Право

koiАдминистративно право – обща характеристика

Въпрос 1

Административното право е основополагащ правен отрасъл. Основен е в Западна Европа. То има за задача да покаже кои са органите на изпълнителната власт в държавата, как те упражняват контрола, принудата, а също така и как могат да се защитят гражданите.

Административното право спада към публичните права. Като самостоятелен правен отрасъл то се характеризира със собствен предмет и метод на правно регулиране. В предмета на правно регулиране се включват онези обществени отношения, които са свързани с държавното управление в страната. Държавното управление най - общо може да се определи като държавна властническа юридическа подзаконова дейност по общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот.

Методът на административното право е императивен властнически метод, метод на неравенство на страните. В господстваща позиция са органите на изпълнителната власт.

Въз основа на предмета и метода административното право може да се определи като самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от административно – правни норми, които с императивен метод уреждат реда за разгръщане на държавното управление в страната.

Системата на административното право включва два комплекса:

1) административно право – обща част;

2) административен процес.

Всяка от тези части има съответно обща и специална част.

Източниците на административното право като отрасъл са:

• Конституцията;

• Закон за администрацията, Закон за държавния служител и много др.;

• Административно – процесуален кодекс (АПК);

• Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН);

• Всички постановления на правителството.

Не са източници заповедите, указите, нормите на морала, обичаите, съдебният прецедент (съдебната практика

Държавно управление

Въпрос 2

Държавното управление е държавна властническа подзаконова юридическа дейност по общото ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот.

Разглеждаме я в няколко насоки:

1) в тесен и широк смисъл

Когато държавното управление като дейност се развива от органите на изпълнителната власт в държавата, говорим за държавно управление в тесен смисъл на думата. Но тъй като и другите държавни органи могат да развиват управленско – административна дейност без тя да е основна за тях, е по – правилно да говорим за държавно управление в широк смисъл.

Пример: Когато президентът (по Конституция е държавен глава) развива управленска дейност , говорим за държавно управление в широк смисъл, а ако говорим за някой министър, то вече става дума за държавно управление в тесен смисъл.

2) държавно управление във функционален и организационен аспект

- функционален аспект – съпоставяме дейността на изпълнителната власт с тази на законодателната и съдебната власт; изпълнителната власт винаги се разпорежда с подзаконови нормативни актове;

- организационен аспект – включва всички административни органи

(Министерски съвет, Министър – председател и др.) и изградените в тяхна помощ администрации.

Съгласно Закона за администрацията всяка администрация се характеризира със следните белези:

• Структура и длъжности – структурата обхваща дирекции, отдели и сектори, групирани в обща и специална администрация;

• Персонален състав – държавни служители;

• Материално – техническа база.

Държавната администрация се изгражда, за да подпомага дейността на държавните органи. Всяка държавна администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Само администрациите в изпълнителната власт са:

• Собствената администрация на Министерски съвет;

• Министерствата – откриват се и се закриват от Народното събрание (в момента са 21 на брой);

• Държавните агенции – създават се от Министерски съвет с постановления и са с ранг на министерства (разликата е, че се оглавяват от председател, който не е член на правителството);

• Държавните комисии – създават се с акт на правителството и са с контролни, разрешителни и разпоредителни дейности;

• Изпълнителните агенции – пряко подчинени са на Министерски съвет или са изградени към министри; създават се от правителството;

• Обасни администрации – в помощ на областните управители;

• Общински администрации.

Централни органи на изпълнителната власт

Въпрос 3

1. Министерски съвет.

Не е типичен за всички държави, не се среща в президентските републики (САЩ), а само в парламентарните и полупрезидентските републики. Избира се от Народното събрание и няма мандат.

Министерският съвет е колективен орган – състои се от министър – председател, вицепремиери (заместник министър - председатели) и министри. Министерският съвет ръководи цялостната вътрешна и външна политика на страната и е върхът на държавната администрация в страната. Той действа по устройствен правилник и заседава всеки четвъртък.

Юридическите актове, които издава са:

• Постановления – когато приема правилници, наредби или инструкции;

• Решения – с тях предлага проектоукази на президента и действа на другите власти;

• Разпореждания.

Три процедури по приемане актовете на правителството:

1) общо съгласие;

2) когато министър – председателя прецени подлага на гласуване акта ( нужно е присъствие от ½ + 1 и съгласие на ½ от тях);

3) на подпис – министър – председателят е длъжен да го подпише после;

Функциите на правителството се прекратяват:

1) след изтичане на мандата (4 г.);

2) предсрочно – ако падне министър – председателя (с оставка или вот на недоверие на цялото правителство).

2. Министър – председател.

• Политически лидер - обикновено е лидер на партия или коалиция и функциите му зависят от указа на партията;

• Член на правителството – той е пръв между равни;

• Едноличен орган с обща компетентност – назначава заместник – министри, координира, контролира.

3. Вицепремиери.

От една страна за министри, а от друга – вицепремиери. Ръководят съответен ресор и заместват министър – председателя. Те издават заповеди в качеството си на вицепремиери и последните се обжалват пред ВАС.

4. Министър.

Може да бъде всеки гражданин с висше образование и неосъждан. Възниква по силата на непряка изборност, клетвен лист и клетва. Прекратява се при изтичане на мандата или предсрочно ( смърт, оставка и др.).

5. Председател на държавна агенция – назначава се безсрочно от Министерски съвет.

6. Председатели на държавни комисии – мандат от 5г.

7. Директори на изпълнителни агенции – мандат от 5г.

- към правителството – назначават се от Министерски съвет;

- към министерство – назначават се от министъра на съответното министерство

със съгласието на министър – председателя.

Местни органи на изпълнителната власт

Въпрос 4

1. Областен управител.

Съгласно Конституцията и Закона за администрацията той се назначава от Министерския съвет безсрочно и е едноличен орган с общи компетентни функции, които са :

• Следи за изпълнение актовете на изпълнителната власт; актовете за държавната собственост се издават от негово име;

• Отговаря за изпълнението на кризи, за мобилизационната политика на населението и неговата защита при аварии и бедствия;

• Дава задължителни разпореждания на директора на полицейските служби;

• Упражнява юридически контрол за законосъобразност при

Други реферати:
Сравнение на образователните системи на Великобритания и България
Тест N3 по педагогика
Тест по сравнително образование
Съвременният модел на сексуално възпитание
Права на децата


Изтегли реферата