Практика на конституционния съд като източник на българското право

се характеризира още като надзаконов(има конституционна задължителност),първичен(регулира поведението на правните субекти),пряк(защото съдът е длъжен да приложи тълкувателната норма) и неосновен (защото става "придружител",необходим за разбирането на нормата) източник на право.При попълване (преодоляване) на празнини, тълкуването има допълваща конституционната нормативност роля въз основа на Конституцията, чрез Конституцията.В резултат на тълкуванията, които й дава КС може да се говори за "вътрешно" развитие на Конституцията . Тълкувателните решения на КС са източник на право не само и не просто защото съдържат норми,те са източници на право, защото въз основа на тях и заедно с нормата, която е постигната в резултат на тълкуването, основният (и върховен) закон осъществява регулиращата си функция; защото въз основа на тях и заедно с конституционната норма, постигната при тълкуването, и при наличие на съответните юридически факти, се установяват (пораждат, изменят, прекратяват) конституционни правоотношения, конституционни права и свободи, реализира се конституционна отговорност. И цялата тази уредба в нейното реално действие е друга, различна в сравнение с уредбата (и с прилагането на уредбата) до тълкуването, до влизането в сила на тълкувателното решение. Възприемането на тълкувателните актове на КС като правни източници (вторични, съпътстващи източници на конституционното право) има своите отрицатели, които издигат различни възражения.Върховният съд на САЩ обаче, не веднъж е изтъквал,че именно тълкувателните актове поддържат Конституцията "жива" и съвместима с правовия ред на страната към момента.Трябва да се отбележи също така, че КС в България също възприе подобни практики с цел постигането на една максимално демократична по характер Българска Конституция,имайки се предвид възгледите на консервативното мнозинство при нейното приемане от седмото Велико народно събрание.Някои консервативни юристи защитават тезата,че тълкувателните актове на КС не са източник на право, а са само юридически факт, с който законодателят се съобразява.Възражението не е основателно, тъй като в случая става дума не за съдебно решение-юридически факт, не за индивидуален юридически акт, а за акт с общо нормативно значение, който се свързва с тълкуваната конституционна разпоредба, става неотделим от нея и тя от него, функционира заедно с нея и тя с него. С неоснователен характер е и възражението, че като се придава правосъздаващ характер на тълкуването, което КС прави на Конституцията, се влиза в противоречие с принципа за разделение на властите.


Други реферати:
Лекции по философия (пищови)
Митът като културен феномен
Лекции по философия
Философия
Философията на Фридрих Ницше


Изтегли реферата



Философията на Фридрих Ницше - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия