Проглас към Евангелието

“Проглас към Евангелието”


“Проглас към Евангелието” на Константин-Кирил Философ спада към славянската декламативна поезия. За разлика от химническата , която се използва по време на църковен ритуал, декламативните произведения се изпълняват извън църквата по повод на християнски праници и чествания, без присъствието на песенен или хоров елемент. “Прогласът” е вдъхновена прослава на Божието слово и страстна защита на славянското слово. Има за цел да утвърди писмеността на собствен език, да обори противниците й, като призове славяните към Богопознание чрез “буквеното слово”.

В стихотворението са синтезирани две взаимно обвързани идеи–славянската и християнската. Идеята за Бога се обвързва с идеята за писменото славянско слово. Духовно обединени и извисени, трябва “всички славяни” да слушат словото на своя език, защото е “дар Божи” за тях и е свято. Със средствата на библейския метафоричен език е формулирана християнската идея за спасение на човека от неговите грехове чрез светлината на пречистената от злото душа. Христос сочи пътя на спасението, който е “светлината на целия тоя свят. Всички хора са равни пред Него и часът на спасение на потъналите в мрак и “нравствена слепота” е настъпил.

Опозицията: мрак – светлина, е основна проблемна теза, в която е заложен конфликтът между вяра и безверие, между “прогледнала” и “сляпа” за Божието слово човешка душа. Анафорите “слушайте” и “словото” кодират в себе си смисъла на целия текст. Славяните са призовани да слушат с “целия си ум” речта, която “крепи сърцата и умовете” и “подготвя да познаем Бога”. Чрез въздействието на преките обръщения и метафоричната образност е мотивирана необходимостта от познаването на писменото слово на свой собствен език.

Но ако Божието слово носи светлина и промисъл, то разбираемото, достъпното слово води до прозрението и истината. Авторът отстоява позицията, че човек може да достигне до нея само тогава, когато вникне в същността на думите.

Светлината-духовна същност на Бога, в своето реално, земно имерение говори за неговото невидимо присъствие в живота на човека. Но цялото “Божие творение” остава далеч от погледа на невярващия. Неговата “безкнижна душа” е ограбена. Той е сляп, не вижда истинската красота на видимия свят, а същевременно е и глух, защото не чува гласа на Бога посредством славянското слово. Невярващият остава встрани, той не успява да се наслади на най-обикновените радости в живота, които са най-истински.

Словото е оръжие срещу мрака на човешката душа, но и средство за битка срещу ограничения хоризонт на триезичието. Светлината му е дар за всички. Зазвучало в душата на човека на роден език, то разкрива мъдростта на християнското учение, на неговата дълбока хуманност.

“Проглас към Евангелието” на Константин-Кирил е поетична възхвала на християнството и хуманна защита на славянската просветна кауза.


Други реферати:
Оценка на рекреационните ресурси в туристическия комплекс Златни Пясъци, проблеми и перспективи за развитие
Предизвикателствата пред устойчивото туристическо развитие
Разработена нова анимационна програма
Сафари в Странджа
Проект за туристическо пътуване


Изтегли реферата



Проект за туристическо пътуване - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия