отделна ситуация и колич. съотнош., разкрити от общата иконом. теория, се използва приложна иконом. теория. Тя е особено полезна за решаване на конкретни практически проблеми, свързани с планирането и финансирането на дейности в дадена иконом. с-ма. Приложната теория може да изследва модификации в миналото. Универсалната обвързаност на обществото и природата настоятелно постави на дневен ред разработването на модели на бъдещето. Един от популярните футоролози е Алвин Тофлър, създава своята вълнова теория. Неговия модел е основан в/у обединените и взаимно стимулиращи се процеси на промяна в развитие на човешката цивилизация. В трилогията му за процеса на глобалната промяна „Шок от бъдещето”-1970г. и „Третата вълна”-1980г. и „Новото власт”-1990г. значимо място се отделя на иконом. процеси. Широко са застъпени и възгледите му за промяна на плановия инструмунтариум и за необходимостта от управление на промяната.

3. Подходът при перспективните разработки характеризира възможността на изследователя да извърши необх. анализ на обекта и въз основа на него да подбере необх. инструментариум за изграждане модели на бъдещото му развитие. Осн. подходи, които се прилагат при прогнозирането и планирането са: системен, комплексен, програмно-целеви, ситуационен и поведенчески. Системният подход позволява обоктът, за който се разраб. вероятните модели на бъдещето да се разгледа като с-ма. С-мата е комплекс от взаимод. си частици. Всяка с-ма притежава опред. структура, вътрешна организация на своите компоненти и елементи. Комплексният подход се налага от необх. за по-пълно обхващане на всички страни от средата, в която функционира и се развива дад. иконом. обект. Комплексния подход се реализира ч/з Програмно-целевия подход. Той позволява ч/з с-ма от форми и средства да се съчетават и се постига единство на цели и задачите за тяхното реализ. с ≠ видове ресурси и с пакет от подходящи мерки и мероприятия. Комплексния подход предполага подходящо съчетание и на отрасловия и регионалния подходи. Отрасловия подход има съществено значение при опред. на приоритетно развитие на опред. отросли на нац. стопанство. Регионалния подход се отличава с изискване за по-пълно използване на всички ресурси, разположени на дад. територия. Ситуацинния подход дава възможност да се оцени конкретно възникналата ситуация. Той изисква готовност и гъвкавост на органите,вземащи решения за бъдещето да различават характерните белези на непредвидена ситуация и адекватно да реагират. Поведенческият подход се характеризира с възможностите да се оценят причините за поведението на опред. с-ми и лица, както и да се предугажда бъдещото тяхно поведение. Моделът като метод на научното познание представлява опростена абстракция, стилизирана представа за реалната ситуация и може да приема ≠ форми-вербална, математическо уравнение и др. Моделът позволява да изучат зависимости, да се оценят последици от вероятности или провокирани взаимод. в новата действителност. Методи за перспективна разработка: I. Mетоди на експертизата - основават се на оценката за перспективно развитие от страна на учени, специалисти, компетентни лица, наречени експерти. Експерт е специалист в дад. област, който си е изработил оценки и хипотези за алтернативните и възможни пътища, по които ще получат разрешение съществуващите или назряващите проблеми и се ръководи от тях в дейността си. Експертните методи се делят на индивид. и колективни. При методи,които предполагат колективна работа на експертите от съществено значение е фигурата на модеретора. Това е лице, което организира и ръководи груповата дейност на експертите. Конкретните зад. на модератора като ръководещ дискусията са умения да стимулира експертите, да подържа вниманието им към дискутирания проблем, да насърчава творчеството им и т.н. 1)метод на морфологичния анализ –ч/з него се цели да се постигне систематична перспектива за всички възм. решения на опред. проблем; 2) Метод на функционалния анализ-акцентира се в/у функционалната формулировка на проблема, който стои за решаване; 3) Метод на сценария:-прилага се както при разработки на предпланови документи, така и при взети планови решения; 4) Метод на „дилетанти”- към използването на този метод обикновено се пристъпва в случаите, при които опитите на специалистите по решаването на дад. проблем са на изчерпване, не се намира ново резултатно решение. Появата на нови идеи в областта на проектирането, разработването и внедряването на технологиите се търси сред учени-ерудити от ≠ области, ≠ от областта на появилия се проблем; 5) Метод на комисиите; 6) Метод „Дискусия 66”-на базата на опита се опред.,че оптимален състав на дискусионните групи е 6

4.Анализът е предпоставка за осъщ. на осн. управл. функции. Икон. анализ е инструмент за изследване на състоянието на дад. обект, на иконом. процеси и явления, протичащи в и м/у отделните му компоненти и ел., на връзките и взаимод. м/у тях. Чрез него се осигурявя необх. информация за констатации, изводи и оценки за миналото и настоящото състояние на обекта, за факторите обусловили опред. негови изменения. Резултатите от анализа са основата, на която се осъщ. прогнозите и планови разраб. за развит. на иконом. обекти. Провеждането на иконом. анализ се основава на ситемния подход, но и на диалектическия. Изразява се в разкриването на причинно-следствените връзки и зависимости м/у иконом. процеси и явления. Като методологична и аналитична основа за прогноз. и планирането иконом. анализ се осъщ. ч/з фундаменталните за диалектическия подход познавателни методи : 1)индукция-изуч. е в посока на единичните характерни особености на обекта и съставните му части към общото, определящо за обекта; 2)дедукция-изуч. е в посока от опред. за обекта към отделните особености на частите на анализирания обект; 3)интуиция-улавянето и предвижд. на едновременно, взаимно свързано въздействие на групи фактори в/у анализирания обект на основата на натрупани наблюдения, логическо мислене, вътрешно усещане. Силните зависимости и взаимодействия м/у частите на икон. обект, м/у него и контекста, в който той функц., обуславят необх. от съчетаване на анализ и синтез. Проявява се в две направл.: 1)Обедин. на компонентите и елементите му в обекта; 2)Комплексно отчитане на връзките и взаимод. на анализирания обект и включването му в икон. система от по-висок порядък, както и изледванито на съвкупното влияние на извъникономическите фактори в/у обекта. Икономическите анализи могат да бъдат класифицирани по различни признаци-времеви, обхват, нива на управление, дейности и др. Основна класификация на икон. анализ по белега време е: ретроспективен анализ, при който се анализира миналото състояние на икон. обект; презентативен анализ,при който изследването е концентрирано в/у настоящото състояние на обекта, икон. анализ разкрива състоянието, взаимодействието м/у частите на обекта с външната среда, правят се оценки и обобщения, които са отправна база за трасиране на бъдещето му; прогностичен анализ, при който се изследват тенденции, посоки и сила на фактори, влияещи върху икон. процеси и явления в бъдеще; динамичен икон. анализ, при който се изследват икон. процеси и явления едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. В рамките на тази класификация икон. анализ според времевия хоризонт се разграничава още на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни.Друга


Други реферати:
Строителство
Схеми на разположение на ПСБОВ
Същност и видове инвестиции
Теми за специалност - Транспортно строителство
Технически елементи на улиците


Изтегли реферата



Технически елементи на улиците - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия