Прогнозиране. Същност. Видове прогнози. Осигуряване на прогнозна информация

1.Прогнозиране.

Същност. Видове прогнози. Осигуряване на прогнозна информация.


Основен проблем при взимането на голяма част от управленското решение е неопределеноста в условията на развитие. Прогнозирането се явява обосновано предвиждане на възможностите. Вариянти за разви- тие и възможност- та те да се реализ- зират.Често прогно- нозирането съдържа 3 осн.варианта:

-оптимистичен;

-реалистичен;

-песимистичен.

Вероятността се оценява като голяма, средна или малка. Прогнозирането е оправдано, само ако намалява степента на неопределеност в сравнение с равнището до момента на съставяне на прогнозирането.

Обект на пр. Са процеси и явления-един или множество. Пр. трябва да бъде коректна и обоснована добре формулирана с ясно определени вероятност и време за осъществяване.

2Видове прогнози

Съществува голямо разнообразие на пр..

В зависимост от избран критерий се формират следните:

-по времеви хоризонт:дългосрочни от 5 до 10г;средносрочни-от2 до 5г.;и краткосрочни–до1г;

-по предмет-демографски, икономически,научнотехнически, екологични и др.;

-по обхват-глобал-ни,международни,на-ционални и региона-

лни;

-по видове организа-ции-стоп.орг.инсти-туции от финансо-вия сектор, орг. с идеална цел и др.

-по степен на условност-безусловна и условна.

3.Осигуряване на прогнозна инфор-

мация.

Осигуряването на необходимата за всяка фирма прогнозна информация е проблем. За реша-ването му съществуват следните варианти:

-ползване на готови прогнози/представляват широк интерес и се правят достоя-ние чрез медиите/

-поръчване на изработка-става от висококвалифицира-ни специалисти в специализирани из-следователски и консултански инс-титуции. Те имат висока цена.

-изработка на соб-ствена прогноза- става в организа-ции, които имат подготвени специалисти и екс-перти, достъп до информация, полз-ват консултант.

Тези 3 варианта могат взаимно да се допълват в различни съчетания.


2.Методи на прогнозирането.


ІХарактеристика на основните видове методи. Разработени са множество мето-ди за прогнозиране които се групират по различни критерии. В зависимост от сте-пента на формализа-ция се обособяват 3 методо:

1.формализирани-при тях предварите-лно се определя про

цедура за съставяне на прознозиране.

2.неформализирани- при тях няма предва

рително установени правила, процедури и етапи. Тук се отна-сят качествени мето-

ди и използването на екип.

3.комбинирани-при тях се изпозват и съчетават елементи от 1 и 2.

Методите се групират и в зависи-мост от изходните предпоставки, от ха-рактера на връзките между процесите и явленията върху

които се основават предвижданията.

а/метод, основаващ се на тенденциите-прогнозирането се базира на тенденции

те в изменението на явленията. Те нами-рат по-широко при-ложение на прогно-зирането и процеси, които се развиват в сравнително стабил-ни среди;

б/ методи основава-щи се на причинно-следствени връзки-при тях се установя-ват основните фак-тори, които обусла-вят изменението на прогнозираната ве-личина и вида на връзката между нея и факторите.

в/методи основава-щи се на комплекса от връзки между фак

тори и прогонирани величини.При тях има специфика във взаимоотношения фактор-прогнозира-на величина- преки и обратни.

г/ методи основава-щи се на специфич-ни зависимости-при тях се вземат специ-фични зависимости –анализно замества-не и др.

д/методи основава-щи се на експерти- тяхното приложение е свързано предим-но с качествения анализ. Те са с нис-ка степен на форма-лизация.

е/ нормативни мето-ди-ориентирани към определени цели.

ІІ Метод-комитет от експерти

При неоходимост от прогнозираща инфо-рмация често се използват спец. В съответната област.

Когато участва 1 ек-сперт-прогнозата е индивидуална.Към този експерт може да се привлече и спец. По прогнозира-

не. В този случай прогнозирането губи строго индивидуал-ния си характер. За съставяне на прогно

зи се използват раз-лични форми на гру-пи от експерти. При този метод се съби-ра група, която след съвместно обсъжда-не формира съгласу-вана прогноза за

развитие на дадена дейност.

ІІІМетод Делфи

При него се използват групи от експерти и се спазва стандартна процеду-ра.Отличава се с анонимност, статис-тическа обработка на мненията, осъщес

твяване на обратна връзка. В практиката се използват редица модификации на то-зи метод.

ІVМозъчна атака

Ориентиран към съз-даване на условия за стимулиране на творческото мислене и свободно изразява

ване на мнение.Съз-дава се група от специалисти в съответната област, работата на която протича в предвари-телно подредени правила.

V Прогнозиране на аналогия-при този метод се прави съ-поставка между дадена ситуация и сходни такива в ми-налото т.е. наличие-то на еднакви или близки характеристи

Ки. Това изисква задълбочен анализ за вероятност, минала ситуация да се повтори при сегашните условия.

VІ Сценарий-приложението на то-зи метод предполага

Провеждането на игра с определена роля за всеки участ-ник. Има две алтер-нативи:участниците да играят свободно или да сесъобра-зяват с определени правила.При прилагането на този метод има трудности

постигане на правдо

подобност и съгла-сие по основни поло

жения,запазване на различни мнения в детайлите.

3.Модели на прогнози-ране

1.Трендови модели/ТМ/

За прогнозиране се из-ползват статистически модели с независима променлива –времето,т.е.модели за прогнозиране на Тренд.

Използването на тези модели предполага на-личието на относител-но стабилна и дългот-райна тенденция в ико-номиката, особенно на макроравнище. Тук действат фактори с тра

Йно въздействие и слу-чайни фактори. С ТМ се елиминира дейстнвие-то на случайните факто

ри и се изваждат тенденциите в развити-ето. Стях се постига из-глаждане на статисти-ческите редове, харак-теризиращи развитието на съответната промен-лива през минал период

Означава избор на фун-

кция, уравнение което в най-голяма степен съответства на прогноз-ния процес. Определя се реда на функционал-на зависимост и се уста

новяват параметрите на модела на прогнозата.

Приложението на едно-факторни модели с не-зависима променлива-времето е по-лесно осъ

щствимо в практиката.

При тях обаче може да се отразят причинно-следствените връзки.

2.Регресионни-те се прилагат,когато между зависимата променли-ва-обект на прогнозира-нето и една или по-вече

Независими променли-ви/фактори/, съществу-ват причинно-следстве-ни връзки. Регресивни-те модели са еднофак-торни и многофакторни.

Основен проблем при тези модели е доказва-не на причинно-следст-вена връзка между прог

нозната величина и други фактори за нейното изменение. За това се използват коре-

лационния и регре-сионния анализ, като се определят коефициентите на корелация.

Съществен момент тук е определяне на факторите в модела чрез качествен ана-лиз, а степента на тяхното влияние се установява с рег-



Програмите се разработват на всички равнища на управление. В международната праклтика те се разработват от международни организации, държави, икономически съюзи. В отделните страни се разработват от държавни структури, от административни органи, стопански организации. Те могат да бъдат дългосрочни,среднисрочни и краткосрочни. Планирането и програмирането не се различават по своята същност. И двете са ориентирани към бъдещото развитие, формулират цели, търсят средства за тяхното развитие, използват сходни подходи и методи. Между плановете и програмите обаче има редица различия.

-по обхват- планът обхваща цялостната дейност или отделни направления. Програмата обхваща само дейности пряко свързани с постигане на поставени цели;

-по хоризонт- планът се разработва покалендарни периоди. Програмата обхваща периода за постигане на целите;

-по повторяемост- плановете се разработват регулярно. Програмата се разработва при необходимост и не се повтаря при успешно изпълнение;

-по момент на започване и завършване- планът започва с началото на дяден календарен период и завършва с неговото приключване. Програмата започва и завършва по всяко време на годината.

В рамките на системата планирането и програмирането взаимно се допълват и не се конфронтират.

Широко приложение намира и проектирането. Проекта също съдържа цели и задачи, ресърси, участници, срокове, резултати. Основните разлики между програма и проект са в

нално равнище се обособяват следните групи:

-национални планове- те обхващат икономическо или икономическо и социално развитие. Обикновенно те са с хоризонт – 4-5 до 7 години и по изключение до 10 години;

-национални планове за развитие в отделните области. Те имат хоризонт 5-7 години;

-национални програми – за решаване на проблеми в определени области с национално значение – иконическо, екологически и др. Техният хоризонт е средносрочен;

-проекти с национално значение – обикновенно те са с по-тесен обхват от програмите. Имат ясно определен обхват и срок за започване и за завършване;

-участие в международни обекти. Реализират се със съседни и други заинтересовани страни;

-прогнози с национално значение – в областта на макроикономиката.

В зависимост от вида на перпективните разработки се формират и участниците в тяхната разработка. Държавните институции участват в подготовката на национални планове, програми и проекти. Териториалните органи участват в обсъждането на националните планове и програми по проблеми на териториалното развитие и когато те са заинтерисовани. Стопанските организации участват в национални и международни проекти, представляващи интерес за тях. Представителите на бизнеса участват в обсъждането на национални планове и програми. Синдикалните и научни организации участват в национални планове и програми, от които са заинтересовани. Националното планиране се прилага в много страни с различна степен на развитие. Твърде често се задават национални




ресионния анализ. След това се избира най-подходящата функция за всеки конкретен случай. При регресионните модели се получават различни варианти за развитие на прог-нозирания процес в бъдеще. Те показват динамиката на прог-нозната величина при изменение на факторите.


4.Планиране.Същност и принципи. Пре-димства и ограничения.


Планирането е осно-вна функция на уп-равлението. В про-цеса на планирането се определят целите и се разработват ст-ратегиите и плановете за тяхната реализация.

Съществуват разли-чни определения.То може да се дефини-ра като системати-чен и продължите-лен процес на изяс-няване, развитието на дадена система в бъдеще, който обх-ваща:

а/анализ на състоя-нието и тенденции на развитието на външната среда;

б/комплексна оценка на ресурсите и въз-можностите на сис-темата;

в/формулиране на целите и определяне на пътищата за тях-ното постигане;

г/създаване на пред-поставки за предниж

даното развитие;

Контрол за постигна-ти резултати. Плани-

рането се отличава с редица особеннос-ти:

-прилагане на пла-ниране,означава, че системата приема за

възмозно да опре-дели своето разви-тие;

-планирането, както и прогнозирането предлагат предвиж-дане на развитието в бъдеще, но не се ограничават само с него;

-в процеса на съста-вянето на плана се вземат множество решения;


техния обхват и степен на конкретност. Проектът е с по-висока степен на конкретност и с по тесен обхват на същото управленско равнище. Възможно е една програма да включва два или повече проекта. Бюджетирането намира широко приложение особено в развитите страни. При разработването му се извършва съпоставяне на приходите и разходите за определен планов период. Бюджетът е средство за насочване на финансовите ресурси за реализация на даден план, програма или проект. Обикновенно се разработва за предстояща планова година, като приходите и разходите се разпределят по месеци при необходимост и по седмици.

Видовете планове и програми се групират по различни характеристики:

-взависимост от хоризонта-дълго-,средно-,краткосрочни.

-взвисимост от степента на комплексност- комплексни и частни;

-взависимост от равнището на управление-за системата като цяло или за отделни подсистеми на системата;

-взависимост от обхвата- международни,национални,междурегионални,регионални;

-планове и програми на търговски и нетърговски органезции- може да бъдат в отделни страни или група от страни.








програми за възникнали проблеми и определени цели. Най-често срещаните варианти са два:

-страни, които съставят национални планове;

-страни, които съставят национални програми.
















-планирането има важ-на роля за постигане на съответствия меж-ду факторите на вътрешната и външна-та среда.Това е труд-но и изисква гъвкаво планиране, своевре-менно актуализиране за адаптиране на системата в непрекъс-нато изменящите се условия;

-планирането е важно средство за намалява-не на риска. Планирането е неед-нократен акт, а систе-матичен и продължи-телен процес за разяс-няване развитието на системата.

Принципи на планирането

Процесът на планира-не се осъществява в съответствие с опре-делени принципи:

-принцип на холизма-изисква подчиняване на частите към цялото

Т.е.съгласуване на плановите разработки на различните равни-ща на планиране.На национално равнище това озн.,че отделни-те раздели на плана за развитие на различ-ните сфери, отрасли и регионални единици трябва да са съгласу-вани помежду си, съо-бразени с общо-нацио-налните цели. На равнище на стопанска организация това означава съгласуванос

на хоризонтала и на вертикала, съобразе-ни с общофирмените цели и стратегии;

-принцип на оптималност-прилага-нето му означава из-бор на вариант в най-висока степен осигу-рява постигане на пос-тавените цели;

-принцип на непрекъснатост-той е свързан главно с изменения във външ-ната и вътрешна сре-да, които не са били предвидени при съста-вяне на плана.Това налага вземане на планови решения, които допълват дейст-ващия план без да го изменят радикално.

-принцип на участието-предлага привличане и включване в процеса на планирането на всички –или възможно


6.Приложение на системния подход в планирането.


Разработката на обоснован план,предполага достатъчно пълна представа за обекта като цяло, за неговите части и взаимодействието между тях, за връзките с околната среда. За изграждането на такава представа важна роля има системният подход, приложението на който дава възможност обектът на планиране да се разглежда в своята цялост като система. Всяка система съществува в определена външна среда, която може да се разглежда като по-голяма система или супер система. При планирането на дадена система тя се декомпозира на подсистеми и се получават елементи на системата които се приемат за неделими. Икономическите системи са отворени т.е.взаимидействат с околната среда. Подсистемата която изпитва въздействието на външната среда е вход на системата. Подсистемата която въздейства върху външната среда е изход на системата. Трябва да се изяснят и свойствата на връзките между елементите на системата. Има различни видове връзки:

-външни и вътрешни;

-променливи и постоянни;

-еднопосочни и двупосочни;

-директни и индиректни.

За планирането интерес предстваляват основните свойства и поведението на системата.Изяснява се динамиката т.е. изменението във времето. Анализират се частите на системата, входните и изходните въздействия, взаимодействията


по широк кръг лица, чиито интереси се засягат непосредстве-но.

Предимства и ограни-чения на планирането

Планирането осигуря-ва редица предимства и възможности.

-създава предпоставки за по-пълна предста-ва за системата,за от-делните и дейности, за връзките и между тях;

-разкрива измененията

с оглед адаптиране и развитие на системата;

-създава условия за ефективно използване на потенциала на сис-темата;

- подпомага и мотиви-ра персонала за изпълнение на поста-вените цели;

-осигурява контрол върху дейността на системата.

Плановата дейност е свързана и с възник-ването на определени проблеми и ограниче-ния:

-планирането изисква значителни ресурси;

-забавяне на опреде-лени дейности, при продължително проуч-ване и подготовка на планови решения;

-усложняване и силно формализиране на планирането;

-недостатъчната обоснованост на предвижданията свързани с тенденциите на развитие и опасности-те в бъдеще под влия-ния на случайни фактори.


5.Планиране, програмиране, бюджетиране. Видове планове и програми.


Програмирането намира широко приложение в практиката. Програмите са ифективен инструмент за координиране на широк кръг от дейности в дадена област с оглед постигане на определени цели.те определят необходимите действия и ресурси, изпълнителите и сроковете за реализация на поставените цели.

между подсистемите. Определя се и поведението на системата т.е. последователност от трансформациии в даден период и по конкретно степента на динамичност и устойчивост. В процеса на планиране се определят целите на системите. Целта е желано състояние в определен момент от бъдещето. Големите сложни системи се отличават с някои особенности от особено значение за планирането:

-анализ за поведението им –изискват по-вече усилия и по-трудно се постигат;

- като правило те са устойчиви на промените;

-тези системи са инерционни – една пролмяна в посоката на развитие изисква значителни усилия и продължителен период;

-като всяка система те не реагират еднакво на всички с действия. Големите системи са силно чувствителни когато се въздейства върху точно определени параметри;

-промяната в поведението на системата под влиянието на определени фактори може да бъде в различни направления

Между отделни части на даден период.

Приложенията на системния подход дава възможност за по-пълно представяне на обекта на планиране.


7. Национално планиране и програмиране. Видове национални планове и програми.


На национално равнище се разработват различни перспективни документи. Тяхната същност, обхват и съдържание зависят от конкретните потребности. В известна условност перпективните разработки на нацио-



5



Други реферати:
Цветница-накратко за празника
Същност на религията
Потребителски избор и потребителско поведение на фирмата в социалната сфера
Свети 15 Струмишки (Тивериуполски) мъченици
Коранът-свещената книга за мюсюлманите


Изтегли реферата



Коранът-свещената книга за мюсюлманите - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия