Приятелството

Приятелството

Есе

Какво са приятелите? С ръка на сърцето мога да кажа, че те са вторите по важност хора в живота ни. След семейството ни, разбира се. Но това не означава, че член от семейството не може да бъде едновремено с това и наш приятел. Приятелите, това са тези хора, които ни обичат и подкрепят в моментите, в които даже самите ние не можем. Те знаят абсолютно всичко за нас и въпреки това са винаги близо. И ние до тях... Можем да казваме, че имаме много приятели, но това в никакав случай не е вярно. Тези хора, с които излизаме и говорим на общи теми, хората, които ежедневно са покрай нас, но де факто не ни познават, не можем да наречем приятели, а само познати. Истинските, верни приятели са само тези хора, които не очакват нищо в замяна на тяхното приятелство, които ще направят и невъзможното за нас без да искат каквото и да е било. Това наричам аз приятел.

Имам приятелка, с която се познаваме едва ли не от самото ни раждане. Цялото ни детство премина заедно в игри и веселие. Наричахме се сестри, защото наистина бяхме неразделни и много се обичахме, споделяхме си всичко. Но както всяка приказка и тази не е чак толкова розова, както изглежда. Преди да запишем първи клас, пътищата ни се разделиха. Нейните родители решиха да се преместят в друг град, по незнайни тогава за мен причини. Въпреки всичките си обещания да си останем приятелки и да си говорим по телефона всеки ден... това не се случи. В училище всяка от нас се запозна с нови хора и намери нови приятели... все пак бяхме още деца.

И така годините минаваха неусетно. Не мога да кажа, че бях забравила тази моя приятелка, но паметта наистина може да бъде много избирателна. Вече в юношеска възраст започнах да си задавам тези важни въпроси за семейството, любовта и разбира се приятелството. Точно в този момент нейният образ изникна в съзнанието ми, съвършено ясен. От този ден нататък започнах все по-често да мисля за нашето приятелство и за това, какво би станало, ако не се беше преместила. Дали щяхме да сме още приятелки? Да бъдем „сестри”? Колкото и да се опитвах не можех да отговоря на тези въпроси. И животът ми продължи по същия път, както до сега.

И така дойде денят, който официално е най-щастливият ми ден до сега. Прибрах се, както обикновено от училище и майка ме посрещна с въпроса „Познай кой е тук?”, разбира се аз нямах ни най-малка представа, за това и въобще не се опитах да позная, а направо влезнах в хола... и там беше тя... най-добрата ми приятелка... беше се върнала... завинаги! Има моменти, в които осъзнаваш всичко, без думи и жестове, този беше такъв. Въпреки всичките години, в които бяхме разделени, това чувство на привързаност и чисто приятелство все още беше живо. Прекарахме много време в говорене за това какво се е случило с нас до сега, но почти всяко изречение завършваше с „Разбира се, щеше да е много по-хубаво ако и ти беше там”. Чувството на празнота, което до сега


Други реферати:
Преобразуватели на изображение във видеосигнал
Промени с метала при експлоатация. Състав на стоманите за нагревните повърхности
Разпределение на електрическата енергия за напрежение 20 kV
Разпределители
Ток в метали


Изтегли реферата



Ток в метали - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия