Реторика и публична реч

Реторика и публична реч

Според античната реторика ораторската цел е послужила за обособяване на реторическите видове: убеждаваща и разубеждаваща на политическото красноречие; обвинителна и защитна на съдебното красноречие; порицаваща и възхваляваща на епидейктическото (тържественото) красноречие.

Според Цицерон ораторът осведомява и убеждава слушателите, доставя удоволствие и вълнува. 

Реториката е теория на публичното слово и оттук на публичното действие, което в по-ранния античен свят е неразривно свързано и даже идентично с устните изказвания в народни събрания, съвети и съдилища. Реториката е следствие от устния публичен характер на античното културно общуване. Но тя е далеч от буквалната устност.

Класически пример са реторическите предписания на Цицерон в “Ораторът” и “За оратора” – говорещият трябва да се съобразява с аудиторията; не бива да има твърда норма за реч; сам по себе си, било богат, било сух, езиковият израз не може да бъде критерий за красотата на словото; стилът трябва да бъде разнообразени както всичко друго в речта зависи от предмета на обсъждането и характера на публиката; красотата на словото е нещо вътрешно, принадлежащо му, хармония, а и норма, но тя е и нещо външно – ефект, начин на отнасяне.

При своята поява през 5 в. пр. н.е. реторическата теория поема важната задача да “възвиси” съдебните, политическите и тържествените монолози, произнасяни от трибуни пред различни аудитории, или по-точно да подкрепи тяхната естествена тенденция към условност. Отначало със заемане на изказни форми от поезията, после с предписване в специални учебници на правила за нормиране на словесния изказ, прозата на тези монолози постепенно се разграничава от всекидневната реч. Тя става по особен начин висока, получава нужните качества, за да бъде възприемана като послание. Словото служи за постигане на общностни цели. Още отрано античната теория се обвързва с един обществен поглед към света.

Реторичността не е израз на самото устно общуване, а по-скоро на нуждата от йерархизиране на словото и обособяване на един вид по-пригодна за устно публично общуване проза.

Според Платон истинското знание може да се занимава само с истината, мнението е нещо лъжовно и не бива да има наука за него. Философията на Платон възпитава не само умението да се дефинира и спори, а и чувство за вечното, божественото и идеалното, без което ораторът е като куц.

Във втората половина на 4 в. пр. н. е. Аристотел включва реториката  в своята философска система, обосновавайки специфичния й предмет – сферата на вероятното, на относителната истина, на това, което се приема от хората. Аристотел говори за мнение на основата на истината. 

Логика и аргументация

Закони на формалната логика

1. Закон за тъждеството – всяко понятие, което използваме в комуникационния процес, трябва да има едно и също съдържание от началото до края.


Други реферати:
Ликвидност
Бенчмаркинг
Гурме ресторант
Демографска среда и маркетинг на фирмата
Маркетинг обкръжение


Изтегли реферата



Маркетинг обкръжение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия