Преди да се родя

Разказвачът в повестта "Преди да се родя" представя автобиографията си от особена гледна точка - "преди" собственото си раждане.И още този променен ракурс в заглавието подсказва,че ни предстои среща с миналото - среща смешна и тъжна,забавна и трагична,но истинска и неподправена,такава каквато може да сътвори само истинският живот.Ироничното обяснение,че автобиографията е отговор на "упреците" за знатния произход,едва ли може да подведе със своето добродушие запознатите с нравите от онова време.Именно родовото потекло в онези години (края на 60-те,когато е публикувана повестта) до голяма степен определя мястото на човека в обществото.Ценностната система на обществото,в което живее авторът,е формирана от принципите на равноправието,но в техния огрубен и материализиран вид.

В "Преди да се родя" разказвачът Ивайло Петров по-скоро търси,но не дава лесен отговор на вечния философски въпрос за отношението между битието и съзнанието.Битът и душевността на героите се намират в някакво ужасяващо равновесие,наподобяващо блатното спокойствие.Изключително трудно е да се определи дали скотския начин на живот е резултат от глупостта или пък душевните недъзи и пороци на селяните пораждат несъвършения им,ужасен бит.Иронията на автора би достигнала всички прибързани съждения за бита и душевността на селяните.Очевидно е обаче,че неговият поглед към патриархалното село не е романтичен и не възхвалява несъществуващи и отдавна забравени достойнства.

Домът в родовото общество е сакрална територия,защитена и защитаваща обитателите си.В повествованието обаче домът е белязан от глупостта на неговите обитатели и невероятната мръсотия,в която живеят.Къщата като най-важна и съществена част от бита на селянина носи и онази двойнственост,така характерна за морала му - пренебрежение към истината и реалността,но от друга страна и нескрит стремеж чрез лъжа да се представи в по-добра светлина пред другите,на чието мнение не държи особено.Ироничният и пародиен поглед на разказвача разкрива тази двуличност в бита,която се отразява и върху нравствеността на героите.

Иронията на автора с почти натуралистична точност пресъздава онази част от бита на семейството,която хората обаче не забелязват поради вродена леност и нехайство.Къщата е сравнена със землянка "ала Първата световна война",пред нея липсва само часовой със затъкнат щик на пушката.Снизходително звучи и констатацията,че външната архитектура не била видяна от майката поради дебелите преспи сняг. "Вътре землянката по приличаше на жилище,макар че бе вкопана доста дълбоко в земята." - споделя по-късните си впечатления разказвачът и прави очевидна разлика между семантиката на къща,дом и жилище.Къщата не е онова място,което привлича с топлотата си членовете на рода,напротив - те често са или напъждани,за "да не шляпат по чистото",или си намират работо по-далеч от "семейното огнище",за да не слушат постоянните и "мъдри" съвети на по-възрастните членове на рода. "Горният праг" е достатъчно нисък,та майката често си удря главата при влизане и тово дава повод на дядото да формуира една от любимите си мъдрости,установяващи реда в къщата: "полезно е за жените,за да си сабират ума,преди да влязат вкъщи". "Собата" може да се използва за почивка само в изключителни случаи,когато бременната Бера е паднала от диканята.Липсата на човешка загриженост и топлота,притискаща атмосферата на дома се допълва и от ниския таван,видян през погледа на новородения и освободен от предрасъдъците на рода малък човек - "гредите бяха изкорубени и ниски,боядисани със синка и отрупани с едри черни мухи".

Почистването на дома се налага,за да бъде заблудено "разузнаването" на противника.Къщата на бабата и дядото е толкова мръсна,че при подготовката за "визитата" на Каракачанката на бунището са изхвърлени "седем кофи боклук".Към интериора на "родното огнище" се прибавя описание и на измазания с говежди тор под,като че да се подчертае още по-силно скотския бит на семейството.Това е къщата,в която предстои да се роди разказвачът - тя очевидно е обиталище,считано за временно,в което са установени по някакъв странен начин притворни,неискрени,грубо материални отношения между обитателите й.

Още в първото изречение на повестта се садържа пренебрежение към ума на предците - "баща ми,като мнозина от нашия род е в силно противоречие с християнския морал,където


Други реферати:
Христо Ботев
Фигурна книга
Тълпите-носачи на Новото и на Сътворението на Новия свят в творчеството на Христо Смирненски
Сравнителен план-алгоритъм
Теодор Траянов


Изтегли реферата



Теодор Траянов - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия