Повестта Змей на Антон Страшимиров

Антон Тодоров Страшимиров е роден през 1872 година във Варна, умира във Виена през 1937 г. Има изключителен принос за българската проза. В творчеството си набляга на произведения с народопсихологически характер, свързани с идентичността на българина. Целта му е да обнови и промени патриархално-битовия характер на литературата. През 1896 година издава сборника „Смях и сълзи”, който е с програмен характер за целите и търсенията на новия автор. Тук Страшимиров дава основното си разбиране за прозата: да не се фокусира върху селския живот, да не идеализира миналото, а да навлезе в острите социални конфликти в българското село, в „пещерните инстинкти на фолклорния свят.” В този сборник са посочени следните направления на творчеството: 1. разкази, в които се разгръщат остри социални конфликти в българското село; 2. просветителски разкази, в които задача е да се изобличат суеверията; 3. романтично-легендарен естетика – сюжети от миналото, които откриват непознати митологични фигури; 4. фройдистки разкази.

Страшимиров разказва, че като преподавател по литература във Видин през 1899 г. чува нещо „поразително”: В село Симеоново, на Дунава, настанала страшна суша. Поверието гласяло: змей е отседнал там, защото е залюбил мома. И тъмните люде затърсили „змейновото либе”, за да я убият, та да прогонят злото. А едновременно през редица нощи устройвали някакъв езически обред със странни заклинания – пак да прогонят змея. Страшимиров отива в селото и поразен от тоя „нов мир” и тази „поразителна тъмнота”, създава повестта „Змей”, в която митологичното и реалното взаимно се проникват и се обогатяват с нови значения.

Героите са дядо Фотю, Фотевица, синовете им Станкул и Пройчо, жената на Станкул Галунка, нейният брат Тодор, първородният син на Станкул и Галунка, в ретроспективните моменти се появява образът на горски стражар, приятелките на Глаунка. В повестта има две линии – битовата и митологичната. Митологичната разказва за ритуала „Змейно”. Битовата линия разкрива загадките на патриархалното българско семейство.

Действието се развива в два темпорални плана, без да наруши вътрешната логика на повестта. Чрез ретроспекция авторът фиксира опорните точки на сюжетното действие, възстановява хронологическата последователност на събитията в реалното време, което улеснява паралелното възприемане на двата градивни елемента – реалния и митологичния.

Особена е и функцията на пространството и пейзажа като самостоятелен образ, които до голяма степен избистрят идейно-емоционалния замисъл на творбата. Домът на дядо Фотю е в края на селото, до Дунава, а обредът се извършва в старото гробище, което също е


Други реферати:
Шибил-пътят към селото
Пейо Яворов-Сенки-Философската нагласа на модерния човек към света
Христо Ботев
Пловдив-Трагедията на лирическия герой
Пенчо Славейков-трите миниатюри


Изтегли реферата



Пенчо Славейков-трите миниатюри - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия