Критерий

Първо българско царство

Второ българско царство

1.Държавна

уредба

Федерация, конфедерация (между славяни и прабългари), средновековна теократична монархия; централизираност

ханство(681-864г.), княжество(864-927г.), царство(927-1018г.)

Автократична феодална монархия, управлявана от цар; силно византийско влияние

2.Титулатура на владетеля

Хан ювиги(681-864г.);велик княз(864-927г.); цар(927 -1018г.);

“Симеон в Христа бога верен самодържец на всички българи и ромеи”, 1015г. – “самодържец българи”

1197г. (Калоян) – “цар на българи и власи”

1204г. (Калоян) – Крал

– “в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи”

След 1230г. – “в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”

1277г. – “Ивайло в Христа бога верен цар и самодържец на българите”

3.Престоло-наследие

Принцип на майората – първородният син е престолонаследника

893г. – от брат на брат ( от Владимир Расате на Симеон);

при насилствено сваляне или убийство – представител от друг род

Принцип на майората; принцип на съребрена линия; избор на Болярски съвет

4.Админи-стративна уредба; столично и провинциално управление

681г. –саракт(център, ляво и дясно крило);

803 – 814г. – Симеон премахва административния дуализъм; държавата е разделена на 10 комитати, които се управляват от комити, а комитатите са разделени на жупи, които се управляват от жупани. Централната част се управлява от “великите боили”, а околните комитати– от “малките боили”;

Върховната власт има владетелят – той е законодател, съдия и изпълнител. В управлението участва Съветът на боилите. Административните лица се наричат боили, а военните – багаини. Кавханът има важни военни и дипломатически функции, важна роля играе и ичергубоилът. Кавханът е заместник на владетеля, а ичерфубоилът участва в управлението на столицата и вътрешната област. Престолонаследника се нарича канартикин, а вторият син – боилатаркан. Важно място заемат народните събори (893, 918г.);

Столици: Плиска (681-893), 893-Велики Преслав, Скопие, Преспа, Скопие, Охрид(997-1018);

Абсолютна власт (законодателна, изпълнителна, съдебна) на владетеля, върховен господар на църквата; хори –военно-административни области, които получават името си от крепостта (града), която е център. Управителя на този град се наричат дук или кефалия. Чиновниците в тези области се наричат “практори”. Висши областни управители са севастите. Синклит – дворцов съвет играещ ролята на помощен орган. Севастократът и деспотът имат само престижна функция; те са назначавани от роднините на царя.

Великият логотет – пръв министър и сътрудник на царя.

Протостаторът (Велик воевода) – начело на войската

Настолник царев – грижи се за трапезата

Чашник царев – грижи се за питиетата на царя

Хранени хора – сядат на една маса с царя и ядат с него.

Столица – Търново

Важна роля имат съборите, но само до 1355г.

България е разделена на 3 части с различни владетели – Видинско, Търновско и Добруджанско царство

Междуособици; липса на централизация

5. Статут на българската църква

Народностен характер; 870г. – самостоятелна архиепископия;

893г. - патриаршия

1186 – възстановяване на българската архиепископия (Василий)

1204 – уния с римското папство; да ва се титла примас.

1235г. – статут на независима патриаршия

6. Архитек-тура и градо-устройство

Множество укрепени селища. Усилено строителство на църкви и манастири (кръстокуполни църкви) с множество скулпторни елементи

Строежи в труднодостъпни области, множество орнаменти в украсата на църквите, образуват се квартали в градовете

7.Изобра-зително изкуство

Живопис и иконопис, керамика, скулптура, дърворезба; развитие на школите

Тодор Стратилат

Орнаментална украса на ръкописа; развитие в Търново; влияние на византийската школа; Палеологов ренесанс

8.Книжнина

Превеждане и разпространение на богослужебни и църковни книги; създаване на оригинални съчинения (Климент Охридски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър), които са основа на славянската литература.

Лондонско евангелие, Енциклопедичен сборник;

Обучение в прицърковни и манастирски училища; усилено превеждане на книги