Психологическа природа на потребностите

1. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПРИРОДА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ


І. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ

ПОТРЕБНОСТ – понятието се отнася за вс.жив организъм и се разбира като ПРЕДПОСТАВКА ЗА ИЗВ. НА ДЕЙНОСТ.

В т.см. тя има 4 измерения:

  • необходимо условие за съществуване и целящо равновесие в с/мата;

  • дв.сила на с/мата;

  • израз на необходимост в съотв. с/ра;

  • източник на активност.

Няма единна дефиниция за потребностите. Индивида тук обработва информацията, взима решение, което е насочено към опр.цел т.е. за предприетите си д/ия човек има причина, която придава смисъл на поведението му.

ІІ. МЕХАНИЗЪМ НА ОПРЕДМЕТЯВАНЕ

Потребността е нужда на организма от опр.условие за разрешаване на някакво противоречие локализирано:

- м/у индивида и обкръжението му:

  • м/у отд. физиолог.състояние вътре в него;

  • м/у отд. образувания в личностната му структура

В психиката на човек се отразяват едновр. 2 вида фактори:

- външни / предметите от обкръжението / и вътрешни /нуждата на орг-ма от нещо/:

Когато породеният от някакво вътрешно състояние сигнал съвпадне със сигнала за някакъв външен предмет тогава се извършва ОПРЕДМЕТЯВАНЕ. От този момент нуждата от нещо е и псих.явление пораждащо поведение.

Така потребността е ДВОЙНО ОПОСРЕДСТВАНА ОТ ПСИХИКАТА:

Чр. този дейностен акт потребността се задоволява и НАПРЕЖЕНИЕТО СПАДА. След това обаче се появява и друга потребност и така до безкрай.

Обяснението на връзката между поведение и потребност дава основание да се твърди, че вс. отд.човек произвежда собствена ПОТРЕБНОСТНА СФЕРА

основната схема е: ЦЕЛ – МОТИВ – СПОСОБ – РЕЗУЛТАТ


2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Прави се за да облекчи процеса на възприемане; да се разкрият характеристиките на отд.потребности. Различават се както по методология, признаци, деление и т.н.

ВИДОВЕ:

І. МАТЕРИАЛНИ, ДУХОВНИ И СОЦИАЛНИ:

1. МАТЕРИАЛНИ – потребностите от кислород, вода, храна, материалните и др.

2. ДУХОВНИ – х-рат човека като соц.същество и се делят на 2 групи:

- от познание – стремеж към тв/во и усъвършенстване;

- от естет.наслада – стремеж към красота, естетика.

3. СОЦИАЛНИ – отр.необх/стта от общ.интегр-я. Има 3 посоки:

- упражн. на обществено-полезен труд – водещо в соц.орг-я;

- от общуване – осъщ.се чр. взаим/ие.

- общ. д/ст – отраз.стремежа към соц.ангажираност

ІІ. КВАЗИ ПОТРЕБНОСТИ /квази озн. наука/.

Задовол. на тези потребности озн. разреждане на напрежението. Но при тях винаги се запазва напрежението, понеже потребността остава неудовлетворена. Примера е със сервитьора, който помни с гол.точност неплатената с/ка, а тази, която е платена обичайно забравя.

ІІІ. КОНЦЕПЦИЯ НА ХЕНРИ МЪРЕЙ:

това е клас.конц-я с 12 физиолог. и 28 психолог.потребности. Разглеждаме само психологичните, тъй като те са мн.по-важни от другите: Разделят се на 6 групи:

  1. Св. с неодушевени предмети – трупане на притежания, складиране, колекц.вещи;

  2. Св. с амбицията за престиж и реализация – преодол.бариери, правене на нещо трудно, открояване ср.тълпата;


Други реферати:
Особености в развитието на деца 3-7 год.
Справедливото поведение и ролята му за социализацията на детето
Формиране на комуникативно-речеви умения в началните класове
Пищови по педагогическа психология
Психология на учителя и учителския труд


Изтегли реферата



Психология на учителя и учителския труд - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия