Право

Тема 13 Държавна власт.

Държавите се характеризират чрез своята форма на държавно устройство и форма на държавно управление По форма на държавно устройство държавите биват-монархии,републики.Монархиите по форма на държавно управление се разделят на абсолютни и конституционни. При абсолютните монарха назначава и уволнява правителството. Такава монархия е Султанство Бруней. При конституционните монархии монарха е държавна глава но има представителни функции . По този вид са европейските монархии- начело с Великобритания.Републиките по форма на държавно управление биват президентски и парламентарни.При президентските президента назначава и уволнява . Така са САЩ и Франция. При другите президента е държавен глава и има представителни функции.Формата на държавното устройство и държавно управление на България са определени в конституцията. Съгласно чл.1 ал.1 България е република с парламентарно управление.Съгл. чл.8 от конституцията държавната власт се разделя на законодателна ,изпълнителна и съдебна.Съгл. чл.62 от конституцията законодателната власт се осъществява от Народно събрание.Съществуват два вида народно събрание –Велико и Обикновено.Съгл. чл.157 от конституцията Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители.Основната му задача е приемането на нова конституция.Съгл.чл.63 от конституцията Обикновеното народно събрание се състои от 240 народни представители.Мандата им е 4години.Обикновеното народно събрание е постоянно действащ колективен орган.Осъществява работата си на сесии в парламентарна зала и в комисии които биват постоянни и временни.Ръководи се от председател избран между народните представители. Той се подпомага от зам. Председатели.Броят им се определя в правилника за организацията и дейността на народното събрание и зависи от броя на парламентарно представените политически сили.Правомощията на народното събрание са уредени с чл.84 от конституцията.Сред по важните от тях са- народното събрание приема изменя допълва и отменя закони. Избира и освобождава министър председателя и по негово предложение Министерския съвет извършва промени в правителството по предложение на министър председателя.Създава преобразува и закрива министерства.Решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир.Изпълнителната власт се осъществява основно от министерския съвет и неговите структури.Съгл. чл.105 от конституцията министерския съвет осигурява вътрешната и външна политика на страната,обществения ред и националната сигурност.Осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили.Съгл. чл.108 от конституцията министерския съвет се състои от министър председател,заместник министър председатели и министри.Министър председателя ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея.Назначава и освобождава от длъжност заместник министър председателя.Министрите ръководят отделните министерства.Съгл. чл.117 от конституцията съдебната власт защитава правата и законите интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съгл. Чл.118 от конституцията правосъдието се осъществява в името на народа .Правораздаването се осъществява от върховния касационен съд , апелативни военни окръжни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища-административни. Създадени са с административен процесуален кодекс. Съгл. Чл.126 от конституцията структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Съгл. Чл.128 от конституцията следствените органи са в системата на съдебната власт.Съгл. чл.129 от конституцията съдиите прокурорите и следователите се назначават повишават понижават и освобождават от висш съдебен съвет изключение правят председателя на висшия касационен съвет,председателя на висшия административен съвет и главния прокурор които се назначават и освобождават от президента по предложение на висшия съдебен съвет за 7 години.Съгл. чл.130 от конституцията ВСС се състои от 25 члена.Президентската институция е извън трите власти.Съгл. чл. 92 от конституцията президента е държавен глава олицетворява единството на нацията и представлява България в международни отношения.Подпомага се от вицепрезидент.Избират се от избирателите за срок от 5 години.Президента е върховен главнокомандващ на въоръжените сили.Правомощията му са уредени в чл. 98 от конституцията.Конституционния съд е извън трите власти. Съгл. Чл. 147 от конституцията конституционния съд се състои от12 съдии.Една трета се избират от народното събрание една трета от президента а една трета се избират на общо събрание на събрание на съдиите от висшия касационен и административен съд.Мандата е 9 години.Правомощията на касационния съд са уредени в чл.139 от конституцията.По важните са – Конституционния съд дава задължителни тълкования на конституцията.Произнася се по искане за установяване на противоконституционност на обвиненията.Произнася по обвиненията на народното събрание към президента и вицепрезидента.Съгл.чл. 138 от конституцията орган на местното самоуправление в общината е общинския съвет който се избира от населението на общината за срок от 4 години Съгл.чл.139 от конституцията орган на изпълнителната власт в общината е кмета.Избира се от населението или от общинският съвет за срок от 4 години.

















Тема 7.Вещно право

Самостоятелен отрасъл на частното право,произлиза от гражданското право.Негов предмет на регулиране са вещните гражд.отнош.Вещни са отнош-та м/у субекти на гражд.п-во,по повод на вещите.Вещите са предмети от материалната действителност, характеризират се чрез качествата,телесност и самостоятелност.Вещите са телесни,защото имат тялото и чрез неговите форма и размери се отличават една от друга.Самостоятелността е свързана с телесността,вещите са самостоятелни когато тяхното тяло не е част от тялото на др.вещ.Основното деление на вещите е на недвижими и движими.Съгл.чл.100 от ЗС недвижими вещи са:земята,растенията,сгради те и др.постройки и въобще всичко,което е по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.Под трайно прикрепяне се разбира по начин който не позволява веща да бъде демонтирана и оставена на др.място без от това да последва нейното разрушаване или повреждане по начин правещи я неподвижна да служи по предназначение.Всички останали вещи които не са недвижи ми са движими.Към движимите вещи се числи и ел.енергията.

Освен на недвижими и движими вещите се делят:

1.Индивидуално и родово определени –първите имат индивидуални характеристики, родово определените се индивидуализират чрез характера на рода.

2.Потребими и непотребими – първите се унищожават при еднократна употреба, вторите служат за многократно използване.

3.Заместими и незаместими-първите могат да се заместят с вещи от същия вид количество и качество,а вторите не.

4.Главни и принадлежностни-в такова съотношение са автомобила и крика.

5.Сложни или съставни и единични-телевизора и части.

Вещните отнош.са м/у равнопоставени лица,уреждат се с метода на равнопоставеност.

От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране вещното п-во е съвкупност от правни норми,които с метода на равнопоставеност регулират вещните отношения.

Най-често срещаното субективно гражд.п-во имащо за предмет вещи е правото на собст веност.

Правото на собственост е гарантирана от з-на възможност на едно лице да владее,да се ползва и да се разпорежда с една вещ.Съдържанието на правото на собственост включва 3 елемента наречени правомощия:

1.Владение-то представлява упражняването на фактическа власт в/у веща,може да се осъществява лично от собственика или чрез др.лице,например наемател.

2.Ползване-то представлява извличане полезните свойства на веща те биват:

а/обикновенно ползване-представлява служене с веща според нейното предназначение.

б/плодоползване-добиване на плодове от веща те биват:-естествети-крушите.

3.Разпореждане-то е прехвърляне правото на собственост в/у веща другиму чрез правни сделки,като продажба,замяна,дарение и др.Съгл.чл.77 от ЗС правните сделки са най-често срещаният способ за придобиване п-во на собственост в/у вещ.Освен чрез правна сделка правото на собственост може да се придобие и по давност наречена придобивна.

Съгл.чл.79 от ЗС правото на собственост по давност в/у недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10год.,ако владението е добросъвестно правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5год.

Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5год

Други способи за придобиване правото на собственост са по наследство,завещание,чрез делба,апорт,окупация.

Способите за придобиване правото на собственост са и способи за нейното изгубване-например при покупко-продажба купувача придобива,а продавача изгубва правото на собственост в/у веща.

Защита правото на собственост се извършва чрез искове,които се предявяват пред Съда

1.Ревандикационен-уреден е в чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице което я владее или държи без да има основание за това.

2.Мегаторен-уреден в чл.109 от ЗС-собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,което ме пречи да упражнява своето право.

3.За граница м/у съседни имоти-уреден в чл.109 от ЗС-собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите м/у своя и съседните им.

4.Установителен-уреден е в ГПК-собственикът може да иска установяване правото му на собственост спрямо всяко лице,което неоснователно му оспорва това право.




















Тема 1 – Теория на правото,пройзход,същност,система,функциина правото.Връзката между държавата и правото

Теорията на правото изучава правото катто обществено явление. Правото се е появило исторически преди държавата. Възникнало е през първобитно-общинския строй. Появата му се свързва с необходимостта от въвеждане на правила за поведение при регулирането на отношенията между хората, известни като обществени отношения. Такива правила са били въведени при осъществяване на натурална размяна на продукти от различен вид между отделните групи хора. Тази размяна съществува и в съвременното право. Уредена е като договор за замяна в чл.22 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Правила за поведение били въведени и при осъществяването на полови контакти между различни членове на групата. Такова правило е забраната за кръвосмешение, тъй като наблюденията показали, че при кръвосмешениепо-често се раждат деца с отклонения. Тази забрана съществува и в съвременното право. Уредена е като пречка за брак между роднини в чл. 7, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

За съществуването на правото са създадени няколко теории. Според първата теория правото е превърната в закон воля на господстващата класа. С намаляването на класовите различия в съвременните общества, тази теория е загубила значението си.

Според втората теория правото е съвкупност от правни норми, чрез които се регулират обществените отношения. Тази теория намира широко приложение при изясняване същността на отделните правни отрасли.

Според третата теория правото е мяра за човешко равенство, справедливост и свобода. Равенство, защото правото осигурява равни възможности за отделните индивиди. Справедливост, защото държи сметка за интересите на хората в неравностойно положение. Свобода, защото правото очертава границите, в които отделните индивиди са свободни да упражняват правата си.

Системата на правото го разделя на части. Известни са три деления на правото на части:

Публично и частно право – Публичното право урежда отношения, в които участват държавата и отделните общини като носители на елемента власт. Частното право урежда отношения между равнопоставени лица.

Вътрешно и международно право – Вътрешното право урежда отношенията на територията на държавата. Международното право урежда отношенията на държавата с други държави и международни организации.

Материално и процесуално право – Материалното право урежда правата и задълженията. Процесуалното право урежда защитата на правата срещу нарушения.

Отделните части на изброените деления се състоят от по-малки части на правото, наречени правни отрасли. Всеки правен отрасъл е съвкупност от правни норми, които уреждат еднородни обществени отношения.

Съществуват и по-малки части на правото, наречени правни институти. Всеки правен институт включва група правни норми, които уреждат специфичен правен въпрос.

Най-малката градивна част от системата на правото са правните норми. Те са общовалидни правни правила за поведение. Спазването им се гарантира чрез принудителната сила на държавата. Всяка правна норма се състои от три елемента: Хипотеза – Това са условията, при

които се проявява действието на правната норма.

Диспозиция – Това е формулировката на правилото за поведение. Санкция – Това са

последиците при незспазване на правилото за поведение. Между държавата и правото

съществува двустранна връзка. Държавата е организация на населението, което живее на една и съща територия. Чрез своите органи държавата притежава правото като приема закони, правилници, наредби и т.н. Същевременно статута, организацията, структурата и дейността на държавните органи са правно регламентирани. Правова наричаме държавата,

в която върховенство има закона. Това означава едни и същи закони за всички, едни и същи съдилища за всички, еднакво и точно прилагане на законите от съдилищата спрямо всички.

Източници на правото наричаме местата, в които намираме групирани правните норми по начин да станат известни за своите адресанти. Българското право има два вида източници;

Нормативни актове – Такива са Конституцията, Кодексите, Законите, Правилниците, Наредбите и други. Правен обичай – Той е правило, което се

е наложило за общовалидно чрез дългогодишното му еднообразно прилагане.

Тълкуването на правото е изясняване смисъла на правната норма. Според това кой извършва тълкуването различаваме – официално и частно тълкуване. Официалното се извършва от държавен или общински орган. То бива:

Автентично легалноадминистративно съдебно

Частното тълкуване се извършва от водещи специалисти в различни области на правото.

Според начина на извършване тълкуването бива:езиково граматическо логическо систематическо историческо

Според обема тълкуването бива: разширително буквално стеснително

Прилагането на правото се извършва от съда при правораздаването. Включва три етапа:

  1. Изясняване на фактитеобстоятелстватаподелото

  2. Изясняване на приложимия закон към правния

Спор. Нарича се юридическа квалификация.

Решаването на правния спор. Извършва се със съдебно решение. Действието на правото бива:По време – определя началния и краен момент на действие на правната норма.

По място – Българското право има действие на българска територия. Тя се очертава от държавните граници. Включва зона от 12 морски мили навътре в Черно море, считано от бреговата линия. Включва още българските посолства в чужбина и кораби, плаващи под български флаг в международни води. По отношение на лицата

По отношение на лицата – Българското право се прилага спрямо всички български граждани, независимо къде се намират. Както и спрямо всички лица на българска територия.

Субекти на правото са: Физически лица Юридически лица Държавата Отделните общини

Отношенията, в които субектите на правото влизат на основата на конкретна правна норма се наричат правни отношения.

ТЕМА № 6 Правни сделки. Понятие и видове. Действителност и недействителност. Облигационно право – обща характеристика.
Действие на облигационото правоотноние.Раз-витие и прекратяване на облигационната връз-ка. Договор – обща характеристика. Видове договори. Покуп копродажба. Замяна.Дарение. Наем. Заем. Влог. Поръчка.
Правни сделки І-ва част
Правните сделки са волеизявления на субекти на гражданското право, чрез които се създават и изменят и погасяват права и задължения. Различаваме следните видове сделки:
1. Според броя и посоката на волеизявленията сделките биват: а/едностранни – напр.упълномощаване; б/ двустранни – напр. такива са повечето уредени в ЗЗД договори; в/многостранни - такава сделка е договорът за дружество по чл.357 от ЗЗД.
2.Според това изисква ли се или не спазването на установена в закона форма за действителност сделките биват: а/ формални - напр. нот.акт; б/ неформални – при тях писмената форма служи за доказване.
3. Според това дължат ли се или не пари, сделките биват: а/ възмездни – напр.покупко-продажба; б/ безвъзмездни – напр. дарение.
4. Според това дали постигането на съгласие е достатъчно за сключването на сделката или освен съгласие се изисква и реално действие, сделките биват: а/ консенсуални – например покупко-продажба; б/ реални - например влог – влагане нещо за пазене.
5.Според това съдържат ли или не посочване на основанието за поемане на задължението сделките биват: а/ каузални - съдържат основания; б/ абстрактни – не съдържат посочване за основание.
6.Според това имат ли или не посочено в закона наименование, сделките биват наименовани и ненаименовани.
7.Според това дали личността на страните е от значение за сключването на сделката различаваме сделки с оглед и без оглед на личността.
За да породят целеното от страните действие, сделките трябва да отговарят на предвидени в закона изисквания, наречени условия за действителност. Ако някое от тези условия липсва, говорим за недействителни сделки. Недействителността бива:
1. Абсолютна или пълна, наречена нищожност. Тя е уредена в чл.26 от ЗЗД като нищожност на договорите. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят както и договорите, които накърняват добрите нрави вкл.и договорите в/у неоткрити наследства.Нищожни са и договорите които имат невъзможен предмет,а също догов.при които липсват съгласие или преписана от з-на форма или основание как то и при видните договори.б/непълна или относителне недейств.-нар.унищожаемост, уредена е като унищожаемост на догов-те в чл.27 от ЗЗД,унищожаеми са дог-те сключе ни от недееспособни или сключени от техен представител без спазване на установените за тях изисквания,както и дог-те сключени при грешка и измама,заплашване или крайна нужда.

Облигационно право ІІ-ра част
Облигационното право е самостоятелен отрасъл на частното право. Произлиза от гражданското право. Обособило се е в самостоятелен отрасъл според спецификата на отношенията, които урежда. Негов предмет на правно регулиране са облигационните отношения. Облигационни са отношенията между кредитор и длъжник по повод на една престация. Престацията е онова, което длъжникът дължи на кредитора. То може да бъде задължение за плащане на пари или за прехвървяне право на собственост или за действие или за бездействие.
Положението кредитор- длъжник в облигационното отношение е относително. Всяка от страните може едновременно да бъде кредитор и длъжник.
Облигационноте отношения се уреждат с метода на равнопоставеност от гледна точка на предмета и метода на правно регулиране облигационното право е съвкупност от правни норми, които с метода на равнопоставеност, регулират облигационните отношения между кредитора и длъжника по повод на една престация. Облигационните правоотношения са от групата на относителните. Има действие само между страните по тях. Облигационните отношения могат да възникнат от:1 едностранна сделка
напр. упълномощаване, 2.договор, 3.непозволено увреждане, 4.неоснователно обогатяване, 5.водене на чужда работа без пълномощие.
Договорите са най-често срещаният източник на облигационни правоотношения. Съгл. чл.8 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Различаваме: 1 Формални и неформални; 2. Възмездни и бъзвъзмездни договори
;
3. Консенсуални и реални договори; 4. Каузални и абстрактни договори;
5. Договори с оглед и без оглед на личността; 6. Наименовани и ненаименовани договори; 7. Според това дали и двете страни в равна степен имат задължения
или преобладават правата на едната страна за сметка на задълженията на другата, различаваме: а/ двустранни договори – и двете страни имат задължения
;
б/ едностранни договори - едната страна има права, а другата задължения.

Скл.на дог.се извършва на 3 етапа:1.Предложение-такова може да напраи всяка от страните.2.Приемане направеното предложение.3.Достигане факта на приемане на предложението до знанието на предложителя.Дог.се смята за скл.в момента,в който приемането достигне у предложителя.
Първият уреден в ЗЗД договор е продажбата. Съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Вторият уреден в ЗЗД наименован договор е замяната. Съгл. чл.222 от ЗЗД с договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. Дарението е третият уреден в ЗЗД наименован договор. Съгласно чл.225 от ЗДД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Четвъртият наименован догтовор е наемът. Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване , а наемателят да му плати определена цена. Петият наименован договор е заемът. Бива заем за потребление и заем за послужване. Съгл. чл.240 от ЗЗД с договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. Съгл. чл.243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне.
Влогът е типичен пример за реален договор. Съгл. чл.250 от ЗЗД с договора за влог влогодателят редава движима вещ на влогоприемателя, който я палучава със задължение да я пази и върне.
Поръчката е най-често срещаният източник за възникване на представителство. Съгл. чл.280 от ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия
.

17.Наказателен процес – той е процедурата за разглеждане и решаване на наказателни дела. Наказателни са делата за извършено престъпление те са два вина от общ характер и от частен характер .

Наказателен процес по дела от общ характер се състой от две части до съдебно и съдебно производство . Обвинението пред съда се повдига прокурора с обвинителен акт по дела от частен характер наказателният процес се развива пред съда обвинението се повдига от пострадалия от престъплението наречен частен тъжител с частна тъжба .Наказателният процес е уреден в НПК . Наказателният процес е система от действия и решения на държавни органи и граждани и организации на граждани чиято цел е разкриване на престъпленията , разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона . В основата на Наказателният процес стоят ръководни правни норми наречени основни принципи или основни начела , те се прилагат непосредствено във всички фази и стадий на Наказателния процес . Уредени са от чл. 6 до чл. 22 от НПК спазването им се гарантира от основни процесуални гаранции . Основните начела са :

  1. осъществяване на правораздаването по наказателните дела само от съдилищата, чл.6 от НПК процесуални гаранции са че извънредни съдилища не се допускат и че съдиите и съдебни заседатели се назначават .

  2. обществено начало – чл. 8 от НПК изразява се в участието на съдебни заседатели в състава на съда . Процесуалната гаранция е че съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите

  3. независимост на органите на наказателното производство чл. 10 от НПК

  4. равенство на гражданите в наказателното производство чл. 11 от НПК процесуални гаранции са че съдът и прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани а също и неприкосновеността на личността .

  5. състезателност чл. 12 от НПК изразява се в равни права на страните .

  6. разкриване на обективната истина

  7. вземане на решения по вътрешно убеждение чл. 14 от НПК процесуална гаранция е че доказателствата нямат предварително определена сила

  8. право на защита чл. 15 от НПК процесуални гаранции са презумпция за не виновност и езика на които се води наказателното производство

  9. непосредственост чл. 18

  10. устност чл. 19

  11. публичност на съдебните заседания чл.20

  12. разглеждане и решаване на делата разумен срок чл. 22

По дела от общ характер наказателния процес се състои от две фази , до съдебно и съдебно производство , централно място заема съдебното производство , до съдебното производство има подготвителен характер . Всяка от двете фази се състои от по малки части наречени стадии :

  1. до съдебно производство се състои от два стадия : образуване и провеждане на разследване наречено предварително

  2. действия на прокурора след завършване на разследването ако прокурора внесе делото в съда с обвинителен акт предложение за освобождаване от наказателен отговор с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото започва втората фаза (съдебната фаза ) тя се състои от следните стадии :

    1. подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание

    2. съдебно заседание (първа съдебна инстанция ) то включва пет стадия :

а) действия подаване ход на делото

б) съдебно следствие

в) съдебни прения (пледоарии)

г) последна дума на подсъдимия

д) постановяване на присъдата

3. възивно производство (втора съдебна инстанция)

4. касационно производство – развива се пред ВКС и е трета съдебна инстанция

5. превеждане в изпълнение на влезлите в сила съдебни актове

6. извънреден (възобновяване на наказателни дела )

Субектите на наказателния процес са органи или лица който защитават свои или представляват чужди процесуални права и интереси по тази причина закона и предоставя възможността активно да участват и да въздействат върху хода на наказателния процес . Субектите трябва да се отличават от участници в наказателен процес , такива са свидетелите , вещи лица ,поемни лица , специалистите , технически помощници .

Субектите са лица имащи самостоятелни процесуални права, те са няколко вида:

  1. държавни органи – такива са:

а) съдът – той е основен субект на наказателния процес

б) прокурор

в) разследващи органи – такива са следователите и разследващите полицаи

2. физически лица – такива са :

а) обвиняемия – които в съдебното производство се нарича подсъдим

б)пострадалия – той може да участва в наказателния процес като - частен обвинител – по дела от общ характер

- граждански ищец

- частен тъжител – по дела от частен характер

3. граждански ответник – лицето обикновено е юридическо което на равно с подсъдимия отговаря по граждански иск за причинените от престъплението вреди .

4. защитник – адвоката на обвиняемия

5. повереник – адвоката на пострадалия и на гражданския ответник.


10 Търговско право е самостоятелен отрасъл на частното право произлиза от гражданското право.притежава специфика по отношение на предмета и на метода на правно регулиране предмет на регулирането от търговското право са – търговските отношенията.Това са отношенията свързани с търговията от юридическо гледна точка.Включва процеса оборота на капитала в икономиката лицата които участват в този процес имат качеството търговия.отношенията помежду им наричаме търговия. Уреждат се основно с метода на равнопоставеност лица съществуват особености свързани с ролята на държавата в търговски отношения.Държавата играе съществена роля при установяване статута на търговията и в процедурата по обявяването и в несъстоятелност. От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране търговското право е съвкупност от правни норми,които основно с метода на равнопоставеност и при участието на държавата в предвиден от закона случаи – регулира търговските отношения. Основните категории на търговско право са специфични права понятия характерно за него като правен отрасъл.Те са 2 понятието за търговеца и понятие за търговско предприятие. Понятието търговец е уредено чрез положителни характеристики в чл.1 от ТЗ и чрез отрицателни характеристики в чл.2 от ТЗ. В чл.1 от ТЗ е посочено като лица са търговците такива са3 групи лица уредено в чл.1,2,3 на ТЗ в съответствие с тази уредба различни 3 вида търговци: 1по занятие-уредени са в чл.1 ал.1 от ТЗ. Търговец е вс ФЛ или ЮЛ което по занятие извършва търговски сделки от текста е видно че като Ф така и ЮЛ могат да бъдат търговски по занятие за Ф Л се изисква да са дееспособни тоес да са навършили 18 години и да не са поставени под запрещение. ЮЛ могат да са търговци по занятие при условие че закона които отрежда дейността им не забранява това .Пр.3 за политически партии забранена да извършва търговска дейност В законовия текст изразява по занятие че търговската дейност се сключва при осъществима дейност на лицето, а също така тези сделки се сключват с цел реализация на печалбата . 2 търговията по силата закона уредени са в чл. 1 ал. 2 от ТЗ такива са : - търговски дружества които дружества са търговски е посочено в член 63 от ТЗ . Видовете търговски дружества в чл. 64 от ТЗ . – Кооперациите с изключение на жилищно строителни кооперации( ЖСК) наричат се кооперации , търговци , уредени са в закона за кооперациите ЖСК създават се с цел задоволяване на жилищните нужди на членовете чрез жилище за всеки член в обща сграда . 3 Търговци според начина на организиране на дейността уредени в чл. 1 ал. 3 от ТЗ. Търговец е всяко лице образувало предприятие чиито цели се ръководят по търговския начин от тази група са граждански дружества който се създават с договор за дружества по чл. 357 от ЗЗД по чл. 2 от ТЗ е посочен който лица не са търговци нямат качествена търговия : - земеделски производители които произвеждат продукция селскостопанска и на членовете им труд или с наети работници . – Занаятчиите както и лицата на сводно професия – лицата даващи стай под наем в обитаемите от тях жилища. 4 Търговското предприятие съгласно чл. 15 от ТЗ . То е съвкупност от права задължения и фактически отношения структурата на търговското предприятие включва 3 елемента : - права : право на собственост върху недвижими имоти като производител . Право на собственост върху движими вещи. Право върху дялове и акции търговско дружество. Права върху обекти на индустриалната и интелектуалната собственост като патенти за изобразяване на търговски марки. Права на вземанията . ЗАДЪЛЖЕНИЯ : - публични – Държавата и общините за данъците митата такси и др. Частни по търговски сделки ФАКТИЧЕСКИ отношения такива са начина организиране дейността на търговския кръг клиенти пазарна ниша . Като съвкупност от права задължения и фактически отношения търговското предприятие може да е предмет на различни сделки като продажби даване под наем. Търговските сделки са уредени в чл.3 на ТЗ .Съгласно чл. 286 от. ТЗ търговията е сделката сключена от търговец която свързана с от упражняването от него занятие . О текста е видно , че водещото при търговската сделка е качеството на лицата които ги сключва те са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ. Изисква се сделката да е свързана с занятието на търговеца под занятие се разбира онова което търговеца върши . Правилото се прилага и за двете страни когато за една от тях сделката е търговска.В чл. 1 ал 1 от ТЗ в 15 точки са изброени сделки който по силата на закона се считат за търговски независимост от качествата на лицата които ги извършват


Тема14 Административно право

АП е основен отрасъл на публичното право. В него пряко или косвено произлизат повечето от останалите отрасли на публичното право.Предмет на реализиране от АП са административните отношения. Административни са отношенията свързани с изпълнителната дейност на органите на държавната и общинската администрации.Тези отношения се уреждат с властническия метод. Едната от страните в административно отношение задължително е административен орган. Административния орган е обособено звено в системата на държавната или общинските администрации. Тези органи по силата на закона притежават елемента власт. Чрез него те могат при нужда да наложат на останалите субекти които са страни в административно отношение принудително изпълнение на изготвените административни актове. От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране Админ. Право е съвкупност от правни норми които с властническия метод регулират административните отношения. Системата на АП се състои от три части. Първа обща- тя вкл. Въпросите за същността на АП , административно правните норми административните правоотношения субектите и източниците на АП. Второ- специална част- тя вкл. Отделните направления в се проявява изпълнителната дейност на органите на държавната и общинските администрации. Трета част-административен процес- това процедура за разглеждане и решение на административните спорове. Административния процес е два вида.

А/ административно граждански-уреден е в административно процесуалния кодекс за неуредените в него въпроси се прилагат съответните разпоредби на гражданския процесуален кодекс.

Б/ Административно наказателен процес – уреден е в закона за административните нарушения и наказания. За неуредените въпроси се прилагат правилата на наказателно процесуален кодекс.Централно място в административно гражданския процес заема административния акт.Той е властническо волеизявление на компетентен административен орган извършено в пределите на неговата компетентност в установената от закона форма по предвидения в закона ред при спазване на буквата и духа на закона.Чрез това волеизявление се създават права или задължения или непосредствено се затягат права,свободи и законни интереси на отделни граждани или организации.Административния акт трябва да отговаря на следните изисквания-компетентност,форма ,процедура,законосъобразност.

-Целесъобразност-различаваме следните видове административни актове

1/ индивидуални- уредени са в чл.21от АПК

2/общи- уредени са в чл.65 от АПК

3/нормативни- уредени са в чл.75 от АПК

Административна наказателната отговорност е вид юридическа отговорност,уредена е в Закон за Административните Нарушения и Наказания.Състои се от две части.Административно нарушение и административно нарушения. Съгл. Чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние или бездействие което нарушава установения ред на държавното управление извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание наложено по административен ред.Административното нарушение има две страни

- обективна и субективна.Обективната страна се състои от следните елементи:-деяние- това е съзнателна човешка постъпка. Може да се извърши чрез действие или бездействие.

- обществена опасност .това е деянието което нарушава установения ред на държавното управление

- противоправност-свързана е с обществената опасност. Тъй като деянието нарушава установения ред на държавното управление то е обявено за административно нарушение.

- наказуемост-обществено опасното и противо правно деяние е обявено за наказуемо с административно наказание наложено по административен ред.

-причинна връзка-такова се изисква когато с деянието са причинени вреди причинна е връзката между деяния и вреди. Субективната страна на административното нарушение се състои от елемента вина. Тя е изразеното по мисъл или непредпазливост отношение на нарушителя към извършеното от него обществено опасно деяние и към резултата от това деяние. Вината има две форми- умисъл непредпазливост. Втората част на административно наказателната отговорност е административното наказание.То е ответна мярка на правна принуда. Налага се на нарушителя от административно наказващ орган с наказателно постановление.Съгласно чл.13 от ЗАНН за административни отношения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания.

-административно наказание

-глоба

-временно решаване от право да се упражнява определена професия или дейност.Четвърти вид административно наказание е предвиден в указа за борба с дребното хулиганство.Той е временно настаняване в поделение на МВР.

-пети вид административно наказание е уреден в закона за футболното хулиганство.Той е временна забрана да се посещават мачове.Административно наказателна отговорност се реализира чрез административно наказателно производство съгласно чл.36 от ЗАНН то започва със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.Екземпляр от акта се връчва на нарушителя който в три дневен срок може да обжалва.След това акта доказателствата и възраженията се изпращат на административно наказателен орган.Той налага административно наказание на нарушителя.Екземпляр от постановлението се връчва на нарушителя който в седем дневен срок може да обжалва пред районен съд.Жалбата се разглежда по правилата на НПК.Съдът се произнася с решение което в 14 дневен срок от обявяването може да се обжалва пред административен съд.Решението на административния съд е окончателно.

Тема 8.1-ва част Семейно право

Семейното право е самостоятелен отрасъл на частното п-во,произлиза от гражданското п-во,негов предмет на регулиране са семейните граждански отнош.Съгл.чл.1 от Семейния кодекс семейни са отношенията основани на брак,робство,осиновяване,нас тойничество и попечителство.Тези отнош.са м/у равнопоставени лица уреждат се с метода на равнопоставеност.

От гледна точка на предмета и методът на правно регулиране семейното п-во е съвкуп ност от правни норми,които с метода на равнопоставеност регулират семейните отнош.

Бракът е първото от основните понятия на семейното п-во.Той е доброволен и равно- правен съюз м/у дееспособни мъж и жена,сключва се във формата на акт за гражданс ки брак по взаимно,свободно и изрично съгласие на мъжа и жената,дадено лично и едновременно пред длъжностно лице по гражданско състояние.Правни последици пора жда само гражданския брак,религиозният обет няма правно действие.

Сродството е второто основно понятие на Семейното п-во,то е връзката м/у 2 лица осно вана на произход.Произходът бива от майката и от бащата,съгл.чл.60 от СК-произходът от майката се определя от раждането,произходът на бащата се определя чрез презумция та за бащинство.Съгл.чл.61 от СК-съпругът на майката се смята за баща на детето родено по време на брака или преди изтичането на 300дни от неговото прекратяване- презумцията е оборима.

Родството е по права линия и съребрена съгл.чл.74 от СК родство по права линия е връз ката м/у две лица от които едното произхожда пряко или непряко от другото/баща,син, внук,правнук/.Родство по съребрена линия е връзката м/у две лица които имат общ ро- доначалник без едното да произхожда от другото/братя,чичо и племеник,братовчед/.

Родството е на степени съгл.чл.75 от СК м/у двама роднини по права линия има толко ва степени ,колкото са поколенията,броят се ражданията.М/у двама роднини по съребре на линия има толкова степени,колкото са поколенията от единия от тях до общия родо- началник и от последния до другия роднина,броят се ражданията.

Третото основно понятие на семейното п-во е осиновяването,то създава връзка м/у две лица като на родител и дете,бива пълно и непълно.При пълното се заличава връзката на осиновения с рождените му родители,унищожава се първоначалният акт за раждане и се съставя нов с ново име на осиновения ,като осиновителите се вписват за негови роди тели.При непълното се запазва връзката на осиновения с рождените му родители.Осино веният може да наследява както осиновителите така и рождените си родители.

Четвъртото и петото основни понятия на Семейното п-во са настойничеството и попечи телството.Те са способи за защита интересите на малолетни и непълнолетни деца и двамата родители на които са починали,както и на поставени под зпрещение пълнолетни.На такива лица се назначават настойници или попечители,които да се гри жат за техните интереси.

2-ра част.Наследственото п-во е самостоятелен отрасъл на частното п-во.Произлиза от гражданското п-во,негов предмет на правно регулиране са наследствените отношения.

Наследствени са отнош.свързани с преминаване имуществото на починало ФЛ след неговата смърт към неговите наследници.Наследствените отнош.са м/у равнопоставени лица,уреждат се с метода на равнопоставеност.

От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране,наследственото п-во е съвкупност от правни норми,които с метода на равнопоставеност регулират наследстве ните отношения.

Съществуват два вида наследяване в съответно два вида наследство и два вида наслед ници,по з-ни по завещание.Наследници на починалия по з-н са:

1.Роднините на починалия –те се подреждат в редове в зависимост от близостта на род- ствената връзка с починалия.В първия ред са децата на починалия,ако някое от тях е починало преди насленодателя и оставило свои деца,те го заместват и получават негова та част от наследството.След децата следват останалите роднини по права линия начело с родителите на починалия,в следващия ред са братята и сестрите,следват останалите роднини по съребрена линия,наследяват роднините по съребрена линия до 6-та степен включително.

2.Съпругът на починалия-наречен преживял съпруг той наследява заедно с роднините, като е различна частта която получава.

3 и 4.Съгл.чл.11 от з-на за наследството,когато няма роднини или преживял съпруг или те се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат,наследството се полу- чава от държавата с изключение на движими вещи,жилищата,гаражите,както и на парце лите и имотите предназначени предимно за жилищно строителство,които остават собст веност на общината на чиято територия се намират.

Наследяването по завещанието е възоснова на оставено от починалия завещание.То е едностранна сделка чрез която пълнолетно дееспособно лице се разпорежда приживе какво да стане с имуществото след неговата смърт.Различаваме нотариално и саморъч но завещание.Първото се съставя от нотариус в присъствието на двама свидетели.

Второто трябва да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя датирано и подписа но от него.









Тема 2 – Обща характеристика на гражданското право

Най-старото известно деление на правото е на публично и частноПри това деление гражданското правое първият отрасъл на часното право защото:

От него произлизат всички останали отрасли на частното право.

Някои от останалите отрасли на частното право, които уреждат специфични гражданско-правни отношения продължават да се включват в системата на гражданското право и образуват неговата специална част.

Гражданското право има за предмет някои основни гражданско-правни понятия и институти, които се прилагат и в останалите отрасли на частното право.

Всеки правен отрасъл се характеризира чрез своите предмет и метод на правно регулиране. Предмет на регулиране на отделните правни отрасли със специфичните общиствени отношения, които се регулират от нормите на съответния правен отрасъл.

Метод на правно регулиране е начинът, по който правните норми регулират обществените отношения. Съществуват два начина на такова регулиране, съответно два метода на правно регулиране:

Императивен – Известне още като властнически или метод на власт и подчинение. При него поне единият от субектите, които участват в правоотношението е държавен орган или орган на местното самоуправление и местната администрация. Тези органи по силата на закона притежават елемента власт. Чрез него те могат при нуждда да наложат на останалите субекти, които участват в правоотношението принудително изпълнение на своите решения. Императивният метод е характерен за всички отрасли на публичното право.

Диспозитивен метод – Наречен още метод на равнопоставеност. При него субектите, които уастват в правоотношението са равнопоставени помежду си лица. Никой от тях няма власт над другия и не може да му наложи по принудителен начин своите решения. Диспозитивният метод е характерен за всички отрасли на частното право, в това число и за гражданското право.

Предметът на правно регулиране на гражданското право е изключително широк. Той включва:

Въпросите, свързани с изясняване същността на гражданско-правните норми и гражданските правоотношения, субектите и източниците на гражданско право.

Основни гражданско-правни понятия, като понятието гражданско-правна сделка. Условията за действителност на сделките и основанията за тяхната недействителност.

Гражданско-правни институти, които намират приложение и в останалите отрасли на частното право. Такива са: погасителната давност за погасяване правото на иск, гражданско-правното представителство и воденето на чужда работа без пълномощия.

Специфични гражданско-правни отношения. Такива са: вещните, облигационните, семейните, наследствените, авторските и патентни граждански отношения.

Гражданските отношения се уреждат с метода на равнопоставеност. Субектите, които участват в тях са равнопоставени помежду си лица.

От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране Гражданското право е съвкупност от правни норми, които с метода на равнопоставеност регулират посочените по-горе граждански отношения, институти, понятия и въпроси.

Чрез своя предмет на правно регулиране, Гражданското право се отличава от останалите отрасли на частното право. Чрез метода си на правно регулиране Гражданското право се отличава от всички отрасли на публичното право.

Системата на гражданското право включва 2 части:

Обща част – Тя обхваща на първо място изясняването, същността на гражданското право, неговите предмет и метод, норми и правоотношения, субекти и източници. В общата част се включват основното понятие гражданско-правно сделка, условията за действителност на сделките и основанията за тяхната недействителност. Включва и институтите на погасителна давност, представителството и воденето на чужда работа без пълномощие.

Специална част – Тя включва самостоятелни отрасли на частното право, които уреждат специфични гражданско-правни отношения. Такива са: вещното, облигационното, семейното, наследственото, авторското и патентното право.

Гражданското правоотношение е конкретна правна връзка между конкретни субекти на гражданското право. Възниква на основата на конкретна гражданско-правна норма. Чрез него се уреждат правата и задълженията на участващите субекти на гражданското право.

Гражданското правоотношение се състои от три елемента:

Страни – Това са субектите на гражданското право, които участват в правоотношението.

Обект – Това са конкретните граждански отношения, които се уреждат от гражданско-правната норма, стояща в основата на правоотношението.

Съдържание – То включва правата и задълженията на страните.


















ТЕМА № 16 Наказателно право.Понятие, източници. Престъпление – характеристика и състав.Приготовление.Опит.Съучастие. Видо-ве престъпления. Наказание. Характе-ристика,основни принципи, определяне. Видове наказания.
Наказателното право е основен отрасъл на публичното право. Негов предмет на правно регулиране са наказателните отношение. Наказателни са отношенията ,свързани с извършено престъпление. С извършване на престъплението за държавата възниква правото да наложи наказание на извършителя наричан “деец”, а за него възниква задължението да изтърпи наложеното му наказание. Наказателните отношения се уреждат с властническия метод на регулиране.
От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране наказателното право е съвкупност от правни норми, които с властническия метод, регулират наказателните отношения.
Основен източник на наказателното право е Конституцията. Съгл. л.5 ал. 3 от Конситуцията , никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Законът, който определя кои деяния са престъпления и какви наказания се налагат за извършването им е НК. Други източници на наказателното право не съществуват.
Две са основните понятия на наказателното право. Понятието за престъпление и понятието за наказание. Съгл. чл.9 ал.1 от НК престъпление е това обществено опасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Престъплението има 2 страни. Обективна и субективна. Обективната страна на престъплението се състои от следните елементи: 1/деяние – престъплението е преди всичко деяние , съзнателна човешка постъпка. То е външна проява на вътрешноформирана човешка воля. Най-често се върши чрез действие, но може да се извърши и чрез бездействие; 2/обществена опасност – съгл. чл.10 от НК обществено опасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в РБългария или др. интереси, защитени от правото; 3/ противоправност – тя е свързана с обществената опасност. Именно защото деянието е обществено опасно. То е вид престъпление, уредено в особената част на НК или по друг начин.

4/наказуемост – общественоопасното и проти-воправно деяние се наказва с предвиденото за извършеното престъпление – наказание; 5/причинна връзка – такава е връзката между дейнието и вредоносният му резултат. Изисква се тази връзка да е пряка. Налице е пряка при-чинната връзка, когато ако деянието не беше извършено, нямаше да настъпи вредоносния му резултат. Субективната страна на престъплението се състои от елемента вина. Вината е изразеното в умисъл или непредпазливост отношение на дееца към извършеното от него общественоопасно и противоправно деяние и към резултата от това деяние. Вината има 2 форми: умисъл и непредпазливост. Съгл. чл.11 ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Съгл. чл.11 ал.3 от НК деянието е непредпазливо когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислел да ги предотврати.

Видовете престъпления са уредени като основа на престъпления в особената част на НК от л.95 до чл.418 от НК
Извършването на умишлено престъпление преминава през 3 стадия:
1/приготовление – съгл. чл.17 ал.1 от НК приготовление е подготвянето на средства , намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъплене преди да е почнало неговото изпълнение.2/опит – съгл. чл.18 ал.1 от НК опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление при което изпълнителното деяние не е довършено, или макар и да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици;3/довършено престъпление – довършено е престъплението, когато са настъпили предвиждените в закона и искани от дееца общественоопасни последивици.
Съучастието е усложнена престъпна дейност при която 2 или повече лица наречени “съучастници” участват в извършването на едно и също умишлено престъпление. Съгл. чл.20 от НК съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. Извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението. Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго е извърши престъплението. Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства.
Наказанието е 2-то основно понятие на нак. право. То е 2-та част на наказателната отговорност.Наказанието е ответна мярка на държавна правна принуда, налагана на дееца по предвиден в закона ред. Основните принципи на наказанието са уредени в чл.35 от НК. Наказателната отговорност е лична. Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в Закона престъпление. Наказанието е съответно на престъплението. Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.
В РБългария няма смъртно наказание.
Видовете наказания са уредени в чл. 37 от НК. Те са:
1 - доживотен затвор с право на замяна и без право на замяна 2 - лишаване от свобода
3 - пробация 4 - конфискация на наличното имущество 5 - глоба
6 - лишаване от право да се заема определена държавна или оществена длъжност
7 -лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност
8 - лишаване от право на получени ордани, почетни звания и отличия
9 – лишаване от военно звание 10 – обществено порицание

ТЕМА № 5 Погасителна давност. Понятие и действие. Представителство. Същност. Въз-никване, форми, действие и прекратяване на представителството.
І-ва част Погасителна давност–правен институт, който намира приложение както в отраслите на публичното, така и на частното право. В частното право говорим за погасителна давност за погасяване правото на иск тя е уредена от чл.110 до чл.120 от ЗЗД. Състои се от 3 еле мента:1. Изтичане на предвиден в закона срок-сроковете са периоди от време с които правото свързва настъпването на определени последици. Срокът като елемент на погасителната давност е 2 вида: а/общ- то е 5 години. Съгл. чл. 110 от ЗЗД с изтичане на 5 годишна давност се погасяват всички вземания за които законът не предвижда друг срок. б/ Специалните срокове са с продължителност различна от тази на общия 5 годишен срок. Такъв специален 3 годишен срок е уреден в чл.111 от ЗЗД. Съгл. чл.114 от ЗЗД давностният срок започва да тече от деня от който вземането е станало изискуемо. Взе-мането става изискуемо на датата на падежа. Падежа е крайният срок в който задъл жението е следвало да бъде изпълнено. Устано вените давностни срокове могат да се спират и прекъсват. Основанията за спиране на давностните срокове са уредени в чл.115 от ЗЗД. При спиране изтеклият до настъпване на основането за спиране давностен срок се запазва. Към него се прибавя давностния срок който продължава да тече след отпадане на основанието за спиране. Основанията за пре-късване на давностните срокове са уредени в чл.116 от ЗЗД. С настъпване на основанието за прекъсване изтеклият до този момент давнос-тен срок се заличава съгласно чл.117 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Изтичането на установения давностен срок погасява правото на иск, но не и субетивното материално право, което задължава да съществува. Ето защо съгл.чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. 2. Бездействие на притежателя на нарушеното субективно право през установения в з-на давностен срок.Бездействието се изразява в непредяваване на иск пред съда.Искът може да бъде предявен и след изтичането на установения в з-на давностен срок.Съдът е длъжен да образува делото,това е така защото съгл.чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно от съда,за прилагането и е необходим третия елемент на погасителната давност.3.Възражение за изтекла погасителна давност. Третият елемент на погасителната давност е възражението. То е субективно право принад-лежи на длъжника. Ако след изтичането на предвидения давностен сро притежателят на субективното право предяви пред съда иск за защитата му . Съдът ще образува и ще разгле-да делото. Това е така, защото съгл.чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно от съда. Необходимо е възражение за изтекла давност. Право да направи такова има длъжника, който е ответник по иска пред съда.Само ако той
направи възражение, съдът ще приложи погасителната давност.
ІІ-ра част Представителство – то е правен ин ститут, който намира приложение както в публичното, така и в частното право. В частното право говорим за гражданско-правно представителство. То е уредено от чл.36 до л.43 от ЗЗД. При него едно лице наречено представител извършва правни действия от името и за сметка на друо лице наречено представляван. Съгл.чл.36 ал.2 от ЗЗД последиците от правните действия, които представителят извърш ва, възникват направо за представлявания. Отношението между представлявания и пред-тавителя се нарича представително. То може да възникне по силата на закона, или от сключен между представлявания и представителя договор. Съгл. чл.36 ал.1 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Представителството възникнало по разпоредба на закона наричаме законово. Представителството възникнало по волята на пред-ставлявания наричаме договорно. Освен законово и договорно различаваме още:
1. Активно, пасивно и смесено представителство, според вида действия, които представи теля може да върши; 2. Еднократно и многократно- според броя действия, които представителят може да върши; 3.Формално и неформално- според това изисква ли се или не спазването на форма; 4. Възмездно и безвъзмездно според това дължат ли се или не пари; 5. Изрично и мълчалво , според начина на възлагане; 6. Общо и частно - според обема на предста вителната власт.7.Срочно и безсрочно-според това обвързано е или не със срок представителството.
Представителното отношение е от групата на относителните.То има действие само м/у пред-ставлявания и представителя. Предст/вото се прекратява в зависимост от начина му на възникване.Законовото предст/во се прекратява по силата на закона. Дог.предст/во се прекратява с оттеглянето му от представлявания или отказа от него от представителя. Когато представлявания и представителя са физ.лица договорното представителство се прекратява със смъртта или поставянето под запрещение на който и да е от тях;ако те са юр.лица предст/ вото се прекр.,с прекр. на което и да е от тях.

11.

Кооперативно право – произлиза от гражданско право притежава специфика както отношение на предмета така и на метода на правно регулиране . Негов предмет на регулиране са кооперативни отношения. Те са свързани с установяване на статут структура дейността на кооперациите. Кооперациите са колективни субекти на правото. Представляват обединяване усилията на дееспособни на ФЛ за постигане на определен и цели с общи средства съществуват два вида кооперации.:

Кооперации търговски и ЖСК . Кооперации търговски са уредени в закон за кооперации , а ЖСК в закона за ЖСК. Кооперативни отношения се уреждат с метода на равнопоставеност съществуват някой особености свързани с ролята на държавата при установяване статута на кооперациите и в процедурата по обявяване в несъстоятелност на кооперациите търговци. От гледна точка на предмета и метода на правото регулиране кооперативното право е съвкупност от правни норми които с метода на равнопоставеност и при участието на държавата в предвидените от закона случаи регулират кооперативните отношения. Кооперациите са ЮЛ,възникването на ЮЛ става на 2 етапа:-учредяване кооперациите се учредяват на учредително събрание на него трябва да присъстват всички учредители за присъствието се съставя списък на учредителите.Събранието учредителното взема решения:Учредява кооперацията като приема нейните наименование,седалище,адрес,предмет на дейност и цел.Приема – устава.Определя вноските на членовете.Избира управителен съвет прецедател и контролен съвет. Членовете на кооперациите търговците представят свидетелства за съдимост.Членовете на управителния съвет и прецедателя представя образци от описите си.Членовете на управителния контрол съвети на кооперативната търговия представят декларации че не са помежду си съпрузи,роднини по права линия,роднини по средбрена линия до 4 степен включва и роднини по сватовство до 3 степен – за учредителното събрание се съставя протокол. – Регистрация кооперациите се регистрират в търговския регистър към агенцията по вписванията.ЖСК се регистрират към регистри от окръжен съд към района седалището им.Регистрация се извършва в основа на писмено заявление то се подписва от членовете управителния съвет.Към заявлението се прилага списъка на учредителите устава и протокола от учредителното събрание и др .документни посочени е закона за съответния вид кооперация . Вписването на кооперациите търговския регистър се извършва с решение на длъжностното лице по регистрацията.Вписването на ЖСК се извършва с решение на съдия от окръжния съд.С подаване на решенията в вписване възниква ЮЛ на кооперацията членство в кооперации.те е доброволно първоначално членовете са учредителите.Такива могат да бъдат дееспособни ФЛ по изключение членове на кооперациите търговци могат да бъдат навършилите 16 години със съгласие на родителите им. Минимален брой членове на кооперациите търговци е 7 а на ЖСК 6. Орган на кооперациите е общото събрание състои се от всички членове те имат по 1 глас.Общото събрание се свиква от управителният съвет най – малко 1 път годишно . То може да се свика и от контролния съвет. Свикването се извършва с писмена покана до всеки член получена най –малко 14 дни преди дата на събранието . Поканата съдържа и дневния ред. Управителният съвет е колективен непостоянно действащ управителен орган,членовете му се избират из между членовете на кооперацията общото събрание е органа които избира и освобождава членовете на управителния съвет. Председателят е член на управителният съвет по право е едноличен постоянно действащ управителен орган,избира се от общото събрание из между членовете на кооперацията. Председателят представлява кооперацията във външно отношения. Контролният съвет е колективен непостоянно действащ контролен орган следи за правилното изразходване на средствата на кооперацията и за опазване на имуществото. Имуществото на кооперацията се състои от първоначални и допълнителни вноски на членовете. Имуществото на кооперативната търговия включва и активи придобити от тяхната дейност. Със своето имущество коопер.отговарят за задълженията си към кредиторите. При устройството на кооперацията представлява извършване на промени в тяхната структура и органи след първоначалното им вписване във съответният регистър промените във наименованието седалището адреса предмета на дейността целта остава управителните и контролните органи се вписват в съответният регистър. Регигистъра се вписва прекратяването на кооперациите търговци се прекратяват по решение на общото събрание или на съда с изключение на обявяване в несъстоятелност. в останалите случай след прекратяването се извършва ликвидация определя се срок за приключване и се избира или назначава ликвидатор. Ликвидатора се вписва в търговския регистър където се представя образец от подписа му. Ликвидатора управлява и представлява кооперацията в производството

на ликвидацията. Той завършва започнатите сделки събира вземанията и изплаща задълженията ако за ползване земя или машини се връщат на внеслите и останалото имущество се разпределя между членовете. Подава се заявление за заличаване и с решение на длъжностното лице по регистрацията. ЖСК прекратява с издаване на последния натурален акт за собственост на построените в общата сграда на жилища за отделните членове


Тема 15 Финансово право

Финансовото право е самостоятелен отрасъл на публичното право.Произлиза от административното право.От него произлизат други отрасли на публичното право като- данъчно митническо и др.Предмет на регулиране на ФП са финансовите отношения.Финансови са отношенията свързани с натрупване на средства в обществените парични фондове и правилното им изразходване.Общите парични фондове са отделните бюджети.Биват централни и местни.Централни са –държавният бюджет , бюджета на държавното обществено осигуряване , бюджета на националната здравно-осигурителна каса.Централните бюджети се приемат със закон от народното събрание.Имат действие на територията на страната за съответната година.Местни са бюджетите на съответните общини . приемат се от съответния общински съвет.Имат действие на територията на общината през съответната година.Финансовите отношения се уреждат с властническия метод.На едната от страните им задължително стои финансов орган.Той е специализиран административен орган и като такъв притежава власт за да може при нужда да наложи принудително изпълнение на своите решения.От гледна точка на предмета и метода на правно реализиране финансовото право е съвкупност от правни норми които с властническия метод регулират финансовите отношения.Основен източник на финансовото право е конституцията.Тя възлага на народното събрание приемането на централните бюджети със закон както и правото да дава финансова амнистия.Конституцията дава на президента правото да опрощава несъбираеми държавни вземания.Източници на финансовото право са още:

-бюджетните закони,данъчните закони,закона за корпоративното подоходно облагане,закона за ДДС и други.Източници на ФП са и многобройните подзаконови нормативни актове,правилници за прилагане на някой от финансовите закони,инструкции и тарифи.Финансовите правоотношения са уредени с финансово правна норма,финансови отношения.Особеното при тях е че финансовите отношения за разлика от гражданските не съществуват в реалния живот а се създават,изменят и погасяват чрез финансови правни норми.Особеното на тези норми е засиленият им санкционен елемент.Финансовият контрол е специализиран административен контрол.Уреден е в закона за държавната финансова инспекция.Осъществява се от агенция държавна финансова инспекция към министъра на финансите.Служителите на агенцията наричани финансови инспектори проверяват дейността на държавни общински организации на бюджетна издръжка,държавни и общински еднолични търговски дружества.Търговските дружества в които държавата или отделна община имат блокираща квота. Получателя на бюджетни средства или на средства по международни програми дистрибутурни от правителството. В проверяваните обекти се инспектира дейността на лица на които са поверени запазени и управление пари или стоково материални ценности. При липси финансовите инспектори изготвят доклад за констатациите си и го връчват на проверявания който в двуседмичен срок може да направи възражения.След това доклада доказателствата и възраженията се предават на финансов инспектор на когото е възложено издаване на акт за начет.Издадения от него акт за начет със съпроводително писмо се изпраща в съда където играе ролята на искова молба по нея ищец е ограничената организация ответник проверявания а министъра на финансите наблюдава.Екз. от акта за начет и съпроводително писмо се изпращат на ответника. Съда дава срок за възражения.Ако не постъпят доказателства съда издава изпълнителен иск в полза на ищеца за сумите по акта за начета.Ако има възражения делото се разглежда по правилата на исковото производство уредена в гражданския процесуален кодекс. Особеното е че констатациите в акта се считат за неверни до доказване на противното.Данъчния контрол е специализиран административен контрол.Уреден е в данъчно осигурителния процесуален кодекс.Осъществява се от НАП към министър на финансите и териториалните им подразделения.

Данъчните проверяват дейността на всички данъчно задължени лица чрез ревизии.Когато установят не внесени данъци или задължителни осигурителни вноски данъчните изготвя т ревизионен доклад по който данъчно задължителното лице може да направи възражение.След това ревизионния доклад възраженията и доказателствата се изпращат на данъчните които издават ревизионни актове.Издаденият ревизионен акт в 14 дневен срок може да се обжалва.Неговото решение заедно с ревизионния акт могат да се обжалват в 14 дневен срок пред административния съд.Решението на административния съд в 14 дневен срок от съобщението може да се обжалва пред Върховния административен съд.Данъчното право произлиза от ФП.Негов предмет на реализиране са данъчните отношения.Даначни са отношенията свързани с данъци.Данъците са безусловни задължения за внасяне на суми пари.От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране данъчното право е съвкупност от правни норми които с властническия метод регулират данъчните отношения.Задължителното осигурително право произлиза от ФП.Предмет на регулиране са задължителните осигурителни отношения.Те са свързани със задължителните осигурителни вноски по Държ.обществено и задължително здравно осигуряване.Подобно на данъците задължителните осигурителни вноски са безусловни задължения за внасяне сума пари в съответния бюджет.От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране задължително осигурително право е съвкупност от правни норми които с властническия метод регулират задължителните осигурителни отношения.






Тема 9.Трудово право

Трудовото п-во произлиза от гражданското п-во,притежава специфични както по отнош.на предмета така и на метода на правно регулиране.

Съгл.чл.1 от КТ предмет на регулиране от трудовото п-во са трудовите отнош.м/у работ ника или служителя и работодателя,както и др.отнош.непосредствено свързани с тях.Трудовите отнош.са по повод работната сила,тя е съвкупността от физическите и психически те усилия на работника или служителя,които той предоставя на разположение на работодателя за изпълнение на възложената му работа.

Непосредствено свързани с трудовете са:

1.Отношенията на социалното партньорство под формата на тристранно или двустран но сътрудничество. 2.Отношенията по повишаване квалификацията на работниците или служителите. 3.Отношенията по специално битовото и културно обслужване на

работниците или служителите. 4.Отношенията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. 5.Отношенията по разрешаване на трудовите спорове.

6.Отношенията по контрола за спазване на трудовото законодателство. 7.Отношенията по регулиране на безработицата.

Трудовите и непосредствено свързаните с тях отнош.се уреждат основно с метода на равнопоставеност.Съществуват и някои особености свързани с ролята на държавата при решаването на трудовите спорове,контрола по спазване на трудовото законодателство и регулирането на безработицата.

От гледна точка на предмета и метода на правно регулиране,трудовото п-во е съвкуп- ност от правни норми,които основно с метода на равнопоставеност и при участието на държавата в предвидените от з-на случаи регулират трудовите и непосредствено свър заните с тях отношения.

Основен източник на трудовото п-во е Конституцията,в чл.48 тя урежда правото на гражданите на труд и на свободен избор на професия и място на работа.Конституцията урежда правото на сдружаване в синдикални организации и правото на стачка.Нормите на Конституцията са доразвити основно в КТ.Източници на трудовите права са още:

-з-на за уреждане на Колективни трудови спорове;-з-на за инспектиране на труда; -з-на за защита от дискриминация.

Източници са многоброините наредби,които уреждат работното време,елементите на трудовото възнаграждение,отпуските,командировките и др.

Трудовото правоотношение е уредено с правна норма.Трудово правоотношение-трудово наричаме правоотношение м/у работника или служителя от една страна и рабо- тодателя от друга,по повод работната сила на работника или служителя.

1.Двустранно-права и задължения по него имат и двете страни. 2.Формално-установявава се задължително в писмена форма. 3.Възмездно-за положения труд на

работника или служителя седължи трудово възна- граждение. 4.Синалагматично-размера на трудовото възнаграждение зависи от положения труд. 5.С продължително

действие-правата и задълженията по него се осъществяват много- кратно. 6.Установява се с оглед личността на работника или служителя.

Трудови правоотношения възникват от следните източници:

1.Трудов договор.2.Конкурс.3.Избор

Трудовия договор е най-често срещания източник на трудовите правоотношения.Той притежава всички характеристики на трудовото правоотношение.Трудовия договор е двустранен,формален,възмезден,синалагматичен,с продължително действие и се сключва с оглед личността на работника или служителя. Различаваме 4 вида трудови договори:

1.Безсрочни/за неопределено време/2.Срочни3.Със срок за изпитване4.За ученичество

Работното време е елемент от съдържанието на трудовия договор,работно е времето през което работника или служителя е длъжен да предоставя работната си сила на разпо ложение на работодателя.Различаваме следните видове работно време:

1.Според неговата продължителност работното време бива:

а/Нормално-до 40ч. при 5дневна седмица и до 8ч.през деня-удължено,намалено

б/Непълно работно време-то е за част от нормалното работно време

в/С променливи граници-плаващо г/На разположение д/На дежурство е/На смени

ж/Ненормирано з/Дневно и нощно и/Извънредно й/Работно време на сумирано изчисляване. Почивките и отпуските са елементи от съдържанието на трудовия договор

те са обратното на работното време. Различаваме 4 вида почивки: а/ в работния ден

б/ междудневна в/ седмична г/ в празнични дни

Отпуските са 2 основни вида: платени и неплатени.

Платените-основен не по малко от 20 работни дни;-удължен;-допълнителен;-целеви

Всички неплатени отпуски са целеви.

Спазването на трудовата дисциплина е задължение на работника или служителя,винов- ното неизпълнение на труда,задължения е нарушение на трудовата дисциплина и дава право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание,съгл.чл.188 от КТ дисциплинарни наказания са: 1.Забележка. 2.Предупреждение за уволнение. 3.Уволнение.

Трудовите спорове биват индивидуални и колективни.Съгл.чл.357 от КТ индивидуални са трудовите спорове м/у работника или служителя и работодателя,относно възникване то,съществуването,изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение,както и споровете по изпълнение на колективния трудов договор и установяването на трудов стаж.

Съгл.чл.1 от з-на за уреждане на колективни трудови спорове-колективни са трудовите спорове м/у работниците или служителите и работодатели по въпроси на трудовото и осигурителното отоншение и жизненото равнище.

3.Субекти на граж.право

Субекти на гражд.право са: 1. Физическите лица; 2.Юридическите лица; 3.Държавата като участник в гражданския оборот;
4.Отделните общини като участници в граж-данския оборот.
Най-масовите субекти на гражд.право са физ. лица – това са хората.Тяхното начало съвпада с раждането им, а краят им – с тяхната смърт. Физ.лица имат качествата правоспособност и дееспособност. Правоспособността е способ-ност на на лицето да има права и задължения. Тя се придобива при раждането. Правоспособност да наследяват имат и заченатите към момента на откриване на наследството при условие, че се родят живи и жизненоспособни. Дееспособността е способност на лицето със собствени действия да придобива права и да поема задължения. Дееспособността е свързана с възраста на лицето и със способноста му да разбира смисъла и значението на постъпките си за да ги ръководи. Според възрастта си физическите лица биват:1. Малолетни – до на-вършване на 14 години те са недееспособни, не могат сами да сключват сделки, представляват ги родителите им. По изкл.могат сами да сключват сделки свързани с ежедневното им съществуване – напр.да си купят закуска или напитка в училище; 2.непълнолетни – от 14 до 18 г. Те са ограничено дееспособни. Могат сами да сключват всякакви дребни сделки без ограничения. За сделки с голям материален интерес , напр.с недв.имоти се изисква и съгласие на родителите; 3. Пълнолетни – навърши лите 18 години. Те са напълно дееспособни при условие, че могат да разбират смисъла и значението на постъпките си и да ги ръководят. До неспособност за това водят някои душевни заболявания, напр. шизофрения и слабоумие по рождение.Деликтоспособност-тя е способност на лицето да носи отговор ност за правонарушение.Деликтоспособни са дееспособните.

Физ.лица се индивидуализират чрез:1.Име-собствено,бащино и фамилно.2.Възраст – има значение за дееспособността. 3. Мъжки или женски пол – има значение при сключване на брак; 4.Гра-мотност – неграмотните се подписват чрез полагане на отпечатък от палеца на дясната им ръка в присъствието на двама свидетели; 5.Психически отклонения-имат значение за дееспособността;6.Физически недостатъци като слепота, глухо та и други. В някои случаи изискват назначава нето на тълковник.
Юридическите лица са обединяване усилията на двама или повече лица за постигането на определена цел. Според целта различаваме: 1.юр.лица със стопанска цел – такива са търговските дру-жества и кооперациите търговци с изключение на ЖКС
2.Юрид.лица с нестопанска цел – такива са :
а/сдружениеята с неспонаска цел; б/фондации те; в/синдикатите; г/полит.партии; д/вероизпо-веданията;е/жилищно-строителни кооперации.
Юр.лица се индивидуализират: 1.Чрез наименованието; 2. Седалище – населено място, където е управлението им; 3. Адрес – улицата и номера в населеното място, където е управлението; 4. Предмет на дейност или цел;
5. Управителни органи.
Юр.лица възникват на 2 етапа1.Образуване - извършва се чрез: а/сключване на договор; б/ учредяване; в/скл. на договор и учредяване.
2.Регистрация – юр.лица със стоп. Цел се реги стрират в търг.регистър, а тези с нестоп. Цел в регистъра на окр.съд по местоседалището им.
На регистрация подлежат и последващи про-мени в наименованието, седалището, адреса, учр.акт, предмета на дейност или целта и упр. Органи. Тези промени наричаме реорганиза-ция . Към тях се числи и прекратяването при юр. лица със стопанска цел едновременно с прекратяването се открива процедура по ликви дация. Определя се срок за извършването и се избира или назначава ликвидатор. Той довър-шва запознатите сделки, събира вземанията, превръща имуществото в пари и изплаща задълженията. Остатъкът се разпределя между членовете, след което юр.лице се заличава и престава да съществува. Субективните права и правните задължения образуват съдържа-нието на гражд.правоотношение. Всяко су-бективно право е гарантирана от закона въз-можност на притежателя му да изисква опред. поведение, да има активно поведение и да търси защита срещу нарушение.
Субективните права имат 3 елемента, наречени правомощия:1.Право да се изисква определено поведение. Правомощието е на изискване. Според това от кога се изисква поведението субективните права биват:
а/ абсолютни - могат да се противопоставят на
всеки – такова е правото на собственост; б/относителни – могат да се противопоставят на точно определен субект – такива са облигационните права.
2. Право на собствено активно поведение –правомощието е на активно поведение. Според последиците от поведението субективните права биват: а/преобразуващи – при тях чрез активното поведение се предизвиква правна промяна в чужда правна сфера. Такова е право то на развод; б/ непреобразуващи – при тях за настъпване на правната промяна се изисква и действие на друг правен субект.
3.Притезание – то дава право на притежателя на субективното право да търси защита при нарушение.
Според вида на нарушението и вида на защитата.
Различаваме наказателно- правна защита – срещу престъпление, административно-правна защита срещу адм. нару-шение, гражданско-правна защита срещу деликт и договорно нарушение. Осъществява се по исков ред.
Правните задължения са дължимото поведение на субекта на гражданското право като страна в гражданското правоотношение. Правните задължения са основната гаранция за упражняването на субективната страна,
същевременно те очертават границите в които да се упражняват субективните права.

ТЕМА № 18 Граждански процес. Същност. Основни принципи. Видове производства по ГПК.
Гр. процес е процедурата за раглеждане и решаване на гр. дела. Граждански са делата за гражданско-правни, трудово-правни и търговски спорове.Гражданския процес е уреден в Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/.
Гр. процес е система от действия и решения на държ.органи, граждани или организации на граждани, чиято цел е законосъобразното и правилно решаване на гражданските дела. Подобно на наказателния процес, в основата на гражданския процес стоят ръководни правни норми, които се прилагат непосредствено през целия гр.процес. Такива са правото на защита; осигуряването на разкриването на истината; вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона; състезателност; непосредственост; устност; публичност и други.
Гражданския процес е организиран в 4 учредени в ГПК производства. Те са:
1/ Исково производство 2/ Обезпечително производство
3/ Изпълнително производство 4/ Охранително производство
Основното производство е исковото. Обезпечителното производство подпомага исковото. Изпълнителното производство има за цел изпълнението на влезлите в сила решения на исковото производство. Охранителното производство се развива по правилата на исковото производство. В основата на исковото производство стои правото на иск. То принадлежи на притежателя на субективно материално право, което е нарушено. Искът е резултат от задействането на 3-я елемент на субективното материално право притезанието. То дава право на притежателя на субективното право да търси защита срещу нарушения. Искът е точно такова средство за защита. Искът се предявява пред съда. Предявителят на иска , се нарича ищец, а този срещу когото искът е предявен се нарича ответник.Съществуват 3 вида искове:1.Осъдителни-целта им е осъждане на ответника да заплати сума пари или да предаде собственост на владението в/у вещ.2.Установителни-целта им е установяване по отнош.на ответника,съществуване то или несъществуването на едно п-во или правоотнош.3.Констативни-целта им е създа ване на ново правно положение-такъв е искът за развод. Искът се предявява във формата на искова молба. Тя е писмена и трябва да бъде написана изцяло на бълг.език.и да съдържа:
1. Посочване на съда до който искът е адресиран;
2. Точните имена, ЕГН и адреси на ищеца и ответника, а ако те са юр.лица, наименование, седалище и адрес и ЕИК /Булстат/;3. Цена, ако търсената с иска защита
се оценява в пари; 4. Описание на фактите и обстоятелствата върху които се основа

ва иска. Нарича се основание. 5. Формулировка на исковата претенция– в какво се

състои търсената от съда защита. Нарича се петитум. 6. Прилагане на всички известни
на ишеща писмени доказателства и посочване на всички други известни му доказател

ства; 7. Документ за платена държавна такса; 8. Подпис на ищеца.
Исковата молба се подава с толкова преписи от нея колкото са ответниците и засег натите лица и доказателствата .
Съдът изпраща на ответника препис от исковата молба и доказателствата и му дава едномесечен срок за отговор, възражения и посочване на всички известни му доказателства. Ако в този срок ответникът не даде отговор или възражение и не ангажира доказателства, съдът издава в полза на ищеца заповед за изпълнение и делото приключва. Ако постъпи отговор и се ангажират доказателства, делото се насрочва за разглеждане в съдебно заседание. Разглежда се от един съдия с участието на ищеца и ответника. Допустими са писмени доказателства, свидетелски показания, оглед, освидетелстване, очни ставки и експертизи. Съдът се произнася по спора с решение, което може да бъде обжалвано от недоволните пред вазивен съд. По дела на районен съд, вазиран е окръжния съд, по дела на окр. съд като първа инстанция вазивен е Апелативния съд. Жалбата се разглежда от 3-ма съдии, които се произнасят с решение. То може да се обжалва пред Върховен касационен съд, ако случая е от значение за развитието на материалното или процесуалното право и е налице противоречива практика при решаването му.
2-то уредено в ГПК производство е обезпечителното. То бива:
1/ Производство по обезпечаване на доказателствата. Доказателствата се обезпечават чрез предварителното им събиране, когато е налице опасност те да починат, да бъдат изгубени или унищожени;
2/ Производство по обезпечаване на иска. Искът може да бъде обезпечен чрез допускане на обезпечителни мерки във всеки момент, докато производството пред съда е висящо. Възможно е да се допусне и обезпечение на бъдещ иск. Обезпечителните мерки са: 1-възбрана върху недвижимимот. Има за цел да препятства продажбата на имота, докато трае делото; 2- запор върху движимите вещи и вземания/банкови
сметки/. Целта е както при възбраната – да препятства отчуждаването им /продажби/ докато трае делото; 3 – други подходящи мерки по преценка на съда, вкл. и спиране на изпълнението на друго съдебно решение.

3-тото учредено в ГПК производство е изпълнителното. Има за цел изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. След влизане в сила на решението съдът издава изпълнителен лист за присъденото. С него се образува изпълнително дело при държавен или частен съдебен изпълнител. Завелият изпълнителното дело се нарича взискател, а този срещу когото изпълнителното дело се води се нарича длъжник.
Изпълнителното дело започва с покана от съдия -изпълнител до длъжника, за доброволно изпълнение. Едновременно с исканията съдебния изпълнител може да наложи възбрани или запори върху имуществото на длъжника. След това съдебния изпълнител извършва опис на възбраненото и запорирано имущество на длъжника и назначава вещо лице за оценка на същото. Извършената от вещото лице оценка служи за начална цена при провеждана от съдия-изпълнител публична продажба на имуществото на длъжника. В нея може да участва срещу депозит от 10 %, всеки който проявява интерес. Предложилият най-висока цена се обявява за купувач. След внасяне на остатъка от цената съдебния изпълнител му възлага продадената вещ с постановление. С парите от продажбата се погасяват разноските по изпълнението, вземането на взискателя, а остатъкът се връща на длъжника. Съдия изпълнител може още да извърши въвод във владение на недвижим имот и предаване на движими вещи.
4-тото уредено в ГПК пр/во е охранителното. То бива:
1.Право по вписване на нотариални и други, подлежащи на вписване актове за сделки с недвижими имоти. Извършва се в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Вписването се ивършва във водени в службата регистри и книги, по решение на съдията по вписванията;
2.Вписване на юр.лица и промени за тях, с изключение на ЕТ, ТД и кооперациите – търговци, които се вписват в търг. регистър към Агенцията по вписванията. Останалите вписвания се извършват в регистри към Окръжен съд в района на който е седалището на юридическото лице. Вписването се извършва с решение на съдия от Окръжния съд.

Тема4

Юридическата отговорност е общ правен институт.Правонарушението е 1 част на юридическата отговорност.Правонарушението е обществено опасно и противоправно деяние което е извършено виновно .Правонарушението има две страни –обективна страна-тя се състой от следните елементи .а)деяние-всяко нарушение е преди всичко деяние –деянието е съзнателна постъпка на човека –то е външна проява на вътрешното формиране на човешката воля .Най –често деянието се извършва чрез действие а по рядко деянието може да се извърши чрез бездействие.Такива са случаите в който правната норма предписва на правният субект в определена ситуация да действа по определен начин ,ако той не изпълни задължението си за действие деянието се извършва чрез бездействие..б)обществена опасност,обществено опасно е деянието което уврежда защитени от правно чужди интереси т.е деянието е обществено опасно когато е причинена вреда ,вредата е неблагоприятна последица от деянието за друг правен субект,различни имуществени и неимуществени вреди..Имуществените вреди са тези който засягат имуществото на друг правен субект, и те са преки вреди и пропуснати ползи,пряка е вредата когато в резултат на деянието имуществото увредения е намаляло своя обем .Налице е пропусната полза когато съществува възможност имуществото на друг правен субект да увеличи обема си но поради деянието си тази възможност е пропусната .Противоправноста е свързана с с обществената опасност ,защото деянието е обществено опасно Наказуемостта произтича от 3 елемент на правната норма санкция Причинната връзка е връзката между извършеното деяние и причинените от него вреди .СУБЕКТИВНАТА СТРАНА НА нарушението се състой от елемента вина –вината е изразеното в умисъл или непредпазливост на отношения на нарушителя към извършеното от него деяние..Вината има 2 форми умисъл и непредпазливост ,ДЕЯНИЕТО Е ИЗВЪРШЕНО УМИШЛЕНО КОГАТО НАРУШИТЕЛЯ ОСЪЗНАВА общественият опасен характер предвиждал е и е целял настъпване на опасни последици .Умисъл може да е евентуален –при него нарушението цели нещо друго ,но допуска възможността от деянието му да настъпят вреди и се съпоставят с това .Деянието е извършено по непредпазливост когато нарушителя не е съзнавал обществено опасният характер,но е предвиждал настъпването на опасности последиците от който е бил длъжен и е могъл да предотвратят .юридическата санкция е ответна мярка на правната пирамида прилагана по установен в закона ред .Вида на санкцията зависи от нарушението..Вида на нарушението определя вида на юридическата отговорност. юРидическата отговорнос е няколко вида Наказартелна-тя отховаря за извършеното престъпление – при нея санкцията е уредена ч л.37 от н.к наказаия за всеки вид престъпленив.Административна –тя е отговорност за извършени административни нарушения.Дисциплинарната –е отговорност за нарушения на трудовата дисциплина .Гражданско правната отговорност е а)деликатна –тя е отговорност за непозволено увреждане б) договорна отговорност –те е за неизпълнение на договорни задължения.





























12 Конституционно право е основен отрасъл то е това защото то изучава нормите на конституцията а те са в основата на цялото действащо законодателство същевременно конституционното право е първия от отраслите на публичното право. Негов предмет на регулиране на конституционните норми и отношения. Конституционни са отношенията свързани със :

1. Организацията структурата и дейността на държавните органи от 3 власти законодателна , изпълнителна и съдебна.2 Организацията структурата и дейността на президентската институция.3 Организацията структурата и дейността на конституционния съд. 4 организацията структурата и дейността на органите на местното самоуправление и местна администрация. 5 Избирателният процес . 6 Уредените в конституцията основни права и задължения на гражданите на РБ. Конституционните отношения се уреждат с властническият модел поне единият от субектите който са страни в конституционните отношения е държавния орган или орган на местното самоуправление и местната администрация. Тези органи по силата на закона притежават елемента власт чрез него те могат при нужда да наложат на останалите субекти участващи в правоотношението принудително изпълнение на своите решения от гледна точка на предмета и метода на правното регулиране. Конституционното право е съвкупност от правни норми който властническият метод регулират конституционните отношения. Субекти на конституционното право са : 1 Държавните органи от 3 власти в центърът и по места законодателната власт се осъществява народното събрание изпълнителната а власт се осъществява от министерския съвет областни управители и областна администрация по отделните министерства териториалните подразделения на отделните министри, дирекции към министерския съвет и агенциите към отделните министри, съдебната власт се осъществява от органите на съда прокуратурата и следствието. 2 Президентската институция : тя включва президента и президентската администрация. 3 Конституционен съд. 4 Органи местното самоуправление и местната администрация. Такива са общинските съвети кметовете наместниците общинската и кметската администрация. 5 Избирателен корпост. Той бива : - централен Включва всички български граждани имащи право да гласуват на изборите за народни представители, президент и вицепрезидент и за представителите на България в европейския парламент;- местни включват живеещите постоянно на територията на съответната община български граждани и граждани на страните членки на ЕС имащи право да участват в местни избори 6 всички граждани на РБ . Обекти на конституционното право са конкретни конституционни отношения който се уреждат с нормите на конституционното право. Основен източник на конституционното право е конституцията съгласно чл. 5 от конституцията. Тя е върховен закон и други закони не могат да и противоречат разпоредбите на конституцията имат непосредствена действие. ИЗТОЧНИЦИ НА конституцията. Право са и такива наречени конституционни закони. Първият от тях е организацията и дейността на народното събрание нарича се правилник но всъщност е закон тъй като е приет от народното събрание. Конституционният закон са общо три : 1 устроиствените конституционни закони такива са : закон за съдебната власт , закон за конституционния съд , закон за местното самоуправление и местната администрация. 2 Избирателните конституционни закони- закон за избор на народни представители, закон за избор на представители на РБ в Европейският парламент, закон за избор на президент и вицепрезидент закон а местните избори. Източници на конституционното право са някой от законовите нормативни актове основни наредби за прилагане на отделни части от изброените конституционни закони такива наредби са приети за прилагане на отделни части от закона за съдебната власт и закон за конституционният съд. Конституционните норми са особен вид правни норми характеризират се с висока степен на обобщеност най – често те съдържат във формировката си само един от трите елемента на правната норма: - диспозицията т.е. правило за поведение с останалите два елемента;- Хипотезата и санкция се съдържат в отделен закон. В историята на

България след освобождението през 1878 г. има приети 4 конституции : 1 Търновската конституция приета е през 1879 г в Велико Търново от учредителното събрание което играе ролята на велико народно събрание. По форма на държавно устройство според търновската конституция Б–я

Е монархия начело с княз а от 1908 с цар . 2 Димитровската конституция от 1947 г. от велико народно събрание сменя формата на държавно устройство от монархия на република. 3 Конституция от 1971 г.характерно за тази конституция е ,че приета чрез референдум – сънародно гласуване от всички български граждани имащи право на глас. 4 Сега действащата конституция от 1991 г. приета е от велико народно събрание.



Други реферати:
Кръговрат на веществата
Макроеволюция
Метаболизъм и катаболитни процеси
Мини атлас по цитология
Монохибридно кръстосване


Изтегли реферата



Монохибридно кръстосване - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия