Посещението на Путин и външната политика на България спрямо Русия

На 17 януари тази година пристигна на визита у нас президента на руската федерация Владимир Путин с цял кортеж от високопоставени чиновници. За важността на обсъжданите споразумения и тежестта на техните решения може да се съди от постовете, които заемат те в Руското правителство и икономика. Сред членовете на делегацията можеха да се срещнат имена като: вицепремиера Дмитрий Медведев, който е определен от самия Путин за негов бъдещ наследник на президентското място, помощникът на държавния глава Сергей Приходко, министърът на външните работи Сергей Лавров, министърът на транспорта Игор Левитин, министърът на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, председателят на Комисията за международни отношения в Съвета на Федерацията във Федералното събрание Михаил Маргелов, кметът на Москва Юрий Лужков и ръководителят на Федералната агенция по атомна енергия Сергей Кириенко. Още с кацането си на летището и стъпнавето си на българска земя Путин се сблъсква с противоречивите гледни точки, които се зародиха в българската общественост по повод користните подбуди на визитата му, интересите, които той преследва на българска територия и най-вече целесъобразността на бъдещата спогодба, която се очакваше да се подпише, за пренос на така ценният син газ от Русия към западна Европа.

Българският държавен глава Георги Първанов прие топло гостите си от Русия и моментално отрече в пресата фалшивата, според него, дилема "или с Европа, или с Русия" (в. „Дневник”, 17.01). Различни мнения се чуваха в продължение на дни в медиите относно визитата на Путин.

Руският президент с изказвания като:” Братството ни е скрепено с кръвни връзки”, "Подготвяйки програмата за Годината на Русия в България, ние искахме да ви запознаем с това, с което днес живее Русия. И както и да се менят времената, отново да усетим потребността от дружеско общуване и разбира се, да помогнем на нашата младеж да почувства родството, от векове свързващо нашите народи, да засилим нашите здрави връзки." (в. „Дневник”, 17.01), се опита да насочи вниманието на българската общественост в една друга насока в която изявяваше желание за сближаването на двете държави на базата на историческото минало. Но дали тази сантименталност към Българския народ, желанието към приобщаване и съвместна външна политика не са продиктувани от простичкия факт, че България в последните години се е превърнала в един от малцината съюзници на Русия в Централна и Източна Европа. Макар че България, която е член на НАТО и на ЕС, не може да бъде наречена про-руски насторена, „Първанов може би е най-близкият съюзник на Путин в региона."

Според Първанов "България винаги е страдала от своето кръстопътно геостратегическо положение. Време е да го осребрим". Той допълни, че "ние съзнаваме, че ще дадем своя принос в общата европейска политика на диверсификация на енергийните източници".Изказвания от негова страна като: „България постигна членството си в ЕС и НАТО в тези години на прехода, в които имахме най-добрите отношения с Руската федерация. Показахме, че и едното, и другото е възможно”,

Съзнаваме, че сме изправени пред общи предизвикателства независимо, че се движим в различни международни орбити и тези предизвикателства ще


Други реферати:
Операционни системи
Операционната система Vista на Microsoft
Пищови по АПМ
Пищови по ОС
Лекции ЦМПТ


Изтегли реферата



Лекции ЦМПТ - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия