Право

Някои постановления на МС също могата да се разглеждат като източници на БП, тъй като уреждат валутни, фина-нсови и платежни отноше-ния, възникващи м/у банките, небанковите финансови инс-титуции и останалите субек-ти на търговското и граждан-ското право. Подзаконовите нормативни актове са източ-ници на правото, ако са съоб-разени със законите.

БНБ е централна банка на РБ. По ЗБНБ тя е ю.лице с изкл-ючителното право да емити-ра банкноти в страната. Сле-дователно ЦБ притежава зак-онни монополни права на емисионен институт, който носи непосредствена иконо-мическа отговорност за със-тоянието на паричния оборот в страната.Основна задача на БНБ е да поддържа вътреш-ната и външната стабилност на националната парична ед-иница. БНБ определя общите насоки на паричната и кре-дитната политика, съгласува-но с МС. БНБ е независима т.е. МС и други държавни ор-гани не могат да ú дават ука-зания. За своята дейност БНБ се отчита единствено пред НС. На БНБ са поставени следните задачи със закон:

-поддържане на стабилен ст-оково-паричен баланс и пре-дприемане на антиинфлаци-онни мерки при регулиране на паричното обръщение;

-да регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане на стабилност в банковата с-ма; -даупражнява надзор в/у търговските банки с цел оси-гуряване на тяхната стабил-ност. Търговската банка е ю. лице, което има изключител-но право по занятие да бъде влогонабирател на пари и на други ценности за управле-ние, извършител на безкасо-ви плащания, клиринг на че-кови сметки и заемател на пари. За извършване на бан-кови сделки от банка, ю.лица трябва да получат разреше-ние (лицензия). В зависимост от вида на лицензията бан-ките са универсални, ограни-чени и специални.

46. БД, БС. Понятие и видо-ве. Ред за получаване на ли-ценз за извършване на БД

Понятията“БД”и“БС”, са раз-лични по обхват и съдържа-ние и затова е необходимо да се разкрие правната им същ-ност. БД е по-широко поня-тие, което включва в някои случаи БС. Правото на БД е субективно търговско право-мощие на акционерното дру-жество и кооперацията, което възниква в момента на реги-страцията на банковата или небанковата финансова инс-титуция в търг.регистър. То-ва право за извършване на БД е поставено в зависимост от целесъобразната преценка на БНБ. Лицензията сама по себе си не дава право на БД. Тя е само възможността това право да се упражнява ефек-тивно и реално. БНБ лицен-зира правото за извършване на БС, а не самите сделки. Правото за извършване на БД е по-широко и включва в своя обхват и материалното субективно търговско право за извършване на определени видове БС. Търг.банки извър-шват множество банкови оп-ерации. Това се осъществява ч/з изпълнение на БС, които имат за предмет тези опера-ции. Основните групи банко-ви операции са: -пасивни бан-кови операции – ч/з тях бан-ките финансират своята дей-ност.Това са влоговете; депо-зитите; текущите кредиторни сметки; кореспондентски см-етки. Ч/з пасивните банкови операции се привличат чуж-ди капитали,за ползването на които плащат лихва на тех-ните собственици; -активни банкови операции. Главната правна форма е кредитът – предоставяне за временно по-лзване на част от мобилизи-рания капитал с/у заплащане на лихви; -неутрални банко-ви операции – банките не вла-гат средства при тяхното из-вършване. Такива са: превод-ни; акредитивни; инкасови; доверителни; търговско-пос-реднически; предоставяне на информация. БС могат да бъ-дат самостоятелни и несамо-стоятелни.

Учредяването на банково др-ужество може да стане по ре-да и условията предвидени в ТЗ. Необходимо е също и по-лучаване на разрешения от Б-НБ т.нар. лицензия за извър-шване на банкова дейност. Лицензията е индивидуален административен акт,издаван от управителя на ЦБ по пре-дложение на подуправителя, ръководител на управление “Банков надзор”. Този акт има разрешителен х-р. Той е документ, който удостоверя-ва издаването на разрешител-ния акт и породените от него правни последици. Лицензия-та очертава предмета на дей-ност на банката, пределите на нейната правосубектност. Тя е част от фактическия със-тав по учредяване на банката като правен субект. Фактиче-ският състав по учредяването на банка АД съдържа 3основ-ни юридически факта:

1.Решение на учредителното събрание за създаване на АД. 2.Лицензията,издадена от ЦБ 3.Решението на съда за впис-ване на банката в търг.рег-ър. Създаването на банка АД обхваща две пр-ва: пр-во по издаване на лицензия от ЦБ и на негова основа пр-во пред съда. Процедурата по издава-не на разрешение, започва с писмено заявление.Преди то-ва заявителят провежда кон-султации с управление “Бан-ков надзор”. Към заявление-то се подават документи– ус-тавът и другите учредителни актове; данни за записания капитал и направените внос-ки; план за деловата дейност на банката; данни за члено-вете на надзорния и управи-телния съвет; данни за лица-та с 3 и над 3 на 100 от капи-тала; сертификати и други сведения и документи, изис-кани от ЦБ. След необходи-мите проучвания управите-лят на БНБ издава лицензия-та, която се вписва в специа-лен регистър в ЦБ.

11. Финансови актове

ФА се х-рат с това,че се отна-сят до финансови въпроси. Те са пряко свързани с възни-кването, изменението и прек-ратяването на фи.отношения. Издаването на ФА се урежда от ФПН. Те могат да бъдат израз на к-л, констатация за откриване на фин.пр-тво, или приключване на фин.опера-ция. ФА са волеизявления на държавни органи,те са юрид-ически актове. Целта на воле-изявленията е да се породят определени последици – из-дава се ФА, а от ФА се пора-ждат правни последици. Не се пораждат субективни пра-ва както в Админ.право. Пре-дназначението на ФА е да индивидуализира фин.задъл-жение, да го направи ликвид-но и изискуемо т.е.безспорно и с падеж. Затова ФА са кон-стативни. Те не пораждат фи-н.задължение, то произтича пряко от закона. ФА се изда-ва само от компетентните дъ-ржавни органи едностранно, не е необходимо да има ис-кане. Може да има искане за акта, но то не е задължителен елемент. Волеизявленията на държ-те органи могат да бъ-дат писмени и устни, но във фин-та с-ма акта е винаги пи-смен (недопустимо е устен акт) със задължителна форма Писмената форма при ФА не е само условие за доказване, че има такъв акт, а е условие за действителността му. ФА се издава въз основа на ФПН, но той се явява в изпълнение на тази норма. С оглед на пр-едмета и съдържанието, ФА се издават във в/а и по повод финансовата дейност на д-вата.ФА са индивидуални. Те не са обаче правораздавател-ни актове.Особеното при ФА е, че те се обжалват като дру-гите актове, но обжалването им не спира изпълнението им Съдът при обжалване може да спре изпълнението на ФА само, ако от спирането няма да настъпят вреди за д-вата. При данъчните актове, съда може да ги спре само, ако длъжника внесе обезпечение в размер на задължението.

Според движението на пари-те към и от централизирани парични фондове, ФА могат да бъдат обобщени в 2гр:1.А, свързани с набирането на па-рични средства и формиране-то на централизирани парич-ни фондове. 2.ФА, въз основа на които се извършват разхо-ди от тези парични фондове.

В зависимост от х-ра на съд-ържаниетоФАсе делят на 2гр. 1)А.утежняващи Ф.субекти – свързани са с размера на фин. дълг, сроковете. 2)А.облагод-етелстващи Ф.субекти – въз основа на тях се извършват разходи(конкретизира се фи-н.длъжник, срокове за даване на помощи или кредити, кога ще бъдат върнати).

Ф.органи издават и актове за насрочване и отсрочване на фин.дълг. Те могат да изда-ват и други решения по тези въпроси – организационни актове. Най-простата класиф-икация на ФА е според орга-на, който ги издава: -ФА от НС; ФА от МС; ФА от мин-ра на финансите; ФА от пър-востепенни разпоредители с бюджетни кредити; ФА от второстепенни разпоредите-ли с бюджетни кредити.

Актове, издавани по сфера на финансовата дейност са:

-данъчни актове; митнически актове; А по принудително изпълнение на д-вни взема-ния; А за обезпечение на вземането.

14.Видове публ. Вземания

Публ. Държ.вземане е парич-но вземане в полза на държа-вата, което възниква по пря-кото разпореждане на финан-совоправната норма при из-пълнение или неизпълнение на договорни задължения. В зависимост от начина на въз-никването и развитието им, ПДВ са:ДВ,произхождащи от приложението на фин.норма. Това са вземания от задължи-телни вноски, данъци, такси, застраховки. Размерът на ДВ е определен пряко от правна-та норма.Съгласието на задъ-лжените лица не е необходи-мо.Вземането на д-вата е без-възмездно. То не подлежи на връщане освен ако е неправи-лно или в повече събрано.  

ДВ, произхождащи от прило-жението на гражданско прав-ните норми. Такива са взема-нията от наеми, продажба на д-вни недвижими имоти, отс-тъпване на правото на строеж с/у опред.сума, вземания от сключени договори, общете-ния, съдебни разноски.

ДВ, произхождащи от парич-ни наказания. Това са глоби-те, налагани от съдебните и административните органи с наказателни постановления, глобите налагани от наказа-телните съдилища, парични-те конфискации и удръжки от заплатата в полза на д-вата при изпълнение на наказа-нието, поправителен труд. По х-р и значение на преследва-ните правни последици ДВ от този род се характеризир-ат като санкционни.Става въ-прос за едно наказание, което има паричен хар-р. При оп-ределяне на паричното нака-зание държавния админист-ративен и съдебен орган изп-ълняват правната функция по опазване и защита на общест-вената собственост, общест-вения ред, природните богат-ства и др. Тези органи дейст-ват от името на Д-вата и су-мата от наказанието постъп-ва в приход на бюджета.

ДВ се класифицират като да-нъчни и недънъчни. Когато вземането на Д-вата е резул-тат на пряко властническо разспореждане чрез правната норма, вземането има данъ-чен характер, а когато е рез-ултат на договаряне и наруш-ение на задължението да не вреди другимо или от нару-шение на обществения ред то е неданъчно. В зависимост от органа, който окончателно определя ДВ биват: съдебни-когато са определени оконча-телно от съда и са станали ликвидни и изискуеми (гло-би, парични конфискации и др.); несъдебни, когато са оп-ределени от др.администра-тивни органи(данъци и такси, задължителни застраховки и осигуровки). В зависимост от пасивни субект ДВ се делят на: ДВ от държваните орга-низации (задължителни внос-ки и данъци от фирми и дър-жавни предприятия); ДВ при които пасивен субект е коо-перация(вземанията произхо-ждат от прякото разспореж-дане на финансовоправната норма или от осъществяване на гражданскоправна сдел-ка); .ДВ, при който пасивен субект е гражданина (отно-шението между държавата и гражданите се регламентират от данъчните закони или нор-мативни актове при действи-ето на които може да бъде сключен договор за продаж-ба, наем, отстъпено право на строеж и др.)


6



Други реферати:
Страдаие и състрадание в цикъла Зимни вечери на Христо Смирненски
Стихии-Елисавета Багряна-Стихийността-спасение за човека
Цената на златото
Хронология на изграждане и характеристика на образа на Рафе Клинче от романа Железният светилник на Димитър Талев
Художествени измерения на българския национален характер-Иван Вазов-Под Игото


Изтегли реферата



Художествени измерения на българския национален характер-Иван Вазов-Под Игото - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия