Политика на ЕС за разширяване

Политиката на ЕС за разширяване

Разширяването е една от най-важните възможности за ЕС в началото на 21-ви век. Това е уникална, историческа задача за по-нататъшната интеграция на континента с мирни средства, разширявайки зоната на стабилност и просперитет с нови членове. От март 1998 ЕС формално започна процеса, който ще направи разширението възможно. Обхванати са следните тринадесет страни-кандидатки: България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция.

Разширяването поставя пред ЕС уникално предизвикателство, безпрецедентно от гледище на обхвата и разнообразието: брой кандидати, територия (увеличава се с 34 %) и население (увеличение с 105 милиона), богатството на различни истории и култури.

Третите страни ще имат значителна изгода от разширението на Съюза. Един набор от търговски правила, една тарифа, един набор от административни процедури ще се прилагат не само за съществуващите държави-членки, но и за Единния пазар на разширения Съюз. Това ще опрости деловите отношения и ще подобри условията за инвестиции и търговия.

Критерии за присъединяване

През 1993 на Копенхагенския Европейски Съвет държавите-членки направиха решаваща крачка към разширяването, като въпросът вече беше не "дали", а "кога". Тогава Европейският Съвет даде ясен отговор: "Присъединяване може да се осъществи само когато кандидатът е способен да поеме задълженията на членството, удовлетворявайки икономическите и политически изисквания". Бяха разработени критерии за членство, които често се споменават как Копенхагенските Критерии:

Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, защита на човешките права и правата на малцинствата;
функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз;
способност да се поемат задълженията на членството, включително придържане към целите на политическия, икономически и валутен съюз
Преговори за присъединяване

От 31 март 1998 започнаха преговори за присъединяване с шест страни - Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. На 13 октомври 1999 Комисията препоръча на държавите-членки да открият преговорите и с Румъния, Словакия, Латвия, Литва, България и Малта.

Европейската комисия изготвя периодични отчети, които съдържат детайлен анализ за напредъка на страните-кандидатки, започвайки от ноември 1998. Те показват, че всички страни освен Турция изпълняват политическите критерии и че само Кипър и Малта напълно отговарят на икономическите критерии. Относно приемането на acquis, ситуацията варира: докато в Унгария, Латвия и България се отбелязва прогрес, темповете в Полша и Чехия бяха забавени.

Предприсъединителни стратегии и инструменти

На Европейския Съвет в Есен в края на 1994 беше определена предприсъединителната стратегия за подготовка на страните от Централна Европа за членство в ЕС. Тази стратегия е основана на три главни елемента: 1. изпълнение на Европейските споразумения, 2. програма Phare за финансова помощ, 3. "Структурен диалог" между държавите-членки и кандидатстващите страни за съвместно обсъждане на проблеми от общ интерес.


Други реферати:
Никола Вапцаров - Песен за човека- Вярата в доброто и в човека
Икономическа печалба сега или природна екологична катастофа в бъдеще.Управление и контрол на околната среда
Николчо - Мамино детенце
Икономическата култура на Златоград
Носталгията по родното в елегията Скрити вопли от Димчо Дебелянов


Изтегли реферата



Носталгията по родното в елегията Скрити вопли от Димчо Дебелянов - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия