Ресоциализация и интеграция на криминално проявени лица

1.Просициално повед.е дейност, нас

очена към благополучието на друг-ите.С/ед Кенрик тази схема предст-вя най-ясно просоц.поведение:



чист алтруизъм






доброта

просоц.поведение

Алтруизма е друг израз на същото понятие, т.е помощ за к-то не се очаква награда. Просоциал.поведе-ние пряко се отнася и към емпатия-та.К.Роджърс за емпатията-да съпре

живееш другия без да напускаш св-оята собствена позиция.Тя е форма с к-то аз-ът, личността се въвлича в живота на другия.Форми на просо-циално поведение- система за подпо

магане и възстановяване на реално-то равенство(чрез компенсация на-пр.)и психическо равенство. Социал

ни норми свързани с просоциално-то поведение- норма за соц.отговор-ност(оказване на помощ)и норма на взаимност-реакцията когато получа

ваме помощ, чувството на призна-телност.Трябва да има баланс м/у двете. Егоизма обратно на алтруиз-ма е предпочитане на личните инте-реси пред общите.Девиантното пове

дение е поведение к-то не съответс-ва и нарушава функциониращите в социалното пространство легални социални норми. Девиантност е от-клонение от съответния еталон на поведение. Развиват се различни те-ории за детерминация на девиантно

стта - генетично предразположение, податливост на чуждо негативно влияние, деформиращо влияние на социалната среда и др.Девиантните действия най-често се извършват от лица със смущения в ценностната система, интересите и позициите на личносттаДевиантното поведение се свързва и с деформация на самите социални норми - изостав-ане на социалните норми от ре-алните нужди на времето. При деформации на морални и правни норми като консерватизъм, неа-декватност на времето се наблю-дават силно негативни последици върху поведението. За възникването на девиантността могат да повлияят и различни деформации на обще-ствените отношения - кризисни периоди в развитието на обще-ството, през които значително нама-ляват възможностите за положи-телно въздействие върху личността, за формиране на положително отношение у гражданите към изискванията на социалните норми. Деформираща роля играят обще-ствените конфликти; политическа конфронтация, противопоставяне и др.










































10. Нагласа е начина по к-то чо-век присъства в определена ситуация. Той обозначава насочеността на ми

сленето, дълбоките диспозиции на нашата личност, отношението ни към някои ценности. Съществуват лични нагласи, отнасящи се един-ствено до индивида(напр. естети-чески предпочитания) и социални нагласи(политиечски избор). За едн

ите и другите е характерно, че става въпрос за съвкупност от лични реак

ции спрямо определен обект-изве-стен е феноменът илюзия на тегло-то изследван от Фехнер чрез експе-римент с повдигане на тежести.На-гласата предхожда поведението.Тя е готовност за предстоящо действие

Социалната нагласа играе съществ-ена роля при изграждането на на-шата представа за човека с когото влизаме в контакт. Всяка нагласа съдържа вярвания, убеждения, идеи афекти. Нагласите могат да се изме

нят по различен начин. Те могат да се променят чрез дейността, к-то е съзнателно избрана от личността и е приета като значима. Те могат да се променят и чрез убежденията. Те са ценностни отношения към опре-делено събитие и се обективират чрез измерения за добро лошо, кра-сиво грозно, полезно неполезно.Те могат да се променят и тези проме-ни раждат други промени-нагласите влияят на мислите, емоциите, пове-дението. Според модела на М. Фишбейн и Ф. Айзен (наречен модел на планираното действие) връзката между нагласата, вярванията на човека и поведението е следната: вярванията на човека влияят върху нагласата да се действа по определен начин; те влияят както върху субектните норми на поведение, така и върху осъзнаването на това къде и как човек следва да контролира поведението си.




























































3.Прилагането на научен подход озн-ачава да се разглежда поставената те-матика чрез прилагането на научни методи. Научният подход е обекти-вен и надежден.В съвр.психология ка

то подходи за изучаване на областите в поведението и психич.процеси са приети бихевиористки, биологически

феноменологически, психоаналити-чен и когнитивен подход. При про-веждането на конкр. псих.изследва-ния се прилагат различни методи повечето от к-то вкл. в себе си сле-дните етапи: 1.подготвителен или формулиране на хипотеза, 2 -разра-ботване на методика и избиране на методи3.провеждане на изследване. 4. количествено и качествено интер-претиране на фактическия материял и предсавяне на резултатите. Хипо-тезата е твърдение по дадена тема или въпрос, к-то може да бъде прове-рено с научни средства и методи. Основни методи са екпериментален, корелационен и метода на наблюде-нието. Експеримента е научен метод, к-то позволява да се правят заклю-чения за отношенията причина-следствие. Е. включва внимателно наблюдение на ефектите на една или повече променливи(независими) в/у една или повече зависими променли-ви, при внимателно контролирани условия и разпределение на лицата в групите. В основния си вид Е. се провежда в две групи изследвани едната от к-то е контролна. Експери-ментатора не трябва да допуска субе-ктивно отношение към основната и контролната група. Експеримент в/у социалния климат под ръководството на К.Леви - възрастни лидери на клу-бове за деца се държат по три разл-ични начина - автократичен, демо-кратичен и либерален. При автокра-тичния са характ.висока степен на контрол, без да се дава свобода, при демократ.-по-ниска степен на контр-ол и лидера е активен при стимулира-не на групата и либерален - пасивен лидер. Установено е, че при 1- вия тип лесно се стига до агресия и враждебност в групата и резултатите не са толкова ефективни при работа-та както при демократичния тип, к-то развива и оригиналност и инициатив

ност, а при либералния- има малко свършена работа с ниско качество.

























































7. Терминът личност произхожда от латинското персона, с което в древността са обозначавали маската, с която са играели актьорите. Личност имаме предвид преди всичко социални качества, всички онези социални характеристики, които човек е придобил по време на своята дейност, човекът като носител на съзнание, човекът като активен субект на определена социална среда, който присвоява натрупания социален опит. Личност наричаме човека способен да избира своите цели и да насочва своето поведение така, че да направлява хода на собствения си живот, както и да влияе върху света, в който живее, утвърждавайки по този начин своето неповторимо присъствие в него.Личността не се ражда, тя се “заражда”, след като човек постигне определено равнище на психично развитие – цялостност на психичния живот, активност и инициативност на поведението, смислова организация на съзнанието, собствени морални и ценностни критерии, самосъзнание и самооценка. В западната психол.голямо влияние има теорията за структурата на личността на З.Фройд- то (безсъзнателно подчиняващо се на принципа на удоволствието), аз (рационалното), свръхаза (носител на морални принципи). Бихевиористите развиват теорията за социалното учене на личността. Според тях истинския предмет на психол.е поведението на човека от раждането до смъртта. В основата на тяхната теория е схемата “стимул-реакция”, а центр.място заема ученето.С/ед представител.на хуманистичното направление в психолог.интересът на учените трябва да е насочен към самата личност, нейната структура и интимно съдържание.За тях е важно и как личността се отнася към самата себе си. Централно място в теорията за личността на човека заема понятието самооценка. Централно място във възгледите на Е. Маслоу са мотивите на човешкото поведение подредени в йерархична система /. В основата и са поставени физиологичните подбуди /потреб-ности/ и те са глад и жажда. След това следват нуждите от сигурност и защита: сигурност срещу нападение, избягване на болката, свобода от нахлуване в личния живот. Над тях се разполагат нуждата от любов, уважение и принадлежност. Още по – високо са потребностите от самооценка, от увереност и гордост. На върха на йерархията е потребността от самоактуализация – основната движеща сила за себеосъществяването












4.Прилагането на научен подход озн-ачава да се разглежда поставената те-матика чрез прилагането на научни методи. Научният подход е обекти-вен и надежден.В съвр.психология ка

то подходи за изучаване на областите в поведението и психич.процеси са приети бихевиористки, биологически

феноменологически, психоаналити-чен и когнитивен подход. При про-веждането на конкр. псих.изследва-ния се прилагат различни методи повечето от к-то вкл. в себе си сле-дните етапи: 1.подготвителен или формулиране на хипотеза, 2 -разра-ботване на методика и избиране на методи3.провеждане на изследване. 4. количествено и качествено интер-претиране на фактическия материял и предсавяне на резултатите. Хипо-тезата е твърдение по дадена тема или въпрос, к-то може да бъде прове-рено с научни средства и методи. Основни методи са екпериментален, корелационен и метода на наблюде-нието. Корелационният метод се из-ползва за да се определи свързана ли е някаква променлива, к-то ние не мо

жем да контролираме, с друга к-то ни интересува - корелират ли се те поме

жду си, имат ли логическа връзка. Съществува положителна, отрицател

на и нулева корелация. В статисти-ката коефициента на корелация се нарича индексът, к-то изразява сте-пента на свързаност на две определе-ни променливи. Положителната ко-релация означ., че когато едната от променливите се увеличава и др.се у-величава също, отрицателната корел. означ. че когато едната променлива се увеличава др.намалява и нулевата е липсата на линейно взаимодействие м/у тях. Видове корелации - бисериал

на, рангова, множествена и канонич-на. Експеримента е научен метод, к-то позволява да се правят заклю-чения за отношенията причина-следствие. Е. включва внимателно наблюдение на ефектите на една или повече променливи(независими) в/у една или повече зависими променли-ви, при внимателно контролирани условия и разпределение на лицата в групите.




























































8. Извършването на всяко конкретно престъпление, свързано с нарушаването (неспазването) на едни или други правни норми, е причинно обусловено явление. За неговото извършване влияят като външни (екзогеннии), така и вътрешни (ендогенни) фактори. Извършителите на престъпления или не са подготвени или не са в състояние да направят реални оценка на ситуацията и на своите задължения да се съобразят с изискванията на нравствените и правните норми. Неподготвеността на личността за пълноценен социален живот е съществена причина и за неспазването на правните норми. Това най-често се свързва със смущения в ценностната система на личността и в деонтичното и отношение към действителността. Билого.направл.обхваща мн.теории, к-то третират престъп.от биолог позиции. Такива са теори. за “родения” престъпник, за наследств.предразполож. към престъпл. хромозомната теория,теор.за конституционалното предразпо.към престъпл.Родонач.на това направл.е Ч. Ломброзо с теор.си за “родения” прест.С/ед него “престъпниците не се създават-те се раждат”и основ.причини за прест.поведен. са заложени в биолог.природа на човека.Описва цяла система от биолог.признаци, х-ни за прест-ците.като аномалии на черепа, тялото,мозъка, на база своите наблюд. върху лица от психиатрич.и затворнич. заведения.Определя 4 типа престъпн.-роден, случаен, душевноболен,престъпн.по страст. В насл.теория за перстъпл.се приема,че биолог.наследяване става индире-ктно, чрез опред.особености на типа висша нервна дейност(характер, темпер., способност).С/ед хромозом-ната теория наличието на 47 хромозом у някои лица се свързва с престъп.им поведение,к-то не се доказва с посл.през г.изследвания. Фройд поставя борбата м/у съзн.и подсъзнатело у човека в основата на претъп.му поведение. Атнисоц. инстинкти на ч.за агресия,полово влечение и страх с/у нравствените му устои.Теорията за фрустрациите-л.подложена на стрес,разминаване на желано и действ.обуславя редица противоправни действия.Теорията за невротизма на Айзенк има научо-приложен х- ер и разраб.структура на л-стта с три компонента: екстраверсия,невротизъм и психо-тизъм,к-то са видоизменч. от соц. въздействие на средата.Теор. за факторите на Кетлер-чрез методите на статист.за 1-ви път прест. се разглежда като статист.закономерн., к –то се определя от мн.фактори-демогр., социално-иконом., климати-чни, георгафски и др.Теор.на Дюргхайм за аномиите (липса на норматив.регулация, неефективност или противоречив.на същата) и соц.дезорганизация на обще-то ги опр. като осн.фактори на престъпн, особено в периоди на соц.преход.













5.Етичния кодекс на бълг.психо-лози е адаптиран и приет на Об-що събрание на Дружеството на психолозите в Б-я през 2005г. и е съобразен с изискванията на евро

пейската федерация на психологи

ческите асоциации. Основните ет

ични принципи заложени в него са - уважение на достойнството и правата на личността(правото на личен живот,конфиденциалност и т.н); компетентност-задължител-ен висок стандарт, предлагат тех-ники и услуги за к-то са квалифи-цирани; отговорност към своите колеги и техните постижения. Пс-ихологът трябва да осигури инфо-рмирано съгласие при работата си по определен проблем. Това озна-чава,че на клиента е изяснено вси

чко относно процедурите за псих. интервенции и той е дал своето съгласие за тях. Психологът носи морална отговорност за качество-то и последиците от професион.си дейност. Той няма право да изпол

зва профес.си взаимоотношения за основа на бъдещи лични таки-ва, религиозни, стопански, поли-тически или др.интереси. Пси-холозите създават и развиват на-деждни системи на знанието, баз

ирани на изследвания и прилагат това знание към психичните про-цеси, човешкото поведение и раз

витие в различен научен и соци-ален контекст. Психолозите съдей

стват да се създава и развива прак

тиката на информираните съжде-ния и избори, отнасящи се до чо-вешкото поведение и за подобря-ване на условията на живот на хо-рата и на обществото като цяло.







































































14. ОСНОВНА ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА-Повишаване на пригодността за заетост на лица, изтърпели ефективно наказание “лишаване от свобода” и подпомагане ресоциализацията им  в обществото.  Създаване на условия за трудова заетост на освободените от МЛС лица и намаляване на безработицата; ·  Осигуряване на професионално обучение на освободените от МЛС лица;  Повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на освободените от МЛС лица, с цел промяна на обществените нагласи и стереотипи към тях;  Насърчаване на работодателите за наемане на бивши затворници; Усъвършенстване на механизма за координация между ангажираните институции и организации за ускоряване ресоциализацията на освободените от МЛС лица и  оказване на социална подкрепа. Програмата се финансира от държавния бюджет.Основни принципи-прозрачност и гласност при реализиране на програмата; доброволност и равен достъп за участие в програмата;  Законосъобразност , Недопускане на дискриминация, основана на етническа принадлежност, пол, възраст, религиозни убеждения, политическа принадлежност и други признаци; и др. Дейността по програмата вкл. информиране и консултиране на освобождаваните от местата за лишаване от свобода български граждани относно възможностите за социално подпомагане и интеграция; правата и задълженията и възможностите за трудова реализация ; организиране на срещи с работодатели, представители на неправителствени организации и институции, с цел повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на освободените от МЛС лица и  промяна на обществените нагласи към тях; психологическо подпомагане на освободените от МЛС лица; мотивационно обучение на освободените от МЛС лица и др.В пенитенциарната практика понятието ресоциализация се разбира, като “връщане на затворника в обществото след неговото освобождаване”, а като дейност това означава подготовка на затворниците за живот на свобода. Като обща постановка е утвърдено разбирането, че подготовката за свободен живот започва още с постъпването на лишения от свобода. Предполага се, че в процеса на пенитенциарно третиране по време на основния период от изтърпяване на присъдата затворникът би следвало да промени личностните и поведенческите си нагласи и да придобие социално–релевантни умения за социално вграждане. Основната цел на работата в периода на интензивна подготовка за живот на свобода е: Мобилизиране, активизиране и развитие на личностните и социалните ресурси за постигане на готовност за социално вграждане и законосъобразен начин на живот на основата на позитивна жизнена стратегия.














6. Съществува твърдение, че няма друго живо същество, което така пос-ледователно и безсмислено да изби-ва себеподобните си в своята отно-сително кратка история като човека. Това твърдение поставя въпроса за човешката агресивност пред изсле-дователите не просто като любопи-тен факт от човешкото поведение, но и като сложен социален и общочо-вешки проблем, чиято дефиниция и същност са от особено значение. Аг-ресивността е разрушително поведе-ние, което е злонамерено и цели пре-дизвикване на вреда. Наблюдаваме различни видове агресивни действия, защото агресията може да приема много форми. Най-често използвана е класификацията на А. Бъс, който разграничава три направления: 1) директно - индиректно; 2) физическо - вербално и 3) нападение – заплаха. Съществуват различни теории, к-то се опитват да обяснят агресивното по

ведение на човека. Най-общо могат да се разделят на биологични, бихе-виористки, когнитивни и теории за со

циалното ноучаване. Водещо място в разглеждания проблем има раз-бирането на Фройд, че агресивността е вроден нагон и че човекът е инстинктивно предразположен към агресивност. По своята вътрешна същност нагонът към смъртта има разрушителна енергия. Когато е насочен към външни обекти, агресивността приема садистични форми и се проявява във враждебност, обиждане, нараняване, убийство. Насочен навътре към самия себе си се проявява под формата на автоагресия от мазохистичен тип, към самонаказание, самоубийство. Агресивното поведение се определя от мнжество фактори, включващи социалните, когнитивните, ситуационните, факторите от обкъжаващата среда, както и от вътрешни фактори, изразявщи личностовите черти на индивидите, предразположени към агресия. Агресивната личност често прибягва до враждебни действия в междуличностните отношения, проявяващи се в даден социален контекст. Като основен фактор за аг-ресията може да се определи и фру-страцията. Фрустрацията в превод от латински език означава осуетяване. Под фрустрация се разбира отказ или липса на нещо, което личността силно желае, но не може да постигне по вътрешни или външни причини.

Фрустрацията може да се дължи на липсата на обект (липса на храна) или на срещане на препятствие по пътя към задоволяване на желанията. Трудностите се наричат външни, когато произлизат от средата (на дървото има плодове, но пазачът бди), вътрешни, когато зависят от индивида (неговото морално чувство му забранява да мародерства). Все пак фрустрацията не се определя чрез препятствието, защото нищо не ни позволява да знаем, какво ще бъде преценено като препятствие от субекта. Една и съща ситуация може да се приема като благоприятна от един човек и като фрустрираща от друг.

































2. Девиантното поведение винаги се разглежда в рамките на релацията поведение - социални норми. С помощта на социалните норми се регулира, контролира и оценява поведението на хората, определят се обществено допустимите граници във взаимоотношенията помежу им. Те са определени изисквания предя-вени от обществото към поведението на личността и нейните взаимо-отношения с едни или други общно-сти и обществените институции. Нормите по своята същност са насочени не към отделен човек, а към всички хора част от социалното пространство. Девиантното поведе-ние е негативно отклонение на поведението, което не е съгласувано с нравствените и правни норми. Това поведение в своята същност не се свежда само до обикновен механичен сбор от действия и постъпки -свързани са с вътрешния свят на личността и се предхожда от отклонения в нейните потребности, мотиви и ценности.За възникването на девиантността могат да повлияят и различни деформации на обществените отношения - кризисни периоди в развитието на обществото, през които значително намаляват възможностите за положително въздействие върху личността, за формиране на положително отношение у гражданите към изискванията на социалните норми. Деформираща роля играят обществените конфликти; полити-ческа конфронтация, противопо-ставяне, недоверие към държавните институции. девиантния поведен-чески акт най-често възниква, мотивира се и при т.нар критични ситуации. Много често девиантно формищото поведение не се осъзнава като вредоносно или много трудно се избират варианти на поведение, съобразени с изискванията на социалните норми. Теорията за невротизма на Айзенк има научо-приложен х- ер и разраб.структура на л-стта с три компонента: екстраверсия,невротизъм и психоти-зъм, к-то са видоизменч.от соц.въз-действие на средата. Теор.на Дюргхайм за аномиите (липса на норматив.регулация, неефективност или противоречив.на същата) и соц.дезорганизация на обще-то ги опр. като осн.фактори на престъпн, особено в периоди на соц.преход. Това са две от основните теории обясняващи девиантното поведение.






9. Антисоциалната личност е в кон-фликт с обществото, който се изра-зява в прояви на аморално, неетич-но поведение и пренебрежение на социалните норми. Антисоциалните личностти често проявяват раздраз-нение, агресивност и безотго-ворност. Обичайно за тях е нарушаването на физическите или емоционални права на другите. При тях има липса на стабилност и липса на чувство за вина. Дефиницията за антисоциална личност се разбира в контекста на една по-широка категория. Свързва се и с разстройство на личността когато един човек  използва непрекъснато различни механизми за справяне с дадена ситуация, но по неправилен начин и безрезул-татно. Разтройствата на личността не са нетипични епизоди, а постоянно проявяващи се стилове на поведение и мисъл. Употребата на наркотици и алкохол могат да причинят или да усилят проявата на тези разстройства. Силата им може да стане още по-голяма ако на лице са и други психически проблеми. Обикновенно поведенито при този тип разтройство започва да се проявява преди петнайстата година и продължава през зрялата възраст. Изявява се чрез антисоциални и безотговорни постъпки и действия, включващи грубост и импулсив-ност, неефективност в работата и ниски оценки в училище. Някои от симптомите са дисфория, нетърпи-мост към скуката, чувство за оне-правданост. Хора с това разстройство трудно поддържат близост с други хора. Антисо-циалната личност, определяна още като социопат или психопат, често стига до конфликти с обществото поради проява на аморално и неетично поведение. Социопата често стига до употребата на алкохол и наркотици и поведението му в много случаи води и до лишаването от свобода. Причините за изграждането на една личност като антисоциална са основно биологически или генетични и факторите на средата. % на хората с антисоциално поведение е особено висок сред затворниците, също така са правени изследвания за връзката на атнисоциален родител и влиянието му при формиране на антисоциална личност.








11. Човек е социално същество. Той живее, развива се, променя се и се адаптира спрямо социалната среда и изисквания в различни по своята същност и съдържателност групи. Социалната група е съвкупност от хора, които се намират в определени взаимоотношения по между си, били те малки групи (първични) или вторични, формални или нефор-мални. Групата съществува чрез своите членове, но тя е нещо повече от механичен сбор, защото тя е в състояние да влияе върху своите членове и в голяма степен да формира мисленето и поведението им. Групата винаги в една или друга степен е мястото където човекът се чувства защитен. Тя е и мястото където индивидът задоволява своите разнообразни потребности - като се започне от потребността за сигурност и оцеляване и се стигне до висшите духовни потребности. В зависимост от характера социалното взаимо-действие, хората се приобщават към различни по вид групи: трудово-производствени, интелектуални, политически, религиозни, учебни, социално-познавателни, развлека-телни, здравно-лечебни и т.н. Групата е социална среда, с която индивидът е в непосредствено взаимодействие. В този аспект, групата може да бъде разглеждана като сложна съвкупност от социални явления, процеси и дейности, които имат решаваща роля за формиране и изява на едни или други личностни качества на включения в груповата дейност индивид. Хората в група са в състояние на обвързаност и зависимост (рационална или емоционална) и осъществяват връз-ките си универсални (наблюдавани във всички човешки групи) модели на групово взаимодействие. Модели на универсално групово взаимодействие са: кооперация, конкуренция, конфликт, аком-одация, асимилация. Коопе-рацията – е универсален модел на групово взаимодействие, при който двама или повече души, които живеят или работятя заедно, разделят усилията си (труд, функции, дейности, работа) най-често в зависимост от възможностите си и обединяват резултатите си, за да постигнат споделяните между тях намерения, стремежи, цели. Конкуренцията - е универсален модел на групово взаимодействие, основан на естествената и универсална нагласа на хората да се сравняват помежду си. Тя е специфичен механизъм за стимулиране развитието на личните качества на хората в групата. Конфликт - сблъсъкът между гледни точки и модели на поведение. Различията са в това, че ако при конкуренцията специфичните групови норми се съблюдават, при конфликта те се игнорират. Въвличането в конкурентно взаимо-действие е дискретно, индиректно, а при конфликта е явно, открито, директно. Конфликтът винаги е свързан с противоречия и противо-поставяне между участниците в него. Акомодацията – приспособяването, примирението, компромисът, кон-сенсусът, постига се баланс между индивидуалните гледни точки и модели на поведение в група, и е доминиран най-често от общност в потребностите, интересите, целите. Асимилацията – е модел на групово взаимодействие, при който доминиращите (в резултат на индивидуални способности, дарби, знания, умения, опит) личности успяват да наложат своите идеи, представи, виждания, вярвания, своите потребности, интереси, очаквания, своите ценности като групови ценности.








12.Организирането и провеждане на групи са свързани със справяне с разл.проблеми /за адаптация към условията в затвора, справяне с алкохола, с агресията, за подготовка за излизане и пр./, за социално учене /социални умения, комуникативни умения, умения за себепредставяне, за търсене на работа и др./ Класификация на груповите психотерапевтични техники- според Ж.Годфруа основните технологии за групово повлиявне могат да бъдат класифицирани приоритетно използваните методи на работа в две разновидности: интрапсихични групи - е осъзна-ването на неадекватността в пове-дението и дискутирането на поведе-нческите модели и ценности като метод и поведенчески групи - чрез промяна в поведенческите модели се достига до промени и в съзнанието на хората. Така към интра-психичните се числят: групите за срещи, транзакционните групи, психоналитичните групи, групите за психосинтез, арт-групите, а към поведенческите групи са: Т-гру-пите, групи за телесна терапия, темо-центрирано взаимодействие, психо-драма и др. Т-групите са групи за развиване на сензитивността, целта им е формиране на оптимални междуличностни отношения, което пряко кореспондира със повишаването способностите за социална вградимост на участниците. Основните идеи заложени в тренинговата методика са свързани с използването на групата като своеобразна обучаваща лаборатория, коетодава възможност за споделяне на собствен опит и прилагане (трениране, използване) на наученото в условията на безопастна подкрепяща среда – напр. анлизиране на ситуации, самопредставяне, обратна връзка и експериментиране. Водещ принцип в тренинговото обучение е спазването на актуални групови правила и съблюдаване на нормата "тук и сега". Групи за срещи (интеракционни групи)- основни понятия в тази групова работа са саморазкриване, самосъзнание, отговорност, внимание към чувствата, спомагат за укрепване на личностния идентитет, което означава достигане на по-висока степен на личностна зрялост чрез механизмите на задълбоченото разкриване на личностни проблеми пред другите и получаването на обратна връзка. Като основни правила в една група могат да се изведат следните:"Тук и сега", принцип, който задава ориентацията на работа към преживявания и поведение дадения момент, а не към миналото или бъдещето; Искреност и откритост - не се допуска лъжа и лицемерие, тъй като те затрудняват получаването на обратна връзка; Принципът Аз - в центъра е личността, нейните преживявания, чувства, състояния; Активност - всички упражнения са насочени към активиране на личността и недопускане на пасивно отношение; Конфиденциалност - етично спораз-умение за запазване на тайна в споделянето на информацията. Във всяка терапевтична група, подчертано високи изисквания се поставят и към водещия-той е в центъра на групата. Той отговаря за нейната организация, за функционирането й, за провеждането на занятията, за избора на темите, за самочувствието на членовете й, за ефективността от работата, за удовлетвореността от изпълнението на целите и задачите. Често пъти именно личността на водещият е гаранция за успеха или неуспеха на групата, затова и изискванията към него са от особена значимост за развитието на груповия процес.








13.Човек е социално същество. Той живее, развива се, променя се и се адаптира спрямо социалната среда и изисквания в различни по своята същност и съдържателност групи. Групата винаги в една или друга степен е мястото където човекът се чувства защитен. Психокорекционни групи - организиране и провеждане на групи за справяне с проблеми /за адаптация към условията в затвора, справяне с алкохола, с агресията, за подготовка за излизане и пр./, за социално учене /социални умения, комуни-кативни умения, умения за себепредставяне, за търсене на работа и др./ Тренинг групи (Т-групи). Началото на тяхното създаване е свързано с името на К. Левин. Наричат групи за развиване на сензитивността. Функционирането на тренинг-групите е ориентирано към формиране на оптимални между-личностни отношения, к-то пряко кореспондира със повишаването способностите за социална вградимост на участниците. Основните идеи заложени в тренинговата методика са свързани с използването на групата като своеобразна обучаваща лаборатория, което дава възможност за споделяне на собствен опит и прилагане на наученото в условията на безопастна подкрепяща среда – напр. анлизиране на ситуации, самопредставяне, обратна връзка и експериментиране. Водещ принцип в тренинговото обучение е спазването на актуални групови правила и съблюдаване на нормата "тук и сега" /непосредствено обучение чрез преживяване/. Като надежден обяснителен модел за личностно развиващия ефект от груповата работа най често се предлага т.нар. "прозорец на Джохари" В този популярен графичен модел личността и нейната способност за общуване, самопредставяне, социално вграждане, самоутвърждаване и т.н. е представена като прозорец с четири различно широки (отворени) рамки: Арената олицитворява актуалната лич-ност. Всичко, с което “Аз” се представя пред другите хора, като се започне от обличането, ръкуването и т.н. Фасадата олицетворява интимната личност. Това е своеобразна личностна и поведенческа област, която е затворена за другите. Тук са моите мечти, табута, сакрални ценности, интимни връзки, непрестижни спомени и т.н. Аз знам за себе си, но другите не знаят за мен. “Сляпото петно” е несъзнаваната или пък недоо-ценявана поведенческа рамка. Това са тези мои особености, черти на характера и поведенчески привички, които другите знаят за мен, но аз не знам за себе си. Последният фрагмент от разглежданата графична характеристика е в рамката на неизвестното в т.ч. несъзнаваното. Това са тези индивидуални особености, които не са видими. Те са непознати, както за мен, така и за другите. Зад тази прозоречна рамка са складирани нашите инстинктивни импулси. Като най-ценна прид-обивка от Т-групите може да се определи формирането на способност за самоконтрол над собственото поведение. В конкретната работа всеки един терапевт се придържа към определен стил на ръководене на групата, причисляващ се към демократичния, либералния или авторитарния. Практиката сочи, че най-предпочитан е демократичният стил(политиката се определя от групова дискусия и групово вземане на решения. Общи етапи и пътища за постигане на груповите цели.







15.Асоциацията е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в частна полза. Цели на Асоциацията са да подпомага дейно-стите по ресоциализация на лишените от свобода и реформата на пенитенциарната система в България в съответствие с европейските стан-дарти за третиране на лишените от свобода. За да може успешно да се реализира реформата в пени-тенциарната система на Република България е необходимо държавните органи, неправителствения сектор – донори и оператори на средства да имат изградена единна стратегия с унифицирани критерии относно приоритетите на реформата, за които да се финансират и реализират проекти. Въвеждане на комплексни модулни програми, подпомагащи прилагането на динамичната сигурност в местата за лишаване от свобода - ангажирането на лишените от свобода в смислени дейности за изграждане на умения и способности за бъдеща социална реинте-грация;  Квалификация на персонала в местата за лишаване от свобода и следствените арести; Изграждане на ресоциализационни центрове в местата за лишаване от свобода и центрове за постпенитенциарна подкрепа в обществото; Стартиране на пилотни проекти за изграждането на пробационни центрове в населените места; Изработване на стратегия за борба с корупцията и апробирането на антикорупционни практики в системата на местата за лишаване от свобода; Промяна на отрицателните нагласи в обществото към проблемите на настоящите и бившите лишени от свобода и към въвеждането на алтернативи на наказанието лишаване от свобода и задържането под стража; Квалификация на затворническия персонал и промяна на манталитета: Алтернативи на наказанието лиша-ване от свобода: пробационни цент-рове за постпенитенциарен надзор и подкрепа и изпълнение на алтернативи на наказанието лишаване от свобода – обществено полезен труд и условно осъждане. Асоциацията реализира целите си чрез: срещи с осъдените и подпомагането им в търсенето на възможности за социално вграждане след освобождаването; Консултации на изтърпяващите наказание по повод признати им от Закона субективни права и интереси; Подпомагане на освободените в търсенето на работа и жилище и обществено поръчителство; Популяризиране проблемите на осъдените и на пенетенциарните служители в масмедиите Един от проектите е .Проект “Място под слънцето” – изграждане на ресоциализационни центрове за постпенитенциарна подкрепа и надзор за предсрочно условно освободени и изтърпели наказанието си лишаване от свобода лица; Очакван резултат – повишаване броя на интегрираните в обществото бивши затворници; повишаване доверието в държавните институции, намаляване броя на рецидивната престъпност и др.










Други реферати:
Българската Възрожденска просвета и култура
Образът на човека според Свети Тома Аквински
Цъква и култура в българските земи, XV-XVII век
Дорийското заселване при дополисния период
Общност и общество


Изтегли реферата



Общност и общество - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия