Приятелството-заместител ли е на родовите връзки

Ако се запитаме какво свързва първия ни искрен смях, причината за който отдавна сме забравили, първите стихове, написани с неуверената ръка на начален ученик, първите горчиви сълзи, парещи очите и душата ни, първата клетва във вярност, която не бихме пристъпили и с цената на живота си и първото голямо разочарование, разбило сърцето ни, неизменно в съзнанието на повечето от нас ще възникне мисълта за приятелството.

Раждайки се сами, ние разчитаме на родители си за нашето физическо оцеляване и на приятелите - за нашето емоционално такова. Но защо създаваме приятелства и какъв е механизма и критериите, по които избираме хората, които наричаме „приятели”? Настояваме ли те да приличат на нас, както роднините ни, или търсим точно обратното - разнообразието при избора си? И въобще, заместваме ли родовите връзки, най-важни в ранното ни детство, с приятелството в късно време?

В качеството си към насочени към социума същества, във възрастта, когато се изграждаме като личности, ние правим опити да се оградим с близки хора, които да отговарят на жизнените ни потребности от общуване и разнообразие. Човешката личност се изгражда под въздействието на най-разнообразни фактори, много от които не зависят от нашата воля. Но на един от най-важните фактори - въздействието на хората, с които общуваме, можем да влияем. Нещо повече - ние можем да избираме тези хора. Този избор е много важен и показателен за нас, защото в крайна сметка успехът на този избор е до голяма степен мерило и за нашия успех в живота.

Неизбежно, при избора си на приятели, се ръководим от ценностната система, която в ранна възраст ни е единствено позната - тази на семейството ни, на хората, са които имаме родови връзки. В този смисъл е напълно вярно твърдението, че в приятелството има не първичен, а “пренесен” морал. Така именно ние си осигуряваме среда, близка до познатата ни, от която произхождаме, като по този начин се предпазваме от стреса на неочакваното и противоречащото с това, което сме приели до момента за правилно. Подсъзнателно се стремим към приличащите на нас хора, а от там и на тези, с които имаме родови връзка, защо вярваме, че те в по - голяма степен ще ни разбират и ще ни съдействат при създаването на оптимална за развитието и изграждането ни обстановка. Опитът ни е научил да вярваме, че в общия случай, при избор на съпруга, момчето търси жена, напомняща на майка му, а момичето - на баща му. Не е инцидентно и наблюдението, което е довело до формулирането на мисълта: „Кажи ми какъв е приятеля ти, за да ти кажа какъв си ти!”. От една страна, познатото до момента ни е изградило определени предпочитания, които са формирали вкуса ни, който пък ни е довел до конкретния избор. От друга страна, познатото ни вдъхва чувство на сигурност и доверие, дава ни възможност да се чувстваме в безопасност, което пък освобождава потенциала ни за изява в разнообразни области, защото само в такава обстановка ние можем да покажем максимума от себе си.

Паралелно с това, приятелството е начин да си осигурим удовлетворяване на една от жизненоважните потребности на съвременния живот - тази от разнообразие. В далечното и по-близко минало хората са се задоволявали, като през целия си живот са контактували само с представители на рода си. Даже съпрузите много често са били близки или по-далечни роднини. Днес това е немислимо. Един интелигентен човек не би могъл да се чувства пълноценен и реализиран само с такива контакти.


Други реферати:
Проект по електротехника
Принципна схема на транзисторен усилвател
Последователно и смесено свързване на съпротивления
Проектиране на ел.двигател
Релейна защита


Изтегли реферата



Релейна защита - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия