Под игото-Енциклопедия на българския живот през Възраждането

Под игото - енциклопедия на българския живот през Възраждането


Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа Под игото”.

На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство. Една от характерните черти на творбата е богатата галерия от образи, представители на всички слоеве и класи на населението.

Още в самото начало българинът е представен в най-характерната си среда, която го е запазила през трудните години на робството, а именно семейството. Главата „Гост” Вазов е отделил за описание на порядките в едно типично българско патриархално семейство - вечерята на двора с челядта, своеобразното възпитание от страна на бащата, делничните и празнични религиозни обичай, доверието и обичта, царящи в семейството. Авторът го определя като свръхценност, съхранила вековни добродетели. Чорбаджи Марко е главата на семейството, той символизира типичния българин - почтен, разумен, дълбоко уважаващ християнските ценности, прогресивен и родолюбец. Неговата жена представлява типичната християнска съпруга, смирена и покорна, обичаща силно съпруга си. Именно на нея и на Марковата майка се пада тежката участ по отглеждането и възпитаването на децата. Благодарение на разума и прогресивното мислене на патриарха на това семейство децата получават образование - „Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените.” , „ Но той чуствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.”.

Освен в семейството българинът е представен и в църквата. Вярата, като основен християнски постулат, е друга важна опора в тежкия живот. Хората, в този период от българската история, са били изключително религиозни, ходенето на църква и изповедта са били традиции, сплотяващи народа и вдъхващи му надежда. В творчеството на Вазов „българин” е синоним на „праведен християнин”.

Но наред с вярата, на преден план изпъква и жаждата за знание. Типичен пример е разрастването на просветното дело. У поробения българин, търпял години наред тъмнината, се заражда жаждата, влечението към новото, към науката, съвършенството и красотата. Духовната храна се превръща в нещо насъщно. Търговци, занаятчии, земеделци, стари и млади, те всички „пият” с наслада от извора на мъдростта и знанието. Годишният изпит („Радини вълнения”) привлича цялата общественост. Старите хора идват, за да се насладят на знанията на младите, за да се уверят във възможностите на новото поколение. За младите този изпит е поле за изява, доказателство, че ще оправдаят възложените им надежди, а за просветителите е доказателство, че посятите семена вече израстват в буйни класове.

Типичната българска обстановка се чувства и в Ганковото кафене, което се е превърнало в сборен пункт за обмяна на информация. Този „малък парламент” е мястото, където хората се събират, за да политиканстват. Жаждата за новини събира българите. Посещаването на кафенето е свързано с надежда за всеки истински българин. Всеки се надява да се случи чудо, което да избави България от непосилното иго. Успехите на херцеговците будят радост и увеличават надеждите. Дневният ред е неизбежно един и същ - сгромолясването на Турската империя и отношението на европейските държави.


Други реферати:
Теми за държавен изпит по публичноправни науки
Трудов договор
Търговски сделки
Физически и юридически лица като субекти на гражданското право
Архитектурно проектиране


Изтегли реферата



Архитектурно проектиране - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия