Плазмена мембрана

ПЛАЗМЕНА МЕМБРАНА – СТРУКТУРА И ТРАНСПОРТ НА ВЕЩЕСТВАТА ПРЕЗ ПЛАЗМЕНАТА МЕМБРАНА


За да съществуват, живите клетки трябва да бъдат изолирани от околната среда и заедно с това непрекъснато да обменят с нея вещества и енергия. С тази двойна задача се справя успешно периферната клетъчна мембрана – плазмената мембрана. Тя предпазва клетката от свободното постъпване или излизане на вещества. Чрез сложната си структура плазмената мембрана избирателно пропуска вещества – такива, които са необходими за жизнените процеси и непотребните продукти на обмяната, подлежащи на изхвърляне. Устройството и функционирането на вътрешноклетъчните мембрани е подобно на плазмената мембрана.

Плазмената мембрана е изградена от липиди и белтъци. Това са основните вещества в нейния състав. Основа на мембранната структура са фосфолипидните молекули, които са подредени в два слоя. Това подреждане се определя от свойствата на фосфолипидите и взаимодействието им с водата – средата, в която нормално съществуват живите клетки. Главите на фосфолипидните молекули като хидрофилни се ориентират към водната среда, а хидрофобните им участъци се отблъскват от водните молекули. Това заставя фосфолипидните молекули да се подредят само по един възможен начин – в два слоя, противоположно насочени. Образуваният двоен слой е непрекъснат и затваря определено пространство. Така хидрофобните опашки нямат контакт с водните молекули.

В резултат от свойствата на фосфолипидните молекули възниква структура, която затваря определено пространство и не е свободно пропусклива за водата и разтворените в нея вещества.

Тази структура се нарича фосфолипидна мембрана и тя обособява както клетката като цяло, така и нейните мембранни органели.

При научни изследвания често се използват изкуствени липидни слоеве, които във водна среда образуват микроскопични сферични мехурчета – липозоми. В бъдеще се предвижда тяхното широко използване в практиката, тъй като с тяхна помощ лесно се преодолява мембранната бариера и в клетките на организма могат да се въвеждат различни вещества, например лекарства.

Белтъците на плазмената мембрана са разположени по различен начин неравномерно сред фосфолипидните молекули, подобно на мозайка /фиг.1./. Ако белтъчната молекула изцяло е покрита с хидрофилни участъци, тя остава на повърхността на двойния фосфолипиден слой. Ако обаче белтъчната молекула съдържа хидрофобен участък, тя потъва частично в слоя или го пронизва – хидрофобният участък се помества между опашките на фосфолипидните молекули. Така в зависимост от природата си, белтъците на мембраната имат различно разположение.

Мембранните белтъци изпълняват различни функции: едни укрепват структурата на мембраната, други са ензими, трети образуват хидрофилни канали в двойния фосфолипиден слой, през които могат да преминат заредени частици, четвърти свързват молекули на определени вещества, като ги пренасят през мембраната, пети свързват хормони. Избирателната пропускливост на мембраната се дължи главно на белтъците - канали и на белтъците – преносители.

Така описаната структура на плазмената мембрана има дебелина около 10 nm. Тя не е втвърдена,


Други реферати:
Хранително отравяне
The origin of the earth
Northern Ireland since 1968 - Problems without Solutions
Othello - Character Analysis
За хранителните разстройства


Изтегли реферата



За хранителните разстройства - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия