Променливият свят

Променливият свят

Ние нямаме никакво общуване с битието. Тъй като всяко човешко същество е поставено винаги между раждането и смъртта. За себе си ние имаме само една смътна и призрачна представа, прилична на сянка, едно несигурно и немощно мнение. И ако случайно съсредоточите мисълта си, за да уловите вашето битие, това ще означава ни повече, ни по-малко опит да задържите вода в стиснатата си ръка. Колкото повече свивате и притискате това, което по природа е течащо, колкото повече искате да го задържите и стиснете в ръката си, толкова повече го губите. Тъй като всички неща преминават от едно състояние в друго, разумът, търсейки в тях едно реално битие, се оказва излъган, не можейки да намери в тях нищо постоянно и субстанциално, защото всяко нещо или възниква и вече не съществува, или започва да умира, преди още да се е родило.

Платон е казвал, че телата нямат никога свое битие, а само се раждат, че всички неща непрекъснато текат, изменят се, варират. Това мнение според неговите думи са поддържали всички философи преди него, с изключение на Парменид, който е отричал движенето на нещата и когото той много е уважавал. Питагор е твърдял, че всяка материя е течаща и неустойчива; стоиците - че няма сегашно време и че това, което наричаме „сега”, е само една връзка между миналото и бъдещето; Хераклит - че човек никога не може да влезе два пъти в една и съща река; Епихарм - че този, който е взел някога пари в заем, не е вече длъжник в настоящето и че този, който е поканен вчера на обяд, идва да обядва днес неканен, защото хората, който са го поканили, вече не са същите; че не може да се намери една смъртна субстанция два пъти в едно и също състояние, защото поради това, че неочаквано и бързо се променя, тя ту се разпада, ту се съединява, ту се повява, ту изчезва.

По такъв начин онова, което започва да се ражда, никога не достига до съвършено битие, защото това раждане никога не завършва и никога не спира като нещо крайно. Заточвайки със семето, тя винаги се променя и преминава от едно състояние в друго - както човешкото семе, което най-напред в утробата на майката се превръща в безформен плод, след това се оформя като дете, след това вън от утробата става пеленаче; по-късно - момче; и след това последователно - юноша, зрял мъж, възрастен човек и накрая грохнал старец. По такъв начин времето и непрекъснатото раждане разрушават и претворяват всичко предшестващо.




Други реферати:
Урокът в началното училище-анахронизъм или реалност, която търси себе си
Сравнителен анализ на данни на детски и начални учители
Рецензия на наблюдавана ситуация по математика
Теми за държавен изпит по социална педагогика
Сравнителен анализ на учебници


Изтегли реферата



Сравнителен анализ на учебници - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия