Приятелството-заместител ли е на родовите връзки

Вечното желание за разширяване на кръгозора ни води навън от всякакви рамки, включително и от рамките на рода. Отдавна са загубили реално качеството на примери с особено голяма тежест, аргументите, че доверие можеш да имаш само на хора, с които те свързва кръвта. Вълнуващи са били приятелствата, в миналото, за закрепване на които хората са смесвали кръвта си, защото са вярвали, че само така ще бъдат вечни и честни отношенията им, но днес това предизвиква само снизходителна усмивка.

Днес това не се налага. Всеки от нас, благодарение на контактите, които създава и на опита, който трупа от най-ранна възраст, е до известна степен психолог и има доверие на собствената си преценка за хората и за механизмите, които управляват поведението му, така че подобни аргументи и демонстративни жестове нямат място при оценката ни. Тази преценка, разбира се, много често не е правилна, но ние и разочарованията сме се научили вече да приемаме като нещо положително, като нещо което ни прави по-силни... или поне така предпочитаме да смятаме. Но тогава защо някак постепенно, в по- напреднала възраст се хващаме как по-рядко използваме думата „приятел”, като сме по-склонни да я заменяме с тази „познат”? Дали критериите ни стават по - високи и едва когато се обръщаме назад, можем да оценим действителната роля на приятелите в живота си? Или това е връщане към родовите ни корени?

Приятелството има още един аспект, който може да помогне да хвърлим светлина върху критериите на избора ни. Приятелите са част от хората, които дават оценка на поведението ни, част от човешката общност, представляваща нашите съдници. Безспорно всеки от нас, признато или не, се стреми тази оценка да е максимално висока и всяка наша постъпка, до известна степен има за цел да получи такава оценка. Ако можем да избираме комисията си на изпит, бихме избрали хора, които да разсъждават и постъпват по възможно най-близък до нас начин, за да може да получим отлична оценка по нейните критерии. Именно така избираме и приятелите си. Това са хора, които по един или друг начин дават непрекъснато оценка на всяка наша постъпка, на всяка наша дума. Това никога не става по шестобалната система, но ние със сигурност знаем в кой момент сме издържали теста и в кой сме се провалили. И това е най-реалистичната оценка, много често по- вярна от оценката, която можем да си дадем сами. Давайки си сметка за това, тази оценка за нас е особено важна. До голяма степен тя влияе на самооценката ни, на самочувствието ни и от там - на поведението ни.

Въпреки, че се оказва безспорно, че при избора си на приятел ние ползваме познатия ни модел от родовите връзки, не мисля, че е правилно да се каже, че приятелството се проявява като чист техен заместител. То по- скоро ги допълва, отколкото заменя, за да ни създаде една разнообразна и благоприятна среда, в която да изградим личността си, да реализираме потенциала си и извървим пътя си до край по най-добрия начин.




Използвана литература:

Борис Минчев, Обща психология, Сиела 2006

3



Други реферати:
Социална психология
Пищови (социална психология)
Пищови по Социална психология
Психологията като научна област
Диагностика, критерии и показатели за анализ на детските рисунки


Изтегли реферата



Диагностика, критерии и показатели за анализ на детските рисунки - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия