Публични финанси. Понятие. Правната концепция за финансите

1. Публични финанси. Понятие. Правната концепция за финансите

Публични финанси – за да се определят правилно правата на регулиране на ФП трябва преди всичко публични финанси. В западната теория това понятие е общо прието да се определя както предмета на финансовата наука така и спец. сфера на публично-правното регулиране. Учението на публичните финанси се основава на известното класическо разграничение между индивидуалните и колективните потребности. Колективните потребности на обществото се задоволяват от д-та и другите публично-правни дела. Необходимите за тази цел парични средства съставляват материалният субстрат. на фин. стоп. това са публични финанси. Различните обяснения за обл. на финансите могат да бъдат сведени до 3 варианта:

1)мат. разкрива икономическото въздействие на публичните финанси при условията на пазарно стопанство финансите са средство за икономическо въздействие. Как въздействат финансите? – чрез данъците; чрез лихвения процент; по пътя на финансирането от бюджета.

2)Приема равностойното значение на двата компонента – материално съдържание и властническата организация. Пред. съдържание се изразява в натрупване и разпределение на парични средства необходими за задоволяване на потребностите. Субект на публичните финанси е дейността или друго публично-правно тяло, без функционирането на които не е възможно задоволяването на тези потребности. Държавата респективно др. публично-правно тяло е активен субект на публичните финанси. Всички други субекти, от които се взима част от доходите са пасивни субекти.

3)Категорично е подчертан техният публично-правен характер.

Х-на на съвременните финанси е тяхната дан. същност. Най-значителен приход на съвременната държава е този, които произтича от нейната власт. Държавата получава парични средства чрез своя инфериум над лицата и говорим за финансов суверенитет на държавата.

Правна концепция за финансите

Свежда се до следните тезисни положения:

1)Финансите се регламентират от държавната система от парични отношения. Ако от фин.полож. се отнеме всичко онова, което е регламентирано от държавата ще остане само необходимостта от такива отношения, чрез които част от приходите и разходите се централизират в бюджета. Те са обективна необходимост, но не могат реално да възникнат в и независимо от държавната регламентация. Така пр. регламентира с въведен в конституцията белег на финансовите отношения. Пр. критики търпи белег на две основания:1)Непреодолян постулата, че финансите са обективна икономическа категория. Този постулат не е съчетаем с вярната констатация, че финансовите отношения са регламентирани от д-т чрез вл. метод. 2)Концепцията не се провежда последователно, когато трябва в конкретни хипотези да се отграничат финансовите от други парични отношения. Неправилно като финансови се представят отношенията по заплащането на труда и отношенията между фирми при заплащането на сметки между тях. Това са трудово правни и търговско-правни отношения

Териториалното управление – това са органи, които извършват ревизии на съответен район,

3)Устройство на финансовата администрация – Оперативното ръководство на дейностите в сферата на финансите е възложено на МФ. Ст-ра и основните функции на МФ са регламентирани в пост. на МС №29/91г.

Основни структурни единици са: главно управление данъчна администрация; главно управление бюджет; главно управление митници; главно управление държавен финансов контрол.

Основните функции и задачи са следните: МФ разработва проекти на държавния бюджет. Анализира и контролира изпълнението на бюджета и при необходимост прави предложения за изпълнение. Няколко са правомощията в областта на данъците – анализира и провежда системен анализ на дан.практика, организира и осъществява облагателна дейност и събира приходи на държавния бюджет. Прави предложения в данъчната политика и подготвя нови нормативни актове, включително подготвя международни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. МФ организира и контролиране на дейността по емисията и изплащанията на държавни ценни книжа, организира отчетността и упр. на държавния дълг. Структура и правомощия на държавната администрация – съгласувана е в Закона за държавната администрация от 1993г., структурата й е следната: - Главно управление, териториално управление и данъчни служби. Към данъчните служби могат да се изградят и данъчни бюра. Главното управление осъществява ръководство и контрол на териториално-данъчните управления и служби, дава методически указания, обобщава и прогнозира приходи за бюджета. Териториално-данъчното управление ръководи и контролира дейността на държавните служби и бюра, осигурява и обслужване на главното управление и държавните служби, осъществява контрол върху определяне и събиране на държавни вземания. Данъчната служба извършва данъчна регистрация на данъчни субекти, определя конкретни размери на данъчните сделки, приема данъчни декларации, събира и отчита определени данъци, извършва данъчни проверки и ревизии.

Данъчните органи имат следните правомощия: - да изискват данъци, справки, сведения и др. носители на информация от контролните лица, имат право на свободен достъп да подлагат на контрол обекти, да изискват от ЕТ и търговските дружества при данъчни проверки и ревизии да декларират банкови сметки в страната и чужбина, да проверяват отчетността на контролни обекти, включително да установяват притежавани парични средства, материалните ценности и ценни книжа, да осъществява предвидени в закона действия по обезпечаване на документацията, включително да запечатват каси, складове, офиси и др. както и да налагат запор и възбр. за обезпечаване на държавните вземания. Да извършват насрещни проверки, да изискват от трети лица сведения и да изискват обяснения от проверени лица, да назначават вещи лица. При осъществяване на своите правомощия данъчните органи могат да изискват съдействие от МВР, а другите държавни органи и длъжностни лица са длъжни да им оказват съдействие.

Митническата администрация съгласно новия закон за митниците от ‘98г. митническата администрация е централна система и включва следните митнически учреждения: 1)Главно управление митници; 2)Районни митнически управления; 3)Митници; 4)Митнически бюра и митнически пунктове към митниците.


МФ осъществява общото ръководство и контрол върху митническата администрация. Главно управление митници(ГУМ) е стр-но звено към МФ и е ЮЛ(юридическо лице) със самостоятелен бюджет. То организира ръководи и контролира дейността на митническите учреждения, консултативни и учебни центрове, лаборатории и други звена необходими за тяхната дейност. Районни митнически управления са на пряко подчинение на ГУМ. Те организират, ръководят и контролират дейността в тяхната структура – митница, митнически бюра и пунктове извършват митническа дейност и осигуряват информационно обслужване на митниците и ГУМ. Митниците организират и ръководят дейността на митническите бюра и пунктове и заедно са основани. Изпълнители на митническия надзор и контрол. Митническата администрация участва в разработването и реализиране на митническата политика на държавата. Участва в разработване и изпълнение на международни договори и осъществяване на международни митнически връзки. Събира, анализира и съхранява информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Митническите органи осъществяват надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на ГКПП и на цялата митническа територия на страната. Те защитават икономическите интереси на страната. Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконен трафик на наркотични вещества, осъществяване на валутен контрол.

Правомощия на митническите органи: - да извършва проверки свързани с митническия контрол и надзор върху стоки, превозни средства и лица на граничните пунктове и на цялата митническа територия на страната. Да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения, свързани с митническия контрол и надзор, да изискват писмени или устни обяснения, да събират митнически сборове за внос и износ на стоки, да изискват заплащане равностойността на отнош. в полза на държ. стоки, когато липсват или са отчуждени, определят и събират ДДС и акцизи за вносни стоки, да налагат запор и възбрана за обезпечаване на недължими митнически сборове, правото да извършват личен преглед на лицата преминаващи държавната граница. В теорията се поддържа, че не лицата, а носените от тях стоки са обект на контролно правомощие. Закона за митниците задължава митническите органи да опазват имуществото, правата и свободите на лицата, да не разгласяват обстоятелства и факти станали или известни при изпълнение на служебните им задължения съгласно закона за държавния и финансов контрол към МФ се създава главно управление данъчно-финансов контрол, то е единно стойностно звено, юридическа личност със самостоятелен бюджет и се състои от главно управление и контролира цялостната дейност на данъчно-финансовия контрол, провежда единна ревизионна политика, извършва финансови ревизии на обекти определени от министъра на финансите, анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им.



обобщават и анализират резултати от ревизионна работа, предоставят отчети в главното управление. Министри, председатели на комисии към МС и ръководители на други ведомства упражняват и организират финансов контрол върху юридически лица и ръководят чрез финансови ревизии извършвани за целта от контролни органи обособени в самостоятелни ревизионни служби непосредствено подчинени на съответният министър или ръководител на ведомство. Органите на данъчно-финансовия контрол имат следните права: 1)на свободен достъп в ревизионни обекти; 2)да проверяват парични и материални ценности, счетоводна отчетност, документи и техните носители. 3)да изискват от длъжностните лица на ревизирания обект документи и справки, както и декларации и банкови сметки в страната и чужбина; 4)Да изисква от длъжностни лица писмени обяснения във връзка с ревизията, които следва да се прилагат като доказателства към ревизии; 5)да изискват сведения, актове, както и от данъци извлечения от с/ки на юридически лица и ЕТ извън ревизионното им и да извършват финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизираните. 6)с разрешение на съда и органите на принудително производство, да се запознават със следствието и др. материали, които имат значение за ревизията; 7)да назначават вещи лица; 8)да полагат обезпечителни мерки – запор и възбр. Върху имуществото на лицата от граждани за причинени вреди.



























обхвата на финансовия мениджмънт. Той се управлява от НС, Сметната палата и МФ.

2. Финансова система. Финансов мениджмънт


Финансова система – термините финансово стопанство, публично-финансова дейност, публични финанси по същество определят финансовата система в нейните основни подразделения - бюджет, финансиране на фирмите, банкова система. В теорията се под. различни становища относно структура на финансовата система. Според някои тя се състои от 2 звена, според други от 8 и според трети от 13. Всички становища от структура на финансовата система могат да се разделят в 2 групи:

1)Представят финансовата система като икономическо явление;

2)Представят я като организационно-институционен механизъм.

Финансовата система се свързва пряко с дейността на държавата. Според А.Ангелов финансовата система се състои от 5 звена: 1)фин. на предприятията; 2)бюджет; 3)задължително застраховане; 4)спестовно дело; 5)кредит.

Като изходно положение, чрез което се определя ст-ра на финансовата система се използва постулата “Държавният бюджет е основно звено във финансовата система”. В бюджета са формирани финанси, в рамките на които се използват средства. Състава на държавния бюджет се покрива от общата сума на приходи и разходи. Следващо звено са банките, неправилно е това звено да се нарича кредит. Невъзможно е като кредит да се определя дейността на банките като касов и емисионен орган.

Според някои автори няма основание да се обособява като самостоятелно звено спестовността. Това е традиционна и типична банкова дейност.

Следващо звено на финансовата система са децентрализираните финанси – финансите на търговските дружества. Има се предвид търговските дружества с държавно или общинско участие.

Следващо е задължителните застраховки – от съв.общ. продукт трябва да се правят отчисления за резервен фонд за застраховане от стихийни бедствия.

В рамките на ЕС е приета 3 директива от 93г. за задължителното застраховане на пътници в рамките на общността.

Някои автори разглеждат застраховането като финансова дейност.

Финансов мениджмънт – това е финансовото управление на фирмата. Предмета му се определя чрез отговора на 3 въпроса:

1)Каква е общата маса на капиталите, които трябва да бъдат инвестирани във фирмата?

2)Каква структура трябва да има актива на баланса?

3)Как трябва да бъдат набирани необходимите капитали?

В някои изследвания посветени на финансовия мениджмънт в обхвата на това понятие се включва и бюджета на фирмата. Той е публично-правно понятие 1)к-та пост., че бюджета се определя със закон и 2)тя определя ст-ра на финансовата система като предвижда, че общините имат самостоятелен бюджет. В ст-та се определя бюджета като пр. виждане и уравновесяване на приходите и разходите на публично-правните тела, а търговските дружества не са публично-правни тела за да имат бюджет. Трябва да кажем, че бюджетния контрол е извън

4. Предмет и метод на финансовото право(ФП)


ФП изучава механизма на финансовите операции, изследва правилата в съответствие с които се определят и събират бюджетните приходи, определят се правата и задълженията на финансовите субекти, контрола над операциите свързани с пуб. разходи, способностите за разграничаване на отговорност във финансовата система, едновременно финансова, бюджетна и данъчна политика. ФП е наука за управлението на публичните финанси и се характеризира преди всичко през кръга обществени отношения, които регулира. Мат. предмет на регулиране от ФП са отношенията на разпределение и изпо-лзване на съвременният общ. продукт, в резул-тат на който се акумулират фондове на публ. парични средства. Предмет на регулиране са следните фин-те. Обективни предпоставки, които съставят икономическата база на финансите са: 1)фин. със стойностна категория, която е резултат от наличието на стоково-парични отношения; 2)чрез механизма на Ф отношение се образуват и използват централни и децентрални парични фондове.

Метод на пр регулиране – анализът на пр. Рег-ламентация в сферата на Ф отношение, разкр-ива, че за тяхното адекватно уреждане трябва да се приложи власт. метод. В теорията съществуват две крайни разбирания относно регламентираните методи: - за съществуването на единен метод на правната регламентация; - и пр отрасъл, който има собствен метод на регулиране.

Методът във ФП е административно правен метод, но той разкрива особености в три насоки:

1)Относно пр уредба на право-пораждащи факти относно финансовите актове. Иманентен момент на понятието администрация е опер. самост. Във ФП опер. самост. е принципно несъвместима с властническия метод. Фин орг действат при обвързана компетентност. Оперативната самостоятелност тук е изключителна, защото Ф орган не може да преценява нито предпоставки за извършване на Ф дълг, нито размера му, кръга на задължителните субекти и права. Всичко това е предмет на изчерпателна нормативна уредба, която не оставя място за преценки за целесъобразност. Съществени особености в метода се разкриват спрямо Ф актове. Те са израз на обвързана компетентност.

2)В производството по изпълнение на задълженията финансовото право се определя от административното право. Фин.изпъл. процес се доближава до гражданския процес.

3)С оглед административната отговорност. От една страна е възможността глобата да се съразмерява със самият финансов дълг, от друга страна особеност на административната отговорност се изразява във възможността на административната санкция с гражданската отговорност. Неизпълнението на финансовите дългове води до причиняване вреди, които се покриват с гражданска отговорност. Примерно: наред с лихвата може да се наложи глоба. Такова комуникиране на административната и гражданската отгов е изключено в Адм право



Други реферати:
Резерват Царичина
Анализ на работата по качеството във фирма КАРИ ООД
Възможности за изграждане на контролинга в управлението на фирма
Курсова работа-Оценка на риска на работното място
Мотивация на персонала


Изтегли реферата



Мотивация на персонала - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия