Подходи за класификация на методите на обучение

ПО-ВАЖНИ ПОДХОДИ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ


В дидактическата и педагогическата литература има много опити за класификация на методите на обучение, но общопризната, достатъчно обоснована и всеобхватна класификация все още няма. Всяка научна класификация е преди всичко систематизация на натрупаните знания. Многообразието на подходите за систематизация на наличните знания на методите на обучение отразява тяхната обективна, реална многостранност. Методите на обучение имат не един, а много съществени признаци и твърде често различните автори отдават предпочитание на различни признаци.

Някои автори (М.А.Данилов, М.Н.Алексеев и др.) класифицират методите на обучение върху основата на логическия път на учебното познание (на логическите операции - анализ, синтез, сравнение, индукция, дедукция, абстрахиране, обобщение). Методите на обучение имат логическа страна, но такива класификации подменят дидактическата с логическа.

Срещат се и класификации (Б.П.Есипов и М.А.Данилов) в зависимост от основната дидактическа цел, от реализирането на дидактическите задачи: методи за придобиване на нови знания; методи за формиране на умения и навици; методи за прилагане на знанията на практика; методи за затвърдяване на знанията, уменията и навиците; методи за проверка и оценка на знанията, уменията и нави-[ ците. Такива класификации също не задоволяват дидактическата мисъл и учебно-възпитателната практика, тьй като се изграждат главно върху външните признаци на дейността на учителя.

По-приемлива е класификацията на методите на обучение според източника на информация (Д.О.Лордкипанидзе, Е.Я.Голант, Н.А.Сорокин и др.). Разграничават се следните групи методи: словесни (разказ, беседа и др.); нагледни (наблюдение, демонстрация и др.); практически (упражнения, практически занятия и др.). Но и тази класификация не е лишена от недостатъци. В нея едни и същи методи могат да бъдат отнесени и към словесните (вербалните) и към практическите (например работата с учебника и книгата). Някои автори я критикуват, защото словото "не е източник на знания, а най-важен компонент на познавателния процес".68 Единствен източник на знания е обективната действителност и дейността на човека. Освен това редица по-сложни методи могат да обединяват в себе си словесни, нагледни и практически компоненти или само някои от тях.

Словесните методи са едни от най-широко разпространените в училищната практика методи още от древното минало - от времето на Платон и Аристотел и до сега. Те обикновено се определят като традиционни, класически, "консервативни" методи, които изискват най-ниски разходи,


Други реферати:
Безсмъртието на бореца за свобода във вечната Ботева балада Хаджи Димитър
Крали Марко
Защо бунтовникът целува ръката на Баба Илийца
До моето първо либе
Епопея на забравените от Иван Вазов–апотеоз на народния героизъм


Изтегли реферата



Епопея на забравените от Иван Вазов–апотеоз на народния героизъм - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия