Ранната гръцка култура и философията

РАННАТА ГРЪЦКА КУЛТУРА И ФИЛОСОФИЯТА


Настоящата глава има за задача да проясни мястото на философията в ранната гръцка култура и да отговори на въпроса, защо тази култура поражда гледната точка на философията, но не допуска нейното обособяване като специализирана дейност.

Според общоприетия възглед философията се определя от своя предмет, от това, че се занимава с най-общите въпроси на обективната реалност, с кръга от универсални истини, отнасящи се до природно-космичното и общественото битие. Философията непременно развива система от възгледи по тези въпроси, които се осъзнават от философа и обикновено се свързват в текст. Но това определение въз основа на предмета не сочи кое е общественото основание един човек или определена обществена среда да се занимава с философия, нито разкрива социалната роля на философа. Очевидно философията не е само предмет, който се избира, или начин на мислене, а и един вид социална роля, допускаща изказването на универсални истини. Тази роля може да се изпълнява на определени обществени плацове, които поради начина на общуване върху тях раз-виват особеното философско слово.

С определянето на философията като социална роля става допустимо да се питаме за формите на нейното скрито съществуване както до обособяването й в отделна дейност, така и след това. Защото и по-ранните култури, непознаващи предмета философия, се интересуват от общите въпроси на битието, и културите, в които философията съществува, удовлетворяват този интерес не само открито чрез философия, но и скрито в ред други дейности.

Особеностите на философстването в ранна Елада. В ранна Елада не се упражнява философия в тесния специализиран смисъл на думата. Дори философското творчество на Аристотел е подчинено на синкретизма, характерен за ранната гръцка култура – покрай специалното философско умозрение откриваме в него по-скоро едно всезнание. Доколкото се развива в среда на затворена общност, културата на ранна Елада отхвърля специализацията, не понася разнообразието на дейностите. Основната грижа на тази култура е не толкова да усложнява и развива човешката среда, колкото да я държи отворена към отвъдността на природно-космическия свят. Така че в ранна Елада общите въпроси на битието са в известен смисъл по-съществени от всякакви други частни въпроси. Настроена принципно континуално, ранната елинска култура е по особен начин философски умозрителна. Само че тя философства скрито, преди всичко в границите на традиционните празници.

От друга страна, ранната елинска култура носи редица белези на отвореност. Вършеното на нейните празници континуализиране на погледа към света става по разни начини и вследствие на това се разсейва и формализира. Отвореността става причина развиваните на тези празници речеви актове да се откъсват и обособяват в идеални форми на текст. Както показахме, такава идеална форма става епическият жанр, който, откъснат от породилия го празник, поема празничната трансцендентна и континуална гледна точка към света. Няма нищо чудно, че голяма част от ранните елински философи се изразяват в епос - в границите на елинската култура епосът е най-напред това, което ще бъде по-късно философската проза: идеално текстово средство за универсално действие. В своя ранен скрит вид на епос философията е възможна поради трансцендентната и континуална гледна точка на празника, а оттук и на затворената традиционна елинска култура, представяна от него. Тази гледна точка започва да се обособява и осъзнава поради усилване на тенденцията към отвореност в елинската култура. Така че едро гледано, философията се ражда, когато трансцендентните интенции, поддържащи благото на един зат-ворен колектив, изгубят колективния си адрес и се превърнат в твърдения, които моделират благото на отделния човек или се адресират до него като обикновено знание.

Речевите актове на елинското философстване. Историята на ранната елинска философия показва нейното необособено скрито съществуване в разни видове слово. Като търси в тях свой език,


Други реферати:
Стара история
Психология на пола
Психология на полицейската дейност
Психология на полицейската дейност
Психология на полицейската дейност


Изтегли реферата



Психология на полицейската дейност - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия