Политическите лидери

Проблемите на лидерството са един от основните изследователски обекти на редица социални науки като историята, философията, социологията, психологията, социалната психология и др., които разглеждат неговите разнообразни аспекти в зависимост от собствения им предмет. Измежду тях обаче своеобразна методологическа роля играят множество понятия и теории от сферата на социалната психология, които масово се използват от почти всички науки, занимаващи се с този толкова интересен феномен, какъвто безспорно е лидерството. Това с не по-малка сила важи и за политологията като наука, където проблемите на политическото лидерство винаги са били едни от най-интригуващите за проучване, доколкото няма политика без лидери и държава без водачи. Именно затова се налага да отделим специално внимание на природата на политическото лидерство като важно предметно направление от синкретичния обхват на политическата наука.



  1. Лидерството като политически проблем


Въпросите на лидерството в политологическите изследвания стоят в центъра на две основни теоритични концепции: елитарната и плуралистичната. Те изхождат от един общ теоритичен постулат за съществуващото вечно социалистическо неравенство между хората, което обективно предполага развитието на някакви политически елити и оглавяващи ги лидери, чрез които се реализира непосредствено и самият политически живот в обществото. В този смисъл хората в обществото се разделят на елит и маси, или на управляващи и управлявани като една необходима предпоставка за естествената еволюция на човешката цивилизация. Още Аристотел в своята „Политика” използва един специален термин „хомо политикус”, или такъв човек, който е природно надарен и има всички качества да се занимава със социалните дела, сиреч да бъде водач, политик и лидер в обществото. Следователно политическото лидерство е неизбежен атрибут на всяко управление и своеобразна потребност на социалното развитие, което не подлежи на никакво съмнение.

От такъв „теоритичен ъгъл” елитаристите (Моска, Парето, Михелс) например твърдят, че лидерството води началото си от пирамидалната структура на властта, според която в групата на политическия елит се разграничават две възлови подгрупи – едната, изработваща политическите решения, и другата, която оказва определен натиск за изпълнение на взетите решения. На обратното мнение по този въпрос са плуралистите (М. Дюверже, Р. Дал и др.), които смятат, че поради особеностите на съвременното демократично общество в силно развитите държави не може да съществува само един-единствен елит, защото има множественост на рекрутирането на този елит във всички структури на властта, включително и при подбора на различните политически лидери.

Въпреки различията между елитарните и плуралистичните концепции отделните представители на тези теории така и не отиват по-далеч от фундамента на корелацията лидер-йерархия в рамките на елитарния модел на демокрацията.


Други реферати:
Трудови отношения
Търговска марка
Търговска несъстоятелност
Търговско право
Търговско право-търговски сделки


Изтегли реферата



Търговско право-търговски сделки - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия