Практика на конституционния съд като източник на българското право

Възражението не е основателно, защото тук не става дума за законодателна функция точно казано, макар че с казуалните си тълкувания и с решенията, с които обезсилва противоконституционни закони, КС се проявява като "негативен законодател" (X. Келзен). Тук става дума за правотворческа роля ( или, все едно, правосъздаваща роля), а тя се проявява и вън от контекста на принципа за разделението на властите. Конституцията не свързва правотворческата дейност с един само вид държавни органи, тя не казва какво е правотворческа дейност и кой я извършва. Такава дейност развиват органи и на изпълнителната власт, и на съдебната власт.Този въпрос е свързан преди всичко с проблема за преодоляване решенията на КС от Народното събрание.Тъкмо при този конфликт се проявява силата на тълкувателното решение като източник на право.Овенчана с неуспех е и позицията,чe тълкуванията на КС не са източник на право, а представляват чисто и просто едно разяснение. Това противоречи на общата теория за тълкуване в правото,тъй като авторите на това възражение употребяват термина "разяснение" в опростен, житейски смисъл.Според общата теория на тълкуването в правото тълкувателната дейност съдържа два елемента, или има две страни: уяснение, изясняване - тълкувателят изяснява смисъла и съдържанието на разпоредбата за себе си, като използва за тази цел редица начини на тълкуване; разяснение - то се дава от тълкувателя за другите - за субектите на правото, които реализират тълкуваната разпоредба, тълкуваният текст.

При официалното тълкуване, каквото е тълкуването на КС, разяснението е отправено в качеството му на нормативно предписание именно "за другите" - за всички правни субекти. Това не е обикновено разяснение, а е общозначимо правнодължимо. (Тълкувателното разяснение обвързва и КС, но вече в друго негово качество - като адресат на правнодължимото, а не като негов източник, негов творец.) Както се изказват изтъкнати учени-юристи (X. Келзен, М. Тропер и др.), това разяснение е не толкова акт на познание, колкото акт на воля. Познанието характеризира повече първия аспект на тълкувателната дейност - уясняването, разбирането на текста. Вторият аспект, разяснението, е вече волеви акт. Тълкувателят, като е изяснявал разпоредбата, е установил, че тя открива различни (повече от една) възможности за нейното разбиране,различни (повече от едно) смислови значения. И той прави избор.

Всяко истинско тълкуване се изправя пред неопределеност на смисъла и съдържанието на разпоредбата. Оттук и възможността за избор на една от


Други реферати:
Транснационалните корпорации
Същност и равнища на фирмената култура
Структури на управление
Същност на мотивацията при работа в екип
Хуманитарните мениджърски умения-същност, значение и източници на придобиване


Изтегли реферата



Хуманитарните мениджърски умения-същност, значение и източници на придобиване - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия