Политикономия на валутните режими

Политикономия на валутните режими

Ако погледнем новите страни - членки на Европейския съюз, от Централна и Източна Европа, ще ни направи впечатление разнообразието от валутни режими, практикувани от тях. Някои страни имат твърдо фиксирани валутни курсове (България плюс балтийските републики). Паричните единици на други страни (Румъния, Полша, Чехия, Унгария) плават доста свободно, като в някои от тях централните банки все пак полагат доста усилия да ограничават резките колебания на националните валути.

Такова разнообразие от валутни режими е изненадващо, като се вземе предвид, че всички изброени по-горе държави са задължени да влязат в еврозоната максимално бързо. С други думи, тези икономики вървят в една и съща посока, но по доста различни пътища. На какво се дължи тази шарения от валутни режими? Причините за това могат да се търсят в традиционните макроикономически теории, които чертаят специфични предимства за всеки конкретен случай. По всичко личи обаче, че и ролята, и силата на различните лобита оказва своето влияние в отделните страни.

Свобода или дисциплина

Традиционната икономическа литература обяснява избора на валутен режим на една страна с т.нар. теория на оптималните валутни зони. Когато една страна решава дали да фиксира националната си парична единица към някоя от основните световни валути, тя трябва да претегли както плюсовете, така и минусите от това решение. Плюсовете са по-висока търговска и финансова интеграция, а също така и по-нисък и по-стабилен темп на инфлация. Минусите основно се свеждат до отказа от воденето на автономна парична политика и до невъзможността да се контролират краткосрочните лихвени проценти като средство за изглаждане на икономическия цикъл.

За някои страни (например България) плюсовете преобладават над минусите. На валутния борд през последните 10 години дължим както интеграцията ни със страните от еврозоната, така и сравнително ниската и стабилна инфлация (дори и през последната година общото поскъпване на цените да е значително, инфлацията в България през периода 1998-2008 г. е доста по-кротка спрямо 1991-1997 г.). Колкото до отказа от воденето на независима парична политика, за България това е по-скоро полза, отколкото вреда - всички помним докъде ни доведе паричната автономия в средата на 90-те години.

За други страни като Полша плюсовете от фиксиран валутен курс са сравнително по-малки, тъй като те са вече достатъчно интегрирани в ЕС. А минусите от отказа от независима парична политика са по-осезаеми, доколкото полската централна банка има години натрупан опит във воденето на активна лихвена политика, насочена към изглаждането на икономическия цикъл и поддържането на ниска инфлация.

Лобитата имат значение

Ново изследване от трима автори** се опитва да погледне на избора на валутен режим в страните от Централна и Източна Европа от съвършено нов ъгъл. Тяхната хипотеза е, че изборът на плаващ или фиксиран валутен курс се определя от относителната тежест на различни обществени групи и от техните предпочитания и позиции. Авторите се опитват да съставят списък на различни политически лобита и техните позиции за и против фиксирания валутен курс. Според тях, "търгуемите" сектори в икономиката (основно промишлеността и селското стопанство) предпочитат плаващ валутен курс. Това са секторите, които или произвеждат за износ, или се конкурират усилено с вносни стоки на вътрешния пазар. За тези групи плаващият валутен курс е равнозначен на възможността той да бъде манипулиран (предимно в посока надолу), така че да им осигури по-висока конкурентоспособност на


Други реферати:
Система на обслужване на клиентите в хотел Дана Палас
Профил на българските туристи, посещаващи даден селски район
Проект-пътуване с обща цена-ваканция в Бодрум
Туристически маршрут из дебрите на България
Тенденции в развитието на туризма в к.к. Св.Константин и Елена


Изтегли реферата



Тенденции в развитието на туризма в к.к. Св.Константин и Елена - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия