Практика на конституционния съд като източник на българското право
Предназначението на конституционния контрол е да разкрие всяко противоречие на актове и действия с Конституцията и по-конкретно евентуалната несъгласуваност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента с Конституцията. Освен това неговото предназначение е, ако се установи такава несъгласуваност, тя да бъде отстранена. Конституционнният контрол е гаранция за върховенството на Конституцията и средство за нейното спазване.
За тази цел е необходимо да бъдат създадени съответни механизми, чрез които да се осъществява контрол за конституционност, и да се поставят в ход мерки за въздействие, когато това е необходимо. В някои случаи е възможно и без установяване на такива механизми да се постига съблюдаването на Конституцията. Създаването на специалните способи обаче е съществена гаранция за прилагането на принципа за конституционност. Самият факт на тяхното съществуване има превантивна функция и това е достатъчно основание за създаването им.
В актовете, в които един закон се обявява за противоконституционен, също е налице тълкуване, защото преди произнасянето по това правомощие съдът тълкува конституционните и законовите норми. Решението, с което се произнася Конституционният съд, има нормативен, задължителен характер и действие занапред. С обявяването на един закон или на части от него за противоконституционен се прекратява неговото прилагане за в бъдеще. Актовете на конституционното правораздаване в този смисъл имат сила на пресъдено нещо, което ги прави стабилни, неотменяеми и непререшаеми. Другата особеност на тези решения е, че те имат конститутивен характер. Така решението на Конституционния съд има по-висша юридическа сила от самия закон, защото в компетенцията на съда е да се произнесе дали един закон е в унисон с Конституцията, или й противоречи.
Други реферати:
Мита
Митата
Митнически режими
Начини и форми на безналични плащания
Облагане с акцизи
Изтегли реферата